1 ст. не може да купи нищо, но 919 млн. са в оборот, за да не скочат цените (Графика)
Отдавна производството на малките жълти монети, които никой не иска, е по-скъпо от тяхната стойност
Близо 1 милиард монети от 1 стотинка са в обращение според последните данни на БНБ. С 1 стотинка обаче у нас нищо не може да се купи.
Към 31 август броят им е бил точно 919,1 млн. и ако се проследи скоростта, с която се увеличават, още до края на годината ще достигнат 1 милиард. И тъй като в обращение има общо 3,3 млрд. монети, всяка трета е малката жълта стотинка, която никой не иска.
Инфлацията през последните години направи така, че монетите от 1, 2 и 5 стотинки станаха непотребни. В магазините продавачите видимо се отегчават, когато ги приемат и обикновено не ги броят. Дори пенсионерите над 70-годишна възраст, които вземат пенсията на ръка, оставят жълтите стотинки, а често и по-едри монети на пощенския служител, за да “се почерпи”.
На българския пазар на практика няма стока или услуга, която да струва 1 стотинка (виж инфографиката). За разлика от времето преди 1989 г., когато
толкова струваше един бонбон “Лукче”
и магазинерите често го използваха, когато нямаха дребни за ресто. А преди увеличението на цените през 1981 г. толкова струваше един градски разговор от уличен телефон, после стана 2 стотинки.
Почти до края на социализма 1 киловатчас електроенергия струваше 1 стотинка. Сега дори при по-евтината нощна тарифа 1 киловатчас струва 12 стотинки, но и те практически няма как да се платят отделно, защото едва ли човек може да направи подобна консумация.
Цената на труда днес е такава, че ако минималната работна заплата се раздели на работното време, излиза, че човек изработва 1 стотинка за няколко секунди. Дори човек да си купи нещо насипно, например кафе на зърна, няма как да му отмерят толкова малко, защото кантарът няма да го хване.
Със закръглянето на цените е свързана и причината поне засега в България никой да не предприема изтеглянето от обращение на жълтите стотинки, признават банкери.
На пазара има доста цени, които завършват на 99 ст.
и ако стотинката престане да бъде законно платежно средство, те ще трябва да се закръглят.
Това обаче би причинило инфлация, защото статистиката отчита цените така, както са обявени. Точно в момента, когато се очаква до месеци да се вместим в инфлационния критерий за влизане в еврозоната, никой не смее публично да повдигне въпроса за съдбата на най-малката монета.
В търговската практика у нас обаче често има промоции, при които срещу купон или купуването на друга стока, нещо се продава за 1 стотинка. Но най-често това е символична цена и не всеки търговец би си направил труда физически да я вземе.
Вендинг машините също не приемат от години монети от 1, 2 или 5 стотинки.
Все пак монетата от 1 стотинка е законно платежно средство. Според член 25, алинея 2 на Закона за Българската народна банка “банкнотите и монетите, издадени от БНБ, са законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им номинална стойност без ограничения”. За нарушението на този член същият закон предвижда глоба от 500 до 3000 лева, а ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, глобата може да стигне и до 30 хиляди лева.
Това е причината понякога ядосани граждани да отиват да платят сметката за парно или някаква глоба с чували от жълти монети, събирани кой знае откога. Отсрещната страна няма право да не ги приеме. Най-много да си покрещят и да се опитат взаимно да се “направят на една стотинка”.
Всъщност вече рядко някой събира в буркани жълти стотинки. Когато съвременният българин иска да опразни джобовете си, хвърля всички монети в някакъв съд у дома. Някои от тях, например монетите от 1 или 2 лева, са ценни, защото автомивките на самообслужване работят с тях. Много често там има машини за обмен на монети, но и те не приемат жълти стотинки.
БНБ не дава данни колко струва изработването на българските монети. Но от косвена информация може да се разбере, че специално при номиналите от 1 стотинка изработването на монетата струва повече от номиналната ѝ стойност или поне неоправдано скъпо.
Първата емисия от новите български монети през 1999 г. е изработена от мед, алуминий и никел. Но още на следващата година те вече почват да се правят по-икономично - от стоманена сърцевина и електролитно покритие.
Последните данни за разходите на сайта на БНБ са от 2013 г., когато са платени
1 448 208 евро само за производството на монети с номинал 1 ст.,
когато тези монети са били 476 милиона. Т.е. с близо 3 милиона лева са изработени монети, чиято номинална стойност е 4,7 млн. лв. 10 години по-късно обаче металите струват приблизително 120% по-скъпо и със сигурност цената не оправдава производството на монети, които никой не иска. А отделно от това има разходи за съхранение, разпространение, поддръжка на паричното обращение и т.н.
БНБ: Ако се махнат, ще е нарушение на закона
Ограничаване на използването на монети с номинална стойност 1, 2 и 5 стотинки е нарушаване на разпоредби на Закона за Българската народна банка. Това е причината те да продължават да се използват. Това става ясно от отговор на централната банка на въпрос на “24 часа”.
Съгласно закона паричната единица е левът, разделен на 100 стотинки, а законно платежно средство са всички банкноти и монети, емитирани след 1999 г., допълват от БНБ. Изключение са банкнотите с номинална стойност 1 лев - емисия 1999 г., и банкнотите от 2 лева - емисии 1999 и 2005 г.
От централната банка посочват още, че банкнотите и монетите са законно платежно средство и задължително се приемат без ограничения по пълната им номинална стойност.
Количествата монети и банкноти, които се произвеждат, се определят по вътрешен ред на БНБ. В него има и методика, по която се прави оценка за потребността от монети за следващата календарна година. Методиката отчита ръста на парите в обращение и подмяна на негодни монети и банкноти, като се вземат предвид прогнозни данни за очаквана тенденция за промяна на парите в обращение.
В ЕС държави ги изтеглят, защото сеченето им е нерентабилно
Редица страни от ЕС обаче изтеглиха монетите от 1 и 2 евроцента, като основният мотив навсякъде беше, че сеченето им е по-скъпо от номиналната им стойност. Например в Италия до 2019 г. са давали по 4,5 цента за производството на 1 евроцент и по 5,2 цента за монетата от 2 цента.
Само пакетирането на руло от 50 монети струвало 40 евроцента. Освен това италианците годишно губят или изоставят 70% от тези монети, което принуждава банката да прави нови, което води до допълнителни разходи. Така те бяха премахнати.
Последваха я Финландия и Нидерландия, а често се появяват информации как същото се готви в Германия, Франция и Испания.
Дори в Русия парламентът обсъжда премахването на монетите от 1 и 5 копейки. Според данните на Руската централна банка единствените в обращение, чието изработване е по-евтино от номиналната им стойност, са тези от 5 и 10 рубли. В момента там се разглежда проект на федерален закон, според който цените в магазините ще се закръглят на 10 копейки, а тарифите и всичко, което се плаща онлайн, ще се оставят в сегашния им вид.