Големият режисьор Николай Волев падна от прозорец, почина на място (Видео, снимки)
Неговата съпруга Доротея е първата жена на Кирил Маричков - тя днес бе на погребението на рок легендата
Николай Волев почина при нелеп инцидент. Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми като „Козият рог", „Господин за един ден", „Да обичаш на инат" и „Маргарит и Маргарита" е паднал от прозорец на таванско помещение от 4-етажна кооперация на улица "Кракра" 5 в София, където живее. Тя се намира близо до Докторската градина.
Волев е третият известен, починал в последните месеци след падане. Първо телевизионната легенда Иван Гарелов падна по стълби в Свети Влас. Миналият петък нелепо си отиде басистът и вокалистът на "Щурците" Кирил Маричков, след като падна от сцената минути преди концерт на "Фондацията" в село Селановци. Той бе изпратен днес.
На погребението бе и първата му съпруга Доротея със сина си Кирил Маричков - младши. Днес тя е Волева - съпруга е на Николай Волев.
Волев починал на място. Все още се изяснява причината за случилото се. Режисьорът беше на 78 години.
Николай Волев е роден в София на 10 април 1946 г. През 1968 г. бяга от България без разрешение от властите. След престой в бежански лагер в Турция заминава за Англия. През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище.
Между 1972 и 1976 г. прави документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор. След това от 1978 до 1991 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна".
Първата съпруга на Кирил Маричков – Доротея, се развежда с него и сключва брак с Николай Волев още докато синът ѝ Кирил Маричков-младши е малък. С режисьора нямат общи деца.
Преди ден с емоционален пост Доротея Волева се прости с легендата на българския рок.
НА КИРИЛ МАРИЧКОВ
Всички умираме. Но със своето творчество и живот той се обрече на безсмъртие. Той ще остане завинаги в нас и няма да бъде забравен.
А какво по-хубаво от това.
Във всяка негова песен някой намираше себе си,своите чувства,своята вяра,своята надежда.
А какво по-хубаво от това.
Съдбата му отреди и друг подарък. Не да умре в инвалидна количка в някой хоспис, а на сцената, където е неговият живот, смисъла на съществуването му и музиката неговата любов.
А какво по-хубаво от това.
Мир и светлина по пътя ти, Кирчо!