В коя част на мозъка се крие романтичната любов? А към детето и кучето?
Учени използваха ЯМР, за да направят карта със зоните в сивото вещество, отговорни за различните видове обич, и да измерят тяхната активност
Въпреки че сърцето винаги е било възпявано като символ на любовта, учените са убедени, че тя е свързана много повече с мозъка. И ето че благодарение на ново проучване от изследователи от университета "Аалто", Финландия, изследователите могат да твърдят това с още по-голяма точност. От романтичната любов към партньора до силната привързаност към кучето - невероятна карта на сивото вещество разкрива кои области на мозъка се активират от различните видове любов.
Докато романтичната любов се усеща силно в социалните области на мозъка, любовта на родителите към техните деца предизвиква най-мощната реакция от всички, показало проучването.
"При родителската любов имаше активиране дълбоко в системата за възнаграждение на мозъка
в областта на стриатума и това не се наблюдаваше при никой друг вид любов", обяснява д-р Партили Рине, философ и изследовател, който е шеф на екипа.
За да видят точно къде се усеща любовта в мозъка, изследователите ангажирали като доброволци 55 родители с поне 1 дете (29 жени и 26-има мъже на възраст между 28 и 53 г.), които се самоописали като намиращи се в любовна връзка (продължаваща средно 11,9 г.). 27 от доброволците били собственици и на домашни любимци.
Докато лежали във функционалния ЯМР, участниците трябвало да слушат поредица от кратки истории, всяка от които описва различен тип любов. Например, за да предизвикат чувство на родителска любов, на участниците бил предложен следният текст: "Виждате новороденото си дете за първи път. Бебето е пухкаво, здраво и миловидно – най-голямото чудо в живота ви. Изпитвате любов към малкото същество".
За да се осигури базово измерване за сравнение, на участниците били дадени и няколко изключително скучни неутрални сценария, като гледане през прозореца на автобуса или четкане на зъбите в банята.
След това доброволците били оставени да седят за 10 секунди, за да представят себе си в сценария, докато изследователите правели записи на техните мозъчни състояния. Комбинирайки резултатите на всеки от участниците, учените успели да създадат карта за шест различни вида любов – към интимните партньори, към децата, към приятелите, към домашните любимци, към непознатите (съседите) и към природата.
"Различните видове любов са предизвикани от кратки предварително написани и записани аудиоразкази (три изречения; продължителност приблизително 13–15 s/разказ). Те описват ежедневни ситуации с един обект на любов. Категориите обекти на любовта са романтичният партньор, детето, приятелят, домашният любимец (куче или котка), непознат и заобикалящата (красива) природа. Включихме и неутрална контролна категория. Имаше шест разказа на категория, общо 42 разказа (36 любовни разказа и 6 контролни)", разказват учените.
"В социални ситуации моделът на активиране на любовта се генерира в базалните ганглии, средната линия на челото, прекунеуса и темпорапариеталната връзка отстрани на тила", посочва д-р Рине. Основната разлика между видовете любов всъщност се оказала интензивността на мозъчната активация, която предизвикват. При сравнение например на мозъчната карта, свързана с любовта, изпитвана към непознат, с тази към приятел, се вижда, че
колкото по-близо е някой до нас, толкова по-интензивно се активират социалните области на мозъка
в отговор на това чувство на любов. Най-мощното активиране от всички се получило при любовта, изпитвана от родител към дете, последвана от романтичната любов. Въпреки това моделът на мозъчна активация не бил повлиян само от близостта до обекта на чувствата, но и от вида на обекта. Любовта към приятел и любовта към природата например създават различни модели на активиране от тези, произведени от любовта към другите хора. Любовта към природата активира мозъчните зони, свързани с визуалната обработка и пространственото осъзнаване.
Единственото изключение било открито при участниците, които са също и собственици на домашни любимци. Изследователите открили, че животът с косматия приятел е направил значителни промени в мисловните процеси, че не е трудно чрез сканиране на мозъчната дейност да бъдат разпознати собствениците на кучета и котки. На доброволците била прочетена фраза от рода на: "Вие сте вкъщи, излежавате се на дивана и вашата котка се приближава, свива се до вас и мърка сънливо. Обичаш я".
За собствениците на домашни любимци и за никой друг чуването на тази история активирало онези социални области на мозъка, които по-често се свързват с любовта към хората. Това подкрепя тезата, че любовта на хората към домашните любимци може наистина да надхвърли границите на видовете.
Други скорошни изследвания установяват, че когато хората гледат в очите на своя домашен любимец, това активира пътищата на окситоцина, които са подобни на връзката майка-бебе.
"Когато разглеждаме любовта към домашните любимци и мозъчната дейност, свързана с нея, областите на мозъка, свързани със социалността, са по-активирани, отколкото при хората, които не са собственици на домашни любимци", обяснява д-р Рине.
Окситоцинът, известен като хормона на любовта, поражда доверие и щедрост
Химикалът се освобождава естествено от мозъка в кръвта на хора и други бозайници по време на социално и сексуално поведение. Произвежда се също от жени по време на раждане, за да им помогне да се свържат с бебето си, и стимулира производството на кърма. Химикалът се отделя и по време на правене на любов, което му печели прозвището "хормон на гушкането".
"В заключение, нашите резултати показват как обектът на любов модулира чувството и неговата невронна основа. Активирането на мозъчни области, свързани със социалното познание, е обичайно за разновидностите на междуличностната любов. По-близките партньорски връзки предизвикват по-силни чувства на любов, които са свързани с по-голямо активиране в пътищата за възнаграждение. Изследването предлага прозрения защо изпитваме по-силна привързаност към тези, с които сме близки, в сравнение с непознати, въпреки че основните мозъчни процеси на привързаност са еднакви за всички видове междуличностни отношения.
Това може да помогне да се обясни защо религиите и философските традиции като християнството или будизма наричат доброжелателността към другите любов към ближния или любяща доброта, дори и да не се усеща толкова интензивно, колкото любовта, която имаме към близките връзки. Степента на активиране на подобни региони за възнаграждение в различни видове междуличностна любов е в съответствие с хипотезата за грижа към потомството и на човешкия алтруизъм. Субективно по-близката връзка с нечовешко животно (собственик на домашен любимец) прави междувидовата любов нервно по-скоро напомняща на междуличностната", пишат финландските автори в изследването си. То е публикувано в научното издание Cerebral Cortex.