Калин Сърменов: Не може театър да дава заплати по 25 000 лв. и никой да не се усъмни. Обидно е сега да се петнят всички артисти
Предлагам категоризация на културните институти според приноса им и финансирането да зависи от това
Още акценти от интервюто:
- Всяко движение на директорите на културни институти, касаещо финансите им, задължително минава през Министерството на културата
- Театърът в Разград получава 4 пъти повече субсидии от Сатирата. Разбира се, че ще привлича мошеници
- Директори на културни институти се избират на принципа кой те харесва в комисията и кой не, а не се залага на хора с реални качества
- Няма как Сатиричният театър да бъде под един знаменател с Пазарджишкия. Различен е приносът им за развитието на културата ни
- Г-н Сърменов, казвате, че нито един театър не разполага със собствена банкова сметка, а е второстепенен финансов разпоредител. Това значи, че назначаването на 41 души и особено заплати от по 25 хил лв. няма как да останат незабелязани от Министерството на културата, нали?
- Точно така. За всяко движение, касаещо финансите, се минава през Министерството на културата. Пуска се искане за заплати, хонорари, за договори с външни контрагенти и се описва подробно защо има нужда от тях. Всяко движение на директорите и на второстепенните разпоредители във функцията си на юридически лица минава през МК.
Няма как да увеличиш щатните си бройки с 40 човека и никой да не се усъмни. Да не говорим за заплати, които са по 25 000 лв. Това е безумно да се твърди.
- Умишлено ли схемата се е завъртяла в театри в по-малки населени места и по-рано ли щеше да се разчуе за проблем с близо 1 млн. лв. държавни пари, ако се беше случило в някой от театрите в София?
- Понеже в Разград става въпрос за театрално-музикален център, там получават 4 пъти повече субсидия, отколкото Сатиричният театър. Естествено, че ще бъдат голям притегателен център за мошеници. Някои директори използват неадекватността си да управляват културни институти и че парите могат да бъдат в пъти повече от София, а ние отдалечено си затваряме очите, защото през всичките години политиците не искат да се занимават с културата. В нея няма нещо, което да може да повлияе на политическата среда, там няма пари. Искат просто да не се вдига шум и на заетите в бранша да им се хвърля кокалче, за да не зейнат дупки. Замитаме проблемите, а министерството не поема отговорност - да провери къде е проблемът и ако има нужда от смяна на директор - да я направи.
- Това повдига въпроса дали заплатите в сектора реално са ниски, като се има предвид отпуснатите пари за култура по ПВУ?
- Нямам представа какви са заплатите в другите театри. В Сатирата сме с 68%, ако не греша, над средната заплата за бранша. Ако някой ви каже, че е беден и чака държавата да му даде - това не е вярно. Директорът е този, който управлява делегирания бюджет. Така се стимулират хората, когато работят или когато не работят. Миналия месец пак вдигах заплатите. Има хора в театъра, които получават на всяко тримесечие като допълнително материално възнаграждение по още една заплата на месец. Разбирате ли за какво става въпрос, когато системата работи? Не искам да говоря в конкретни цифри, защото е конфиденциално, но министерството има достъп до него и може да го види. Говорим за пари, които са далеч над средното ниво изобщо за заплащане в България.
- А кой определя вашата заплата?
- Тя се определя от министъра на културата. На няколко от служителите в театъра даже са по-високи от моята. От Министерството на културата увеличиха заплатите на всички директори, но не всички го заслужават. Направиха го, за да има мир.
- Дали според вас е замесено в схемата Министерството на културата?
- Не мога да кажа, защото не съм разследващ орган. На мен това министерство ми е бенефициент. Бих се радвал много да се изчисти лицето на българската култура и театър. В момента широката общественост разсъждава така: “Мани ги тия артисти, само излизат на улицата и мрънкат, а се оказва че имат милиони и крадат”, а не казват Пазарджик, Смолян, Плевен или Разград. Слагат всички под един знаменател, а не е така. Има хора, които си вършат работата, и то съвестно. Няма идеален план за управление. Затова трябва да се смири философията, която в момента са извадили, да ограничават правомощията на директорите и да ни отпускат предсказуем бюджет.
Това в Разград се случи, защото някой е сложил директор, който е неадекватен към проблемите на професията. Там се оказва, че никога не могат да бъдат на плюс. Трябва да използваме тази неприятна ситуация, за да си подредим къщата, а не да я разваляме.
