Мирослав Зафиров: В 6,29 ч на 7 октомври преди година започна процес, който сега е извън контрол
След атаката срещу Израел през 2023 г. подкрепата за тях като народ бе огромна, сега вече има обратна тенденция и след 40 хиляди убити палестинци, сред които много деца, все повече хора казват: Стига толкова!
В момента гледаме с широко затворени очи в плана "Сомализация на Газа", казва дипломатът от ООН
- Изпълни се 1 г. от 7 октомври - датата, на която "Хамас" нахлу в Израел и извърши нещо ужасно и безпрецедентно, което повлече след себе си шлейф от събития до днес, когато сме в навечерието на израелски удар срещу Иран. Да направим опит за анализ какво би последвало, г-н Зафиров.
- Да започнем с почит към хората, които загинаха в това отвратително събитие на 7 октомври 2023 г., което пък предизвика една реакция на израелската държава, с чиито последствия се борим днес. Дори мисля, че се борим все още със събитията, защото с последствията ще ни се налага да се борим много години, след като войната официално приключи.
След 7 октомври се създаде атмосфера на библейска мъст и тази жажда някой да бъде наказан доведе до тия събития в регионален план, които представляват неконтролируем процес. Онези фактори, които трябва да са на стража на международния мир, отсъстват и това е изключително опасно. Самата система на баланс в международните отношения е нарушена. Тя се пропуква, и то в среда на отчайващ популизъм, който има глобални контури. Този популизъм няма да доведе до нищо добро и е дело на хора, които нямат нищо общо с предните поколения политици, които зададоха рамката на международния правов ред. Това, което започна преди година на 7 октомври в 6,29 ч сутринта, се случи в условията на отсъствие на алтернативен план.
Виждайки какво се случва, си дадохме сметка, че нямаме план за действие, няма авариен изход от случващото се в Газа, от тази огромна наказателна военна операция там. Но не трябва да забравяме и целите на тази операция - първо унищожаването на военния потенциал на "Хамас", което вече е факт.
- Така ли смятате?
- Да, "Хамас" е в състояние, от което не съм сигурен, че може да се възстанови като военна организация във вида отпреди 6 октомври миналата година. Другата цел, много по-важна от чисто човешко естество, бе освобождаването на заложниците. За съжаление, с изключение на епизода от ноември миналата година, когато основно с подкрепата на Катар бяха освободени т.нар. цивилни граждани, в момента все още имаме 100 човека, които се намират в ръцете на "Хамас". В същото време броят на жертвите в Газа продължава да расте, защото военната операция продължава, макар и с различен интензитет. Но с увеличаването на жертвите там и с унищожаването на инфраструктурата се наблюдава една паралелна тенденция в световното обществено мнение.
- Каква е тя?
- Все по-малко се обръща внимание на това защо започна всичко, а се концентрира вниманието върху това докъде го докарахме. Този въпрос няма отговор в момента. Защото касае бъдещето на Газа. Израел би трябвало да представи план или поне идея за това как ще съществува Газа. Дали под формата на окупирана територия под контрола на силите за сигурност на Израел, или ще бъде предадена в ръцете на палестинската автономна власт по силата на споразуменията от Осло, които мисля, че тази година окончателно погребахме. Или пък Газа ще бъде управлявана от накакви местни комитети, някаква палестинска "лоя джирга". И всичко това, ако не е облечено в някаква институционална рамка, всъщност ще доведе до ново напрежение и нова ескалация. Както каза един от хората, с които работя: Ние в момента гледаме с широко затворени очи в плана "Сомализация на Газа".
Това е тенденция, която е факт, вече я виждаме всеки ден. Загубихме над 200 души хуманитарни работници, ставаме свидетели на всекидневни атаки, на поява на нови групи и течения в Газа.
Засега няма рецепта как да се лекува тази рана, наречена Газа. И докато всичко това се случва, бе отворен северния фронт. В момента наблюдаваме масирано активизиране на военните действия по въздух срещу цели на Хизбула в Ливан.
