Акад. Юлиан Ревалски: И наш учен може да вземе "Нобел" - българи работят във върхови световни центрове, а защо не и за литература
В последните години от “Харвард” сами търсят наши младежи и им дават стипендии за обучение, казва председателят на БАН
Още акценти от интервюто:
- Имаме хора с изключителни постижения, но в области като физика, химия и медицина научната инфраструктура не е по силите на малка страна
- Искаше ми се летището да носи името на Васил Левски - светът да го чува, но за съжаление, предложението затъна в бюрокрация
- Правим все повече приложна наука. Малкият и средният бизнес имат нужда от разработките на БАН и се надявам с евросредства да се подпомогне внедряването им
- Акад. Ревалски, през седмицата бяха обявени тазгодишните Нобелови награди. Кога можем да видим и българско име сред учените, получили това най-голямо световно признание?
- Очаквам и много се надявам в близките години българин да получи Нобелова награда. Има много българи, постигнали изключителни постижения и у нас и в световни научни центрове. Нобеловите награди в науката, които се дават в областите физика, химия и медицина и физиология - са все области, за които, освен високо професионални екипи, се изисква и наличието на научна инфраструктура на изключително високо ниво. Поради тази причина често виждаме, че признанието отива към англосаксонски учени, САЩ са лидери в това отношение, и към Франция и Германия - големи европейски страни, както и към Япония, които поддържат инфраструктура на високо ниво. Много българи вече работят в такива центрове. Надявам се също българин да получи Нобелова награда и в областта на литературата.
- Вие самият сте математик - сфера, в която страната ни традиционно е силна, особено при младежите, които печелят международните олимпиади. Какво се случва после, умовете ни изтичат или просто избират по-добре платените сфери вместо академичната наука? Можете ли да посочите добри примери как двете се съчетават?
- Най-общо две са посоките на развитие на младите хора, които са много добри по математика. Част от тях се ориентират към проспериращи фирми в областта на IT сектора, в който имат нужда от математици. Истината е, че най-търсените и най-трудно намиращите се специалисти в IT фирмите са точно тези, които могат да разработват нови математически методи, нови алгоритми. А това обикновено са математиците. Част от младите отиват в тези фирми, което е естествено. Тези позиции, разбира се, са и много добре платени.
Друга част от нашите млади таланти, които печелят всяка година медали от математически олимпиади, се ориентират към академична кариера най-често в престижни научни организации в чужбина. Най-престижните университети в света отдавна са разбрали, че в България има много талантливи млади хора в областта на математиката и сами ги търсят и им предоставят стипендии за обучение. В последните години основно това е “Харвард”. Традиционно търсени университети са и “Кеймбридж” и “Оксфорд”, както Масачузетският технологичен институт, който също привлича български кадри. И редица други, разбира се – не можем да изброим всичките. Ако има наистина добър млад човек в една област и има възможност професионално да се развие в такива престижни университети, много малко ще са тези, които няма да бъдат изкушени от такова предложение. Напълно естествено е, случва се и с младите хора от Западна Европа. Не по-малко важно обаче е какъв е слоят под този малък процент от печелещите олимпиади. Те също са много добри и са на много високо ниво на подготвеност и могат да захранват както академичната сфера, така и фирмите в България. И да учат в чужбина, трябва да намерим начин как да ги привличаме обратно, за да работят в България. Това вече го правим в някои сфери, включително и в математиката.
- Преди време казахте, че учените са станали по-практични и повечето изследвания са насочени към иновации, продължава ли тази тенденция?
- Може би не е съвсем точно, че са станали по-практични. Възможността да се работи по проекти, ориентирани приложно, се увеличи значително в сравнение с фундаменталните изследвания.
Когато се отворят такива възможности с получаване на финансиране, учените по естествен начин се ориентират към тях. Именно заради това се увеличи процентът на приложните изследвания за сметка на фундаменталните. Обществото, водено от убеждението, че трябва да има икономика, която се основава на знанието, отдава все по-голямо значение на приложните изследвания. Този процес се наблюдава и в академията. Това обаче изобщо не означава, че трябва да се занемаряват фундаменталните изследвания, защото без тях няма да има приложни изследвания и иновации.
- Държавата използва ли научния потенциал на БАН, или партньорствата са повече с бизнеса?
- Истината е, че БАН извървя сериозен път и се стигна до момент, в който държавата специално институционализира факта, че ние сме основният партньор по отношение на експертната дейност. Това се случи с приемането на постановление през 2020 г. за възлагане на научни експертизи на БАН от всякакъв характер. Държавата ни търси повече по всички ключови въпроси като енергетика, екология, демография, образование и редица други. Признава ни за естествен партньор по отношение на експертизата.
Ако говорим за бизнеса пък, повече се интересуват от нашите разработки малките и средните предприятия. Големите фирми у нас обикновено са дъщерни на чуждестранни компании, които извършват развойната си дейност по-скоро там, където са майките централи. Малкият и средният бизнес има доста по-голяма нужда от нашите разработки, но от друга страна, тези предприятия не са в състояние да ги финансират. Много се надявам да се намерят подходящи механизми за използване както на национални, така и на европейски средства, които да подпомагат развитието на научните изследвания, водещи до иновации, свързани с малките и средните предприятия. Те да поемат наш продукт, който вече е валидиран и тестван, и да го комерсиализират - това е тяхната работа.
