Поредната, но дали последната война
Ицхак Рабин и Ясер Арафат, които подписаха Споразуменията от Осло, бяха убити, за да бъде убита и надеждата за мир чрез две държави
Една година след началото на поредната безчовечна война срещу народа на Палестина резултатът е потресаващ. Само в Ивицата Газа загинаха 17 000 палестински деца, което е равностойно на хладнокръвно физическо унищожение на бъдещето на моя народ. Общият брой на загиналите е над 41 хиляди. Цялата гражданска инфраструктура е разрушена. Десетки хиляди човешки съдби са разбити завинаги. Това, за което сме предупреждавали десетки пъти - че обстановката е взривоопасна в резултат на насилието от страна на окупационната сила, се случи. Ние, палестинците, познаваме несравнимата болка от загубата на човешки животи. Изпитваме я всеки ден. Затова, както заяви президентът Аббас пред Общото събрание на ООН преди дни, ние осъждаме убийството на хора от която и да е страна.
Това е най-жестоката съвременна война. Жертва стана всеки жител и всяко живо същество в Газа. За разлика от всички предишни войни, тази, която все още продължава, е най-безпощадна и е документирана ежедневно от международните медии, независими наблюдатели и служители на хуманитарни организации, институциите на ООН и други.
Израелският окупатор даде началото на нова ескалация на напрежението в нашия регион. След Газа, последвалите удари върху територии на Ливан са на път да дестабилизират обстановката в целия регион на Близкия Изток. Светът отговаря със съчувствие към всички жертви и пострадали, международните организации апелират за спиране на военните действия, но не посягат да изкоренят „корена на злото".
А злото и изначалната причина за случващото се днес е израелската окупация на Палестина. И независимо от това, че разбираемо медиите са фокусирани върху преките военни действия, насилието срещу палестинския народ по цялата окупирана територия не е престанало. През всичките години на окупация систематично се заличава историята и присъствието на палестинските мюсюлмани и християни на територията на Западния бряг. От 1967 година насам Израел е създал 160 заселнически колонии на окупираните територии на Западния бряг и в Източен Йерусалим, а са заселени над 700 000 евреи. Това действие Международният съд на ООН през септември т.г. го квалифицира като „нарушение на международното право".
Територията на сектор Газа е само 370 квадратни км, населена от 2.3 млн. палестинци, по-голямата част от които бежанци, изтръгнати от родните си домове и земя по време на Ан-Накба - Палестинската катастрофа, когато окупационната сила изтри от лицето на земята и от картата на Палестина 570 села и градове, за да създаде държавата Израел. Вече 17 години жителите на сектора Газа живеят в пълна изолация, под блокада, както физическа, така и икономическа. Израел под формата на „контрол" забранява вноса на хранителни продукти, лекарства, горива, както и оскъдния износ на произведени там продукти към Западния бряг на река Йордан и към света. Гладът бе превърнат в оръжие за ежедневна употреба. Израелските власти направиха всичко възможно, за да попречат на помощта, изпращана от всички страни към Газа. Опашката от камиони, натоварени с хуманитарна помощ, част от която българска, достигна десетки километри по граничните пунктове на Газа. Така или иначе, те не получиха разрешение от Израел да влязат на територията на сектора. В резултат на това стотици граждани, най-вече деца, загинаха от мъчителен глад. Това не влезе в статистиката на войната.
Блокадата на Газа превърна тази територия в затвор под открито небе. Тя лиши населението от всички продукти от първа необходимост и доведе до разрушаване на палестинската икономика там. Безработицата достигна до невиждани нива от близо 65%. На практика 1.8 млн. граждани са лишени от възможността да работят, както и да напуснат изолирания сектор. Условията на живот са изключително тежки, но въпреки това хората там продължават усилията си да останат в своята родина.
Първата израелска агресия срещу Газа започна на 27 декември 2008 година. Тя беше „кратка" – само 23 дни, но те се оказаха достатъчни, за да бъдат използвани боеприпаси с бял фосфор, който при горенето си достига температура до над 800 градуса по Целзий. Резултатът – 1430 убити, над 5400 ранени, частично или напълно разрушени над 10 хиляди жилищни сгради, унищожена земеделска земя.
Следващата военна офанзива през 2012 г. беше „още по-кратка" – 8 дни. В нея бяха убити около 180 жители на Газа, ранени 625 - предимно цивилни. Две години по-късно, през 2014 Израел извърши над 60 хиляди въздушни удара, които причиниха смъртта на 2322-ма души и раниха тежко 11 хиляди граждани.
При сегашната война армията на Израел унищожи в Сектора Газа стотици джамии и три църкви, една от които е третата най-стара в света. Взривени са почти всички университети, училища, библиотеки и издателства, централите на ООН и училища, построени и субсидирани от агенцията за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA). Целта бе ликвидиране на всичко в Газа. Тотално унищожение. Напълно са разрушени системите за филтриране и пречистване на вода, което доведе до разпространение на забравени в историята болести и инфекции като холерата. Появиха се и случаи на детски паралич поради липсата на ваксини.
Геноцидът в Газа и масовите убийства на палестинци в окупираните територии на Западния бряг на река Йордан се извършват публично, въпреки приетите резолюции на ООН и решенията на Международния наказателен съд, който за първи път издаде заповед за арест на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и израелския министър на отбраната Йоав Галант заради военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Газа.
Само преди броени дни, въз основа на решението на Международния съд на ООН, ОС на ООН гласува резолюция, в която се посочва, че Израел трябва да прекрати незаконната окупация на палестинските територии „не по-късно от 12 месеца и без забавяне да изпълни задълженията си според международното право".
Палестина се уповава на спазването на международното право. Палестинският президент от десетилетия протяга ръка за мир към израелските лидери. От другата страна не само няма положителен отговор. През цялото това време окупационната сила проваля опитите за разрешаване на конфликта чрез създаване на две съседни суверенни държави с ясно очертани граници. С изключителна арогантност нейните представител изказват екстремистки тези срещу ООН, демонстративно игнорират световното обществено мнение, а още повече международното право. Те убиха двамата смели лидери Ицхак Рабин и Ясер Арафат, които подписаха Споразуменията от Осло. Убиха ги, за да убият надеждата за мирно разрешаване чрез две държави. След приемането на Резолюцията на ОС на ООН през септември т.г. нашият посланик в ООН нарече документа „повратна точка в дългогодишната ни борба за мир и справедливост", докато израелският му колега го определи като „дипломатически тероризъм".
Ние призоваваме всички свободни хора, суверенни държави и международната общност да положат усилия за опазване на мира, за оказване на сериозен и осезаем натиск за възпиране на израелската военна машина, която с цялата си мощ се е изправила срещу палестинския и ливанския народи, и за издаване на наказателни решения срещу военните престъпници. Няма друга алтернатива за спасяването на мирния процес в Близкия Изток освен прилагането на принципа за две държави, отразен в резолюциите на ООН, като бъде принуден Израел да се изтегли от окупираните палестински земи.
----
* Авторът е новоназначеният извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина в България