Докато бягахме, баба пазеше отрова – ако ни върнат в Северна Корея, да не се мъчим
Две дезертьорки от режима в Пхенян разказват в София покъртителните си истории
“Синът ми умираше от глад пред очите ми, а аз не можех да направя нищо за него. 10 години бях в армията на Северна Корея, но заплатата там стигаше за един килограм ориз на месец. Затова през 2006 г. реших да избягам и стигнах до Китай. Но посредникът, който ме заведе до Китай, ме измами и ме продаде на един неженен китаец. После полицаите ме хванаха и ме върнаха до Северна Корея. Вкараха ме в затвора.”
Ли Со Йон разказва своята история в София, където е дошла с една своя посестрима по съдба - 17-годишната Джин Хе Но, която успяла да избяга от Северна Корея с цялото си семейство преди 5 г. Баба ѝ носела у себе си отрова по време на цялото пътуване, за да се самоубият всички, в случай че бъдат заловени и върнати в Северна Корея.
Двете жени бяха в България за премиерата на документалния филм “Отвъд утопията”, част от международния фестивал “София Докюментал”. В него се разказва за опасните пътувания на севернокорейците, дръзнали да се отскубнат от лапите на един от най-репресивните режими в света.
След като била заловена и върната в Северна Корея, Ли Со Йон била бита, малтретирана и вкарана в затвор за 2 г. Когато излязла, не можела повече да си намери никаква работа, дори и за шепа ориз, защото вече била с клеймо от режима. Никой нито искал да ѝ помогне, нито да общува с нея. Всички се страхували. Тя била тотално отхвърлена - дори от съпруга си, от всичките си близки, превърнала се в аутсайдер и нямала никакъв друг изход, освен да планира нов опит за бягство през границата.
През 2008 г. тя пресякла река Ялудзян, която по цялото си протежение е гранична между Северна Корея и Китай. В тази река и нейните мътни и студени бързеи мнозина бегълци са намерили смъртта си. Но прекосяването на реката и цялата гранична зона отдавна не са най-опасната част от бягството. На китайска територия вече дебнат много повече опасности. Жените, особено младите, са продавани от трафикантите за секс робини.
Някои са принуждавани да проституират, други са затваряни и снимани в някоя от платформите за секс чатове. Много от севернокорейските бегълци стават жертва на различни посегателства, включително и донори на органи.
Семейството на Джин Хе Но било принудено да напусне Северна Корея заедно с 80-годишната баба, която никой не искал за секс робиня, нито за донор. Самата Джин Хе Но била на 12 г., а сестра ѝ съвсем мъничка. В случаи като този трафикантите или изоставят хората в планината, или предпочитат да продадат всички накуп на когото плати някакви пари. Семейството се спасило, защото организацията на един южнокорейски пастор платила за тях. Пасторът от години помага на бегълци от Северна Корея. Той самият е герой в документалния филм, който бе представен в София. Съпругата му е севернокорейка. Навремето и тя избягала. В една от сцените, която е снимана в къщата им, се вижда как жената вари нудли. И не изхвърля водата, в която ги е сварила. Защото помни живота си в Северна Корея и как с тази вода се хранело цялото семейство една седмица, добавяйки някакви треви. Ще я запазя, нека да изстине и ще я изпия като чай, казва жената на пастора.
Във филма се показват кадри, заснети с телефон, от почти целия път на семейството на Джин Хе Но от преминаването на границата, после пътят през Китай до Циндао и след това на юг до Виетнам, после Лаос и Тайланд, от където било осигурено пътуването им до Южна Корея. Един дълъг път, толкова несигурен и изтощителен, че накрая никой не може да повярва при щастливото му приключване.
Когато разказва за баба си, която геройски издържала цялото напрежение, Джин Хе Но добавя, че старата жена носела у себе си отрова. В случай че ги хванат, да сложат край на живота си, за да си спестят изтезанията, на които със сигуност щели да бъдат подложени преди смъртта.
За тези изтезания говори Ли Со Йон, която ги е преживяла след неуспешното си първо бягство. Но това не е най-голямата болка на жената, дала 10 г. от живота си в армията на Северна Корея. Тя сигурно би преживяла още веднъж всичко, стига да можеше да спаси сина си.
Чрез южнокорейския пастор тя се опитва да спаси вече порасналото си момче, което е на 17 г. Изпраща и пари на различни посредници в Северна Корея и Китай, за да осигури и неговото бягство.
“Трябваше да му купя дрехи, за да изглежда като южнокореец, докато пътува през Китай. Взех няколко ката ризи и паталони, но не знам дали ще му станат, защото не съм го виждала, откакто избягах. Минали са години. Момчето ми е пораснало, но не знам колко”, казва Ли Со Йон със сълзи на очи.
Майката и синът успяват да се чуят след толкова години за малко по телефон с китайски оператор, осигурен от трафикантите, докато момчето е на границата. За съжаление, посредниците в Китай губят връзка с младежа, след като той преминава границата. По-късно става ясно, че е бил заловен от китайски патрул. Майката праща пари за откуп, но синът ѝ е върнат в Северна Корея. За Ли Со Йон настава втори ад. Тя знае много добре какво би могло да му се случи.
“Ще го бият, ще го изтезават, ще го унижават по различни начини. Няма как да не му счупят някоя кост при тези разпити. Знам го, защото съм го изпитала. Дано да оцелее, горкото ми момче”, казва, плачейки, Ли Со Йон.
Нейните терзания и цялата ѝ отчаяна мисия да се събере с детето си заедно с историята на петчленното семейство, което успява да избяга, са част от най-въздействащите кадри в документалния филм “Отвъд утопията”.
Възможно е вече да не е жив, но ще се надявам до последно, че е успял да оцелее и един ден ще го видя, казва Ли Со Йон, докато гостува в редакцията на “24 часа” заедно със 17-годишната Джин Хе Но.
Жената се е посветила на това да помага на други, които искат да избягат от Северна Корея.
Искаме просто хората да знаят повече какво се случва там, казват и двете бегълки от режима в Пхенян.
Чрез техните разкази всъщност се разкрива суровата реалност на бягството от фалшивия рай, наречен Северна Корея. Нещо, в което едни успяват, но други, уви, не. Затова филмът “Отвъд утопията”, който бе прожектиран при препълнен салон в Дома на киното в София, е наречен от критиката “трогателен поглед към смелостта и саможертвата, свързани с търсенето на свобода”.
В Северна Корея няма свобода на мисълта, свобода на вярата, няма свобода на действието, няма никаква свобода, казва друга от героините на филма.
Представете си да се събудите сякаш на друга планета, за да разберете, че не живеете в утопията, за която са ви повтаряли от малки, а най-любимите ви ръководители, за които са ви втълпявали, че се грижат за вас, са ужасни, кръвожадни злодеи, продължава момичето.
“Режимът ни каза, че живеем в утопия, но ние сме в огромен виртуален затвор.” Тези думи са като постоянен мотив във филма, който разкрива свят, за който малцина на Запад подозират. И завършва с отчаян вик: “Моля ви, помогнете ни да живеем!”.