Доц. Бони Петрунова: НИМ е заринат от артефакти - доказателства по забавени дела. Не могат да се покажат, нито върнат
Смесената историческа комисия със Скопие призна, че Самуил е цар на българска държава, каза още директорът на Националния исторически музей в интервю за "24 часа"
Още акценти от интервюто:
Понякога едно дребно откритие дава много повече информация от някое съкровище
Важно е да е запазен контекстът на артефакта - той дава повече данни, отколкото ако бъде изровен от земята
По никакъв начин не бива да се допуска изваждането на Несебър от листата на ЮНЕСКО
През последните години пенсионираме, а не произвеждаме експерти - ще се налага да ползваме чужди, но те са по-скъпи и не познават спецификите на българското културно богатство
- Наскоро отбелязахме 1010 години от рождението на цар Самуил. Има ли конкретни обекти, свързани със Самуил, които са обект на текущо проучване, доц. Петрунова?
- Не мисля, че имаме такива обекти при нас, въпреки че се знае, че най-голямата победна битка срещу Византия той печели при Траянови врата. Навремето имаше предложения паметникът му в София да бъде поставен там някъде, където наистина победата е безспорна. Темата е много щекотлива на фона на споровете ни с Република Северна Македония, но аз и като член на смесената българо-македонска историческа комисия, и като историк, и като археолог смятам, че няма държава и сила, която да попречи на българския народ да почита своите исторически личности.
- А НИМ работи ли в посока да се насърчава диалогът между България и Северна Македония по въпросите за общото ни културно наследство?
- Поддържаме доста активна и ползотворна връзка с македонските колеги. Предлагала съм изложби, и то на теми, които са не толкова критични по отношение на историческите ни спорове. Успяха да се реализират някои инициативи, като например изложбата и в Скопие, и в София на находките от с. Требенище. Ние винаги сме отворени за диалог.
Посрещнахме и разходихме ученици и студенти от Северна Македония в музея, за да разгледат начина, по който ние представяме историята. НИМ се слави с това, че не наблягаме на интерпретации и тълкувания, а в повечето случаи илюстрираме артефакти с извори. По-безспорно от това не виждам.
- Виждате ли обратна връзка от тяхна страна?
- За съжаление, не. Спорът се води около начина, по който трябва да се анализира историята, където не можем да намерим съгласие. Твърдото ми убеждение е, че от това, което се случва в момента, категорично губи населението на Северна Македония.
- Има ли бъдеще смесената историческа комисия? Наскоро имаше смяна на представителите от Скопие в нея.
- Те смениха почти цялата комисия, даже върнаха двама нейни членове, които пък преди това напуснаха комисията. Това е тяхно решение, но според мен е политическо. Струва ми се, че в самата комисия липсват повече експерти. А ми се иска разговорите да бъдат водени именно на експертно ниво и по никакъв начин да не се набъркват някои съвременни политически залитания, които утре могат да отминат. Не знам тогава как хората, които са твърдели едно или друго, ще се гледат в очите. Историческата истина се връща като бумеранг и тя не може дълго да остане скрита.
- Липсват експерти за сметка на политически активни лица ли?
- Точно така. Аз съм на мнение, че категорично комисията е нужна. И това, че още удържаме, не отстъпваме, отстояваме и изискваме да се разглеждат и анализират всички периоди, до които сме се докоснали, не е никак маловажно. Дори се стигна до съгласие по отношение на някои спорни моменти, но странно защо това съгласие не бе отразено в пресата в Северна Македония, както и у нас. Например те признаха, че Самуил е цар на българска държава, а отначало се спореше дали той е българин, или не е. Това са несериозни постановки, тъй като в онова време етническият произход на някой владетел може да бъде много различен. Важното е владетел на каква държава начело е той.
А чета в македонската преса, че предишните колеги от комисията точно за това са били обвинени - че се били съгласили с някои постановки, взети с общо съгласие.
- На този фон какво мислите за отделянето на Северна Македония от Албания за членство в ЕС?
- И преди съм го казвала както пред тях, така и пред наши политици. Влизането в ЕС е нещо като членуване в клуб, който си има своите правила и изисквания. Ако не отговаряш на тях и не се съобразяваш, не може да получиш членство. И ние претърпяхме някои не особено добре приети решения за България, когато трябваше да ставаме членове на ЕС, но си изтърпяхме тези стъпки и спазваме необходимите условия. Където могат, нашите евродепутати се борят с решения, които не са благоприятни за държавата ни. Но когато членуваш някъде, или се съобразяваш, или не членуваш. Определено Албания направи по-категорични стъпки към това да стане член на ЕС.
