Сарафов обеща да възстанови чувството за справедливост у българите
В кабинета на единствения кандидат за главен прокурор стоят награди от ФБР - за делата срещу Галеви, Баретата, битки с педофили и интернет измами. А пред него първо е защита на концепцията, през януари - гласуване във ВСС
Три награди от ФБР и един плакет от американската служба декорират стената в кабинета на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
В четвъртък той беше номиниран за титуляр на поста и ако бъде избран на 16 януари догодина, ще го заема в следващите 7 години. Толкова е мандатът на обвинител №1.
Първото отличие е от 2011 г. и е за работата му по две дела. Едното срещу Ангел Христов и Пламен Галев, добили известност като Братя Галеви, а второто срещу “Фирмата” на Златомир Иванов - Златко Баретата. Важен детайл е, че и двете разследвания завършват с осъдителни присъди, макар че, докато чакат произнасяне от ВКС, Братя Галеви успяват да избягат от България.
Вторият приз е от 2022 г. и е за разкриването на киберпрестъпления. Докато е начело на Националната следствена служба, той
създава отдела за борба с все по-набиращите скорост компютърни престъпления
Дотогава подобно звено имаше само в ГДБОП. Третият е от този май. При посещението в централата във Флорида, Сарафов е отличен от директора Кристофър Рей за личен принос в успешното сътрудничество между прокуратурата и ФБР в борбата срещу трансграничната организирана престъпност. Тогава успява да договори и обучение на български следователи там, както и американци да идват тук. Плакетът пък е за борбата на прокуратурата срещу педофилията.
Стената зад Сарафов подсказва задокеанска подкрепа. На 26 юни
той и американският посланик Кенет Мертен застанаха един до друг
на пресконференция в Конферентната зала на Съдебната палата, за да обявят, че и България образува досъдебно производство срещу криптокралицата Ружа Игнатова. Дотогава изчезналата през 2017 г. бизнесдама беше разследвана в САЩ и Германия, но не и в родината си. Мнозина изтълкуваха общото изявление на Сарафов и Мертен повече като знак за подкрепа за изпълняващия функциите обвинител №1.
Отсега мога да декларирам, че ако бъда избран за главен прокурор на Република България, ежедневно и целеустремено ще работя за възстановяване на чувството за справедливост в обществото, за налагането на принципа на върховенство на правото, политическата неутралност на институцията и защитата на независимостта на съдебната власт, обяви Сарафов в изявление пред БТА, след като беше номиниран.
И амбициозно добави: Имам решение на всички актуални проблеми в прокуратурата.
Какви са те според него, тепърва ще се разбере от концепцията му, която трябва да представи в следващите седмици, и от отговорите на въпросите, които ще му се задават на изслушването.
Само преди месец разпореди делата срещу корупцията, организираната престъпност, домашното насилие и катастрофите да се разглеждат по-бързо и качествено. Поиска наказание за прокурора от СГП Димитър Франтишек, повдигнал недоказано обвинение на продуцента Нико Тупарев, настоя за уволнението на военно-окръжния прокурор Аделберт Кръстев заради много нарушения, установени след проверка.
На 1 февруари т.г. един куршум покоси Мартин Божанов-Нотариуса, но уцели и съдебната система. Оказа се, че мъжът, който бил добре известен на доста магистрати, се ползвал и с техните протекции.
На 9 февруари Сарафов, начело на екип от 21 върховни прокурори,
влезе в Софийската районна прокуратура. Проверка показа, че за 10 г. там е имало 25 преписки, свързани с Нотариуса. Сарафов на два пъти поиска оставката на бившия районен прокурор на София Невена Зартова. Веднъж през август 2023-а, след това заради разкрития около Нотариуса. Тогава освен нея оставки от постовете си подадоха и заместниците ѝ.
Най-голямата битка обаче през месеците, откакто Сарафов е начело на прокуратурата, беше при промяната на конституцията. Гласуваните от народните представители промени имаха за цел
тотално да орежат правомощията на главния прокурор
и да го сведат до административен ръководител единствено на Върховната прокуратура. В същото време в Прокурорската колегия, която се председателства от главния прокурор, трябваше да има само четирима от професионалната квота, а шестима от Народното събрание. Критиките на съсловието и академичната общност не бяха чути от депутатите. Поправките паднаха в Конституционния съд, но беше премахнат надзорът за законност. Сарафов е първият прокурор, спрямо когото беше приложен механизмът за разследване на главния прокурор.
Основният проблем, който през последните седмици се изтъква, е по отношение на това, че мандатът на ВСС е изтекъл преди две години.
“В тази политическа нестабилност институциите не могат да остават без ръководства за неопределено време. Опасността е още година, две или три парламентът да не попълни парламентарната квота във ВСС, а той съответно да не избере главен прокурор. Така и.ф. главен прокурор може да финишира с мандат по-дълъг от на редовно избран”, коментира пред “24 часа” Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията. Според него няма пречки този ВСС да избере главен прокурор. “Проблем е, че съветът е с изтекъл мандат, но този проблем може да остане години наред”, добави той.
А иначе Сарафов е на ръководен пост в прокуратурата от 2011-а. Той е първият шеф на апелативната спецпрокуратура. После беше кандидат за главен прокурор, но ВСС избра Сотир Цацаров. Стана негов заместник и изкара целия 7-годишен мандат. Цацаров го предложи за директор на националното следствие през 2017-а, Прокурорската колегия единодушно го избра. Гешев го предложи през 2022-а и пак единодушно го преизбраха. Колко гласа ще събере сега, ще се разбере на 16 януари.
Кадровик, гласувал преди година против да е и.ф. главен прокурор, днес внесе кандидатурата му
Трима кадровици от Прокурорската колегия издигнаха в четвъртък кандидатурата на Борислав Сарафов за главен прокурор. Един от тях е Пламен Найденов, бивш окръжен прокурор на Перник, който преди година беше единственият, който гласува против Сарафов да стане и.ф. главен прокурор. Другите двама, номинирали настоящия обвинител №1, бяха Стефан Петров, който е председател на колегията, и Светлана Бошнакова. Други предложения не бяха направени.
Право да номинират имат най-малко трима от Прокурорската колегия и министърът на правосъдието. Мария Павлова обясни, че не се е възползвала от него, защото няма право на глас.
Изборът ще бъде на 16 януари догодина. С последните промени в съдебния закон са нужни най-малко 13 гласа “за”. Допреди година бяха необходими 17. Номинирането на Сарафов беше направено в последното от четирите възможни заседания на Пленума на ВСС и не е особено голяма изненада. От юни миналата година той е и.ф., след като Иван Гешев беше отстранен от поста. От ПП-ДБ обявиха, че ще сезират Конституционния съд за избора, но тъй като нямат нужните 48 гласа, търсят още 9 депутати, които да подпишат искането им. То обаче може и да не се отрази на хода на процедурата. Досега практиката на кадровия орган е да спира даден казус, когато има висящо дело в Конституционния съд, но едва след като искането е допуснато за разглеждане. За да бъде направено това обаче, много е важно как ще бъде формулиран въпросът към Конституционния съд.