Български просяк: В Швеция изкарвах по 500 лв. на ден! Най-много печелеха тези, които се правят на сакати
- За "инвалиди" избираха по-слабите, казваха им как да сгъват краката и ръцете си, на уж слепите даваха очила
Георги (името е сменено поради съображения за сигурност - бел. ред.) става жертва на трафик на хора с цел организирана просия в Швеция. Попада с схемата през далечната 2014 г., излъган, че ще бере боровинки. Връщат го у нас в момента, в който се разболява. Той не е част от статистиката на властите, тъй като не подава жалба. Днес живее в кризисен център.
- Георги, как попадна в канал за трафик на хора с цел просия?
- Станах жертва на трафик на хора преди 10 години. Бях на 45 г., но възможностите ми за работа у нас не бяха големи. Аз съм български турчин, без образование и от тази гледна точка не могат да ме вземат навсякъде. През 2014 г. приех оферта от приятел, който ми предложи да заминем заедно с още четирима за Швеция. Уговорката беше да бъда берач на боровинки. Обещаха ни безплатна храна и квартира. Качихме се в бус от Габрово. След като стигнахме до Русе, хванахме друг бус до Румъния. Оттам взехме ферибот до Германия, а на слизане от него директно потеглихме за град в Швеция. Там човекът, който ни возеше, заяви, че планът се променя и няма да берем боровинки, а ще просим по улиците за него.
- Защо не потърси помощ веднага?
- Взеха ни телефоните, за да нямаме връзка с никого. Не говорех местния език, нито английски език, за да мога да се оплача. Дори не знаех как да попитам дали има българско посолство. Още в същия ден, в който стигнахме, трафикантът ни закара на мястото, където трябваше да просим. Правехме го от сутрин до вечер. Заяви, че за местата, на които ни е сложил, е платил, за да не ни закачат. Наблюдаваше ни през цялото време.
- Кои бяха местата за просене, за които той е платил?
- До големи вериги магазини и в близост до банкомати. В Швеция всички плащат с дебитни карти. Имат по-малко кеш у себе си. Още в началото ни обясниха, че трябва да привличаме вниманието на минувачите, като викаме: "Хей". Наредиха и да им благодарим на шведски учтиво.
- Имаше ли други указания как да привличате вниманието им?
- Трябваше да съм с мръсни и скъсани дрехи, за да предизвиквам съчувствие у тях. Да гледам тъжно, да съм свит и задължително да не опитвам да ги заговарям. Не ни даваха да ставаме често от мястото си. В 6 ч сутринта ни будеха, за да бъдем в 7 ч на улицата. В 21 ч минаваха с кола да ни вземат. Трафикантите знаеха всичко, което правим. Можеха да посочат кога съм станал, за да отида до тоалетна. Минаваха с колите да проверят дали сме на местата си. Ако видят, че ни няма, после ни биеха.
- Къде спяхте?
- Нямаше квартира. Нощите прекарвахме в стари изоставени коли на гарата. В студените дни се завивах с найлон. Намирах и кашони, които мятах върху себе си. Повечето просяци се прибират у нас с измръзвания. Когато станеш негоден, те връщат в България.
- По колко изкарваше?
- Първия месец не знаех на колко се равняват шведските крони спрямо българските левове. Повтаряха ми, че изкарвам малко. Биеха ме, защото винаги бяха недоволни. Вменяват ти, че не им изкарваш нищо. Друг българин ми обясни, че 100 крони се равняват на 20 български лева. Това беше към 2014 г., сега вземат повече. В първия ден на улицата изкарах 500 крони - 100 лева. През следващите дни увеличавах. Успях за ден да стигам до 2000 крони - 500 лева. Колкото повече привличаш вниманието на минувачите, толкова повече ти помагат. Аз свирех и на китара.
- Кои просяци изкарваха най-много?
- Тези, които се правят на сакати. За целта избираха по-слабите, защото по-лесно си свиват глезените. Казваха им как да свият крак или ръка, все едно ги няма. Караха ги да ходят с патерици, подгъваха им панталоните да не си личи. На уж слепите даваха слънчеви очила.
- По колко изкарваха те?
- И над 1000 лв. на ден са стигали в зависимост от мястото, което са заели. В Швеция има много български роми, които просят. Главно от Румъния и България ходят там. Срещах дори и българи. Бяха по-възрастни, но за тях смятам, че не бяха жертва на трафик, а го правеха доброволно.
- Даваха ли ти храна?
- Шведите влизаха в магазина и ми купуваха храна. Не съм оставал гладен. Бях сложил една кошница на земята и я пълнеха.
- Как се спаси?
- Преместих се от една група в друга. В нея - ако днес изкарам 300 лева, 150 лева оставаха за мен и не ми ги взимаха. Само за месец успях да събере пари, за да се прибере у дома. Днес съм с влошено здраве заради тежки измръзвания. Заради тях съм с ампутирани два пръста. Все още срещам хора, с които сме просели заедно. Спираме се и се подсещаме. Спомняме си как минаваха тежките дни там. И се заричаме никога повече да не ни се случва.
- Според статистика, която "24 часа" получи, през последните 5 г. жертвите на трафик с цел просия са 25. Ти твърдиш, че са много. Защо?
- Не подават жалби до полицията. Трудно е да докажеш, че си жертва, ако си беден и необразован. Тогава властите не изключват сам да си отишъл в чужбина, за да просиш. Има много хора, които го правят по собствено желание.