И можем да се съгласим, че тази операция ще постави Ливан в едно положение, при което държавата може да престане да съществува като такава. Имайки предвид и в какво състояние въобще беше преди убийството на Хасан Насрала. А като оставим Ливан настрана, за да стане картината по-пълна, вероятно сме в навечерието на израелска военна операция в Иран.
- Какво ще последва?
- Мисля, че и най-амбициозните анализатори на полето на медийното кресчендо в света, а и в България няма да могат да отговорят на този въпрос. Както се казва: положението е толкова сложно, че дори и таксиметровите шофьори не знаят отговора.
- В края на миналата година говорихме, че след Газа следва Ливан, което вече е факт, а през май тази година пак с вас говорихме и за тоталния провал на международното посредничество. Днес, изглежда, въпросът със съдбата на заложниците е останал на по-заден план, след като никой не иска да преговаря. В същото време Израел сипе непрекъснати обвинения по ООН и международните организации. Стигна се дори до обявяването на Гутереш за персона нон грата. А Израел продължава да действа като че ли извън всякаква международна рамка и комуникация с Белия дом и останалите си съюзници. Това с библейската мъст, за която споменахте, знаем как завършва според писанията. С окончателния край на врага. Звучи апокалиптично. Особено ако в този ред на окончателни решения Израел се възползва да удари ядрените съоръжения на Иран. Доколко е възможен такъв вариант?
- Да се върнем в полето на фактологията. 7 октомври бе абсолютна варварщина, от която нямаше смисъл, защото на практика унищожи Газа. Цената за възстановяването е по различни оценки между 80 и 100 милиарда дорара, които някой тряба да плати, и аз бих искал да видя кой ще дойде при това положение, в което се намира светът.
Отговорът на Израел бе емоционален, но аз не съм в позиция да ги съдя, защото са направили това, което смятат за редно от тяхна гледна точка. Но тук трябва да засегнем и това, което споменахте - доколко Израел действа независимо от международния правов ред. Ако преди година подкрепата за израелците като народ след случилото се на 7 октомври бе огромна, сега, година по-късно, има обратна тенденция. Все повече хора казват: стига толкова! Френският президент заговори за оръжейно ембарго на Израел. Това е ясна индикация за промяна в отношението на света. Що се отнася до поведението на Израел към международните организации, това не е новост. Израел има своето мнение, но при това емоционално обявяване на Генералния секретар на ООН за персона нон грата от министъра на външните работи или пък гласуването в комисията по външна политика и сигурност на Кнесета, че Агенцията за бежанците не може да оперира в Израел, не съм сигурен, че това са конструктивни решения в тази среда на нестабилност. По силата на обстоятелствата това сътрудничество ще продължи. В момента ваксинираме над половин милион деца от полиемиелит. Ако някой смята, че може да дойде в Газа и да го направи вместо УНИЦЕФ и СЗО, да заповяда. Особено в състоянието, в което се намира здравния сектор в Газа и факта, че всичко това се случва в условията на война.
Безспорно е, че концепцията за международно посредничество се провали. Следващият обективен фактор е, че имаш 2 милиона души в Газа и нещо трябва да се случи с тях. Ако не се случи, следващият най-търсен артикул в Газа ще станат надуваемите лодки. И ние знаем накъде ще тръгнат тези лодки. Да добавим и следващия фактор - Ливан - друг потенциален източник на миграция. Става ясно, че Близкоизточната криза е обща криза, тя касае всички ни. А следващият удар по Иран може да разклати целия регион и този трус ще засегне и нас. Ако Израел може да нанесе удари по ключови обекти в Иран, то Иран от своя страна би могъл да нанесе ответен удар, който да бъде хибриден. Тази спирала трябва да бъде прекъсната. Иначе ще ни повлече. Това е центрофуга от събития, в която коментираме всяко събитие като предпоследно, защото знаем, че ще последва ново. На това трябва да се сложи точка.