- Кой и на какъв принцип назначава директорите на културните институти у нас?
- Избирането на директори на културни институти вече започва да става изкривено. Министерството на културата и държавата вдигат ръце и прехвърлят всичко на браншовата организация. Държавата би трябвало да носи отговорност за това. Всички кандидатстват с платформи. Аз съм единственият директор, който положи усилия да изпълни обещанието си по време на конкурса. Играе се обаче на принципа кой те обича в комисията и кой не. А не на качества и на оценяващи, които разбират спецификата на директорството и управлението на един културен институт. Там се слагат хора, които никога не са били на такива позиции. Не казвам, че са лоши, но разсъждават по различен начин.
По измислени квалификации от министерството определят кой е успешен и кой не е, но при всички положения директорите не са еднакви. Би било добре успешните директори сами да предлагат кой да ги замести. И един ден, когато решат да се откажат от поста, те да подготвят следващите кадри. Защото да бъдеш директор и да управляваш голям културен институт не може да се научи никъде, трябва да се изгради на практика. Не е достатъчно да си бил заместник-директор. Някои хора могат да бъдат заместници, но не и директори. Могат да са изпълнители, но да не раждат стратегии. Директорът е стратегът в културния институт.
- Какво имате предвид, като казвате, че трябва да се смени начинът, по който функционират театрите с малка стойност за развитието на културата?
- Нещо, което отдавна предлагам, е да се направи категоризация на театрите. Да се вземе предвид първо приносът им, изобщо на културните институти, към историята на България. Моите уважения към свободните пространства и свободните артисти, но една държава трябва да си подреди приоритетите. Кой културен институт ѝ е важен и кой не толкова.
Навремето предложих да има проектни центрове. Един театър като този в Пазарджик спокойно може да бъде такъв. Така хем ще се запазят работещите там, хем ще текат проекти. Пазарджик е на 30 км от Пловдив и на 100 от София, а всички ние спокойно можем да пътуваме и играем в Пазарджик. Така пазарджишката общественост няма да бъде лишена от достъп до култура. Това се отнася и за Смолян, и за Разград.
Пари има, не казвам да се затварят театри, а да се смени принципът им на функциониране. Културните институти, които носят допълнителна стойност към историята и развитието на България, трябва да бъдат поощрявани и в тях да се налеят още пари. Не може Сатиричният театър да бъде под един знаменател с Пазарджишкия например. Различна е стойността, която носят като история и принос за развитието на културата ни.
- Ще има ли проверки и в Сатирата?
- Предполагам, че навсякъде ще има, след като министерството е спряло всички плащания. Проблемът е, че когато има проверки, системата спира да работи. “След като ние сме виновни - няма да плащаме.” Това е тяхната логика. И в момента институцията не работи. Това е все едно майка да не храни детето си, защото е направило беля, и тя да му каже: “Няма повече да те храня, умри”. Незнайни са причините, поради които плащанията са спрени. Но мен не ме интересува, аз съм полеви работник. Имам премиери, сега поставяме “Майка Кураж”, в репетиционен процес сме на още няколко неща. И в един момент ми се казва, че нямаме пари. А иначе директорите имаме голяма свобода и прекаляваме.
- Какво следва оттук нататък за Левон Манукян, ако бъде оправдан?
- Въобще не ме интересува. Аз се притеснявам повече за индустрията, за българската култура, за зрителите, които ни плащат, за да работим. Защото те идват в салона и тогава ние работим. Трябва да запазим авторитета на институциите, на това, с което се занимаваме. А не да го съсипваме. Аз ако бях министър, бих излязъл да кажа кои театри са за пример и че ще инвестираме усилия в тях. Ще намерим ход и за другите. Най-лесно е да обвиниш директорите. Това обществено мнение, което се завъртя напоследък, ме обижда. Не е така. Не сме виновни ние.
CV
Калин Сърменов е роден на 25 май 1963 г. в София.
Завършва кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева и актьорско майсторство при Гриша Островски.
През 2012 г. е избран за временен директор на Сатиричния театър, а през 2017-а се завръща на поста, който заема и до днес. Там режисира и участва в постановки и преподава на студенти. Играе в сериалите “Седем часа разлика”, “Полицаите от края на града” и др.