МРРБ е подписало над 80% от споразуменията за общинските проекти (Обзор)
Даниел Панов на годишната среща на НСОРБ: Има нужда от промяна на няколко закона, за да мине плавно преходът на промяна на такса смет
Над 80% от заявленията за общински проекти са с подписани споразумения. Няма забавяне в изпълнението на инвестиционната програма. Това заяви министърът на регионалното развитие Виолета Коритарова пред участниците в годишната среща на НСОРБ в курорта Албена.
"Опитахме преимуществено да направим споразумения до август т.г., за да дадем възможност да започнете изпълнение на програмата и да покажем, че тя работи", заяви Коритарова. Сключените споразумения са 1625 от общо 2170 подадени.
"Да направим първо ВиК проектите и подземната инфраструктура, а след това и наземната. Моля да приоритизирате проектите, за да направим важни крачки в преодоляване на засушаването", апелира Коритарова. Тя препоръча на местните власти
да работят спокойно и качествено, да бъдат добри инвеститори
и да контролират изпълнението на проектите.
"Направихме проверка и с много бързи темпове вече изпращаме покани за предоставяне на документи и сключване на договори", каза регионалният министър в отговор на въпрос за процедурите за енергийна ефективност по плана за възстановяване.
Коритарова съобщи, че се водят разговори с ЕК за неразпределените 900 млн. лв. по програма "Развитие на регионите".
"Може би ще обявим втора процедура до края на март 2025 г. Затова, когато се вземе окончателното решение, ще направим широка информационна кампания и срещи с вас, за да кажем кои са приоритетите", допълни тя.
"Държавата не си е свършила работата и има нужда от промяна на няколко закона, за да мине плавно преходът за промяна в модела на определянето на такса смет. Тя вече няма да се изчислява на база оценката на имота, а според генерирани количества боклук. Правителството отложи това с една година и трябва да се случи от началото на 2026 г.", коментира председателят на НСОРБ Даниел Панов. Според него
държавата е хвърлила наредбата на общините,
без да са изпипани детайлите по нея. Разковничето е в успешното следване на модела за разделно събиране на отпадъците, което ще намали драстично количеството на депонирания боклук. "Много общини вече инвестират в разделно събиране и оптимизацията на сметоизвозването, много кметства искат да направят площадки", каза Панов.
Стана ясно, че НСОБР е поискало 150 млн. лв. от държавния бюджет за идната година за разрешаване на проблемите с управлението на отпадъците.
Панов допълни, че в много от общините намаляват или премахват таксите смет на културни институции, което обаче се отразява върху бюджетите.
Административните сгради, включително училищата, получават субсидии от държавата и може би трябва да се мисли в посока те да си плащат таксата, заяви Панов.
"През 2025 г. общините ще могат да кандидатстват с проекти за изграждане на площадки за отпадъци за повторна употреба", съобщи ръководителят на Управителния орган на програма "Околна среда" Галина Симеонова.
Процедурата ще бъде отворена към края на март със 144 млн. лв., като финансирането ще бъде на конкурентен принцип.
В дискусията се включи и екоминистърът Петър Димитров, който заяви, че в тези политики общините носят основните отговорности.
Прилагането на принципа "замърсителят плаща" не е просто изпълнение на закона, а комплексна задача и отговорност на държавата, общините, бизнеса и гражданите, коментира изпълнителният шеф на НСОРБ Силвия Георгиева.
Сдружението на общините ще може да предложи 8 модела за определяне на таксата
в зависимост от големината на населеното място.
"Темата за отпадъците беше една от най-важните и още от първия ден от встъпването ми в длъжност се захванахме с нея.
Знаем какво значи регламентът "замърсителят плаща" и до какво ще доведе това, ако бъде изпълнено в какъвто и да е вариант", заяви по време на срещата кметът на София Васил Терзиев.
Той и екипът му са заварили система, при която се депонират 90% от отпадъците, генерира се некачествен RDF, рециклиране почти няма, нито кой знае какви изисквания към оползотворяващите организации и домакинства.
"Никой не беше подготвен за многократно увеличение на разходите, затова трябваше да преминем към промени в цялата верига
- от това как работи заводът за третиране на отпадъци до това как да рециклираме повече в самия завод, за което нямаше мощности и трябваше да се правят редица подобрения. Добавихме и нови контейнери за разделно събиране, направихме промени в системата за компостиране", допълни Терзиев.
Един от големите му успехи е изпълнението на една от най-важните цели - намаляване количеството на депонирания боклук.
Министър Росен Карадимов: Пускаме нови мерки
по европрограмите общо за 5 млрд. лв.
Местните власти трябва да са много активни в привличане на инвеститори
Българската банка за развитие има нова стратегия и подготвя различни програми, за да влезе по-директно в публичната политика и да подпомогне преодоляването на регионалните дисбаланси в страната, каза пред НСОБР служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов.
Според него целта е институцията да уплътни ролята си на истинска банка за развитие, като финансира публични обекти. Карадимов уточни, че програмите се разработват в момента и през следващата година ББР ще стане реален партньор на българските общини, особено когато държавата не може или няма право да отделя ресурс.
"Местните власти трябва да са много активни в привличане на инвеститори", заяви Карадимов. И подчерта, че държавата финансира проекти за изграждане на довеждаща инфраструктура до бъдещи бизнес обекти.
"Привличането на предприемачи трябва да върви по няколко линии. Необходимо е Агенцията за инвестиции да се развие още, но е задължително да разполага с адекватна информация от общините", допълни министърът.
Министерството му открива нови мерки по европрограмите с общ бюджет 5 млрд. лева. Една от тях е по програма "Наука и бизнес" с бюджет 25 млн. лева. По програма "Конкурентоспособност" се откриват процедури с бюджет около 102 млн. лева.
Специален фокус ще има върху малките и средните предприятия в Северна България според министър Карадимов. Част от мерките дават възможност общините да участват заедно с бизнеса.
"Фондът на фондовете ще започне реализацията на фондовете за градско развитие", каза още министърът. Общият бюджет, който ще бъде разпределен по програмата за градското развитие, е 650 млн. лева, които ще се усвояват до края на 2029 г. Публичният ресурс ще бъде осигурен по 2 от европейските програми.
"Фондът на фондовете вече обяви обществена поръчка за трите фонда", каза Карадимов. Освен познатите до момента дългови и финансови инструменти ще бъде допустима и безвъзмездна финансова помощ.
От гледна точка на общините ключова е реализацията на програма "Развитие на регионите" през Фонда на фондовете, защото е насочена към 50 големи и малки града.
Министърът обясни, че в това направление се допускат инвестиции в инфраструктура за бизнес, включително бизнес паркове, за устойчива градска мобилност, за зелена градска, културна и образователна инфраструктура, за енергийна ефективност на жилищни и публични сгради.
Карадимов се надява до края на 2024-а да започне структурирането на новите финансови инструменти, включително и тези за безвъзмездна помощ.