- Да се върнем към хипотезата на днешния ден. Защото израелски удар по Иран ще има, дори и да не е днес. И това всъщност не е хипотеза. Ясно е. Но като човек, който познава израелската психология, според вас има ли момент на осмисляне на цялата картина от израелската страна? Докъде може да доведе евентуална тяхна атака над атомните съоръжения на Иран например или доминира желанието им да ги разрушат?
- Не съм сигурен доколко познавам психиката на израелския военен и политически елит в момента. А и психиката на самото израелско общество се промени много след 7 октомври. Колективната психика в Близкия изток също се промени. Това е друго обстоятелство, което трябва да приемем. Дали израелското ръководство е обмислило добре такъв удар, мисля, че да. Иран е архиврагът. И както добре са се подготвили да нанесат удар по "Хизбула" - дългата ръка на Иран, така мисля, че имат и представа накъде са тръгнали да летят сега. Това е чиста спекула от моя страна, но се надявам, че в анализа, който безспорно са направили, има и план Б. Както и сценарии, които са базирани на чувството за отговорност за това какво едно действие може да повлече след себе си като противодействие. Ефектът би могъл да бъде наистина деструктивен.
И другото важно е, че не виждам, за съжаление, мнения и позиции от големите международни фактори. Не е ясно кой къде седи в тая конфигурация. И дали някой не изчаква в сенките, за да се възползва от нестабилността, която ще се създаде.
Излизаме от полето на класическата дипломация и навлизаме в полето на опортюнизма и тъй като са нарушени базовите принципи, всеки, който реши да възстанови някаква своя историческа правда, ще може да се възползва от това. Но това няма да укрепи устоите на международния правов ред.
- Как да се върнем към разума в тази ситуация?
- Много е самоуверено от моя страна да се заема да отговоря на този въпрос. Но трябва да има момент на деескалация. Важно е всичко да се случва в контекст. Израел казва: Ние трябва да отговорим, защото бяхме нападнати и това бе непровокиран акт. Иран отговаря: Не, това не е непровокиран акт, защото вие убихте еди-кого си в Техеран, ударихте нашето консулство в Дамаск, удряте тук, удряте там, да не забравяме Газа и палестинката кауза... Тези две гледни точки се сблъскват. Но златната среда и моментът на деескалация трябва да бъдат зададени от силите, които по силата на международния ред би трябвало да играят ролята на т.нар. жандарми. Но тези държави принципно не си говорят в момента.
В тази ситуация да си представим как се чувстват държавите от Залива. Да вземем Ирак след всичко, което тази държава преживя, за Сирия и Ливан да не говорим. Съществуването на цели държави е поставено под въпрос. Приключи сесията на Общото събрание на ООН и тази сесия се случи в най-тежките условия за международния ред от десетилетия насам. Но в рамките на това събрание не се проведе нито един смислен дебат с държавите - постоянни членки.
И говорейки за контекст, друг елемент на деескалация би бил въпросът с Газа. А сега Израел излезе с някаква идея за бъдещето. Година по-късно да кажат: Постигнахме това и това, но за съжаление, още има огромен брой хора, които не са освободени, в същото време 40 хиляди души загинаха, огромен брой деца, лицето на разрухата е факт, но това е нашият план и искаме да направим еди-какво си. Въпросите за сигурността, реконструкцията и всичко останало, което може да бъде тема на дебат. Този разговор трябва да се проведе и с идеята какво ще се случи с палестинците.
Днешната криза с нейната многообразност, нека не забравяме, че в дъното е палестинският въпрос. Обсъждането на този въпрос би бил точка на деескалация. Какво правим с палестинците? Не само в Газа, но и в Западния бряг, който е ключов елемент от пъзела на нестабилност. Това, което се случва там, не се е случвало от 20 години - този натиск на израелските сили, отговорът на палестинците, действията в лагерите и в големите градове, тази скрита интифада. Може да предположим, че сме много близо до възпламеняването на Западния бряг. Ако това се случи, как ще се отрази на Йордания? Затова дебатът трябва да се проведе.