Ние сме активни във връзките си с бизнеса. Вече 4 поредни години провеждаме срещи с малките и средните предприятия, на тях се явяват по няколкостотин представители на бизнеса. Запознават се с нашите научни разработки, някои вече бяха припознати и се работи по тяхното реализиране.
- Дайте пример.
- Няколко примера: прополис на водна основа, а не на алкохолна - разработката е на Института по полимери и Института по органична химия с център по фитохимия; диагностичен кит за тестване на специфични карциноми на Института по биология и имунология на размножаването; козметична серия на основата на морски соли на Института по обща и неорганична химия.
- Какъв е делът на чуждите партньори, с които работите по проекти?
- Правим справка всяка година от всички привлечени допълнително средства каква част са от чуждестранни партньорства и каква са национални. За 2023 г. например със сигурност повече от 50% са от чуждестранни партньори. Обикновено между 40 и 50 процента са привлечените допълнителни средства по проекти и договори от чужбина. Най-често става въпрос за проекти с ЕС, но има и с чуждестранни фирми.
- БАН постепенно се подмладява, все повече искат да са докторанти при вас. Опишете в числа този процес.
- Преди 3 г. се бяхме притеснили, защото докторантите ни бяха паднали на около 350. Но обърнахме тенденцията и през 2023-а вече са над 400. Това е добре. Въпросът е колко след това ще останат при нас, защото и това има голямо значение. С последните положителни промени за възнагражденията на академичния състав смятам, че повече ще са тези, които избират да останат.
- Доближава ли се до достойното заплащане?
- Тази година през март беше приета промяна в Закона за висшето образование, която обвърза възнаграждението на академичния състав в държавните висши училища и в научни организации като БАН със статистически измерим показател, какъвто е средната брутна заплата за страната. Това е огромен успех, постигнат с общите усилия на академичната общност, МОН, парламента и профсъюзите. Хубавото е, че се добави промяната да се отнася и за научните организации като нас. А това вече е изключителен успех - възнаграждението на най-ниската длъжност асистент да бъде 125% от средната брутна заплата, което за тази година означава малко над 2500 лв. начална заплата.
- Приключвате втория си мандат като председател, какво откроявате като свое най-голямо лично постижение?
- Ако трябва да посоча едно нещо на първо място, в което лично съм вложил много усилия и за което дадох всичко от себе си, е възвръщането и утвърждаването на авторитета на БАН. Когато поех поста на председател, все още бяхме в много незавидна позиция като отношение както към самата институция, така и към това, което правим. Така че и за личен, и за колективен успех смятам, че вече се говори с голямо уважение към БАН, както е било през цялото ѝ съществуване за 155 години. Затова на първо място бих поставил авторитета ни пред институциите и пред обществото. Второто е постигнатият с общи усилия законов пробив за адекватно заплащане на труда на учените. Има, разбира се, и много други неща, в които успяхме да постигнем успехи и които се надявам да продължат нататък в същия положителен дух. Положихме стабилна основа и това е предпоставка за бъдещо положително развитие на БАН.
- Академията днес чества 155-ата си годишнина, каква трябва да е задача номер едно на новия председател в ерата на изкуствения интелект?
- Всеки нов председател трябва да погледне какво е направено дотук, да оцени положителното и да продължи нататък, надграждайки. Аз самият постъпих така, поемайки поста от моя предшественик академик Стефан Воденичаров, който отдаде всичките си сили за просперитета на БАН в един труден за нас период. На новия председател пожелавам да постигне всичко набелязано в програмата си, за да продължи положителното развитие на БАН, защото нашата организация е създадена за просперитета на българите - духовен и материален.
Що се касае за изкуствения интелект, то той е предизвикателство не само пред бъдещия председател, но и за цялата научна общност.
- Какво стана с предложението ви международното летище в София да носи името на Васил Левски?
- Страхувам се, че затъна в бюрократични спънки. Оказа се, че трябва да имаме становища на две институции - Столичната община и Министерството на транспорта и съобщенията. Като вносител на предложението за преименуване на летището ги поисках. От Столичната община имаме положително становище, но от Министерството на транспорта и съобщенията досега не е дошло становище вече доста време. То е необходимо, за да може предложението за преименуване официално да се разгледа в съответната комисия към президента.
Не претендирам за авторство на тази идея. Подкрепих я още преди години, когато се честваше годишнина от рождението на Апостола. Отново я повдигнах тази година, защото съм убеден, че е необходимо хората, които идват в България, да чуват това име. Васил Левски е бил визионер. Достатъчно е да кажем, че е проповядвал всички съвременни основополагащи европейски принципи още преди повече от 150 години. Добре е светът да знае, че е имало такава личност в България със световно значение. Искаше ми се да стане, но засега не успяваме, за съжаление.