- Една такава стъпка не е ли признаване на българско малцинство в Северна Македония?
- Това не знам доколко ще бъде полезно или вредно, защото ако се признае българско малцинство, което според последното преброяване е 3000 души, лично на мен ми се струва несериозно.
- Говорейки за опазване на културното наследство, как НИМ съдейства на властите по незаконната търговия с артефакти?
- Ние много помагаме на всички държавни структури, които се занимават с това. Имаме проблем обаче, че при нас съхраняват огромно количество веществени доказателства по дела, които са вече отдавна изтекли във времето. Трябва да се намери някаква формула за по-бързо решаване на тези следствия. Същите артефакти, които са веществени доказателства, стоят, не се знае към кого са, има починали хора и те не могат нито да бъдат експонирани, нито върнати, нито приобщени към националното ни богатство. Тук основният проблем е, че все повече и повече намаляват експертите. Ако продължава това недостатъчно финансиране в сферата на културата и не се цени това, че някой е експерт по едно или друго, ще трябва да ползваме експерти от чужбина, което е много по-скъпо и нерентабилно.
Един експерт не се взима от студентската скамейка. Той се отглежда с години. А в последните години пенсионираме уникални експерти в сферата на нумизматиката, на реставрацията и други специалности, а не произвеждаме такива. Все по-рядко мога да намеря човек, който да се занимава с реставрация на метал или керамика, а това е нещо, което масово излиза при археологическите проучвания. Ще трябва да си плащаме за подобни експерти. А те, първо, няма да бъдат такива добри експерти, защото не познават спецификата на богатството на културното наследство на България. И второ - ще излезе двойно по-скъпо. Когато се плащат хонорари на специалисти от чужбина, те се плащат по цени на съответната държава.
- На този фон какъв археологически сезон ще изпращаме, доц. Петрунова?
- Още не сме го изпратили, тъй като сезонът отново закъсня, но не по вина на археолозите. В България проекти се печелят с конкурс, процедурите бяха проведени навреме, а самите проекти за проучване - одобрени. Но финансирането закъсня от страна на Министерството на културата и бяха проведени частични проучвания от някои колеги, които си бяха намерили различно финансиране.
Нещо повече - научих, че има допълнителни средства, които ще бъдат пуснати за одобрение, но нефинансирани до момента обекти. Знам от разговори с колеги, че резултатите са изключително интересни. Тепърва предстоят анализи, за да видим каква точно информация дават новите находки. Най-пълната картина ще се очертае, когато направим традиционната изложба в НИМ, в която ще представим всички проучвани обекти от наши археолози. Понякога един дребен артефакт дава много повече информация от някое съкровище. Казвам го като човек, който е откривал съкровище. И се радвам, когато резултатите дойдат като следствие от една упорита и добре свършена работа. Когато е запазен контекстът, който да ни даде много повече информация за артефакта, отколкото ако той просто бъде изровен от земята - както обичайно правят едни хора от другата страна на барикадата.
- Министърът на културата Найден Тодоров обяви, че ще бъдат предложени нови български обекти в списъка на ЮНЕСКО. Според вас кои имат най-голям потенциал?
- Ние имаме 7 обекта в ЮНЕСКО. В кандидатлистата бяха включени солницата до Провадия, която се проучва от проф. Васил Николов, както и вила “Армира” до Ивайловград. Процедурата обаче е много тежка и сложна. Понякога по много странен начин се предпочитат обекти, които чисто визуално по наша преценка, като страна с богато кулурно наследство, не изглеждат толкова атрактивни, но биват предпочетени по други съображения. Такъв е случаят с къщата в Америка, където е подписана Хартата на свободата - това е обикновена къща, но този акт е значим за историята на човечеството. Сложно е да се препоръча подобно нещо, като не се знае какви са приоритетите на комисията.
Повече ме тревожат опитите да бъдат извадени някои обекти от листата на ЮНЕСКО, като тук визирам Несебър. Това не бива да се допуска по никакъв начин.
CV
Родена е през 1954 г. в град Арда
През 1980 г. придобива магистърска степен по история, български език и литература и археология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”
През 1996 г. става доктор по история
В периода 2011 — 2014 г. е заместник–директор на Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките
Била е заместник-министър в Министерството на културата от екипа на Вежди Рашидов
Член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония
От 2017 г. е директор на Националния исторически музей в София
Ръководила е над 70 теренни проучвания и археологически разкопки