По пет на нож и КСНС за разкош – не така се брани отечеството
Време е политиците да сменят ураджийските послания с наистина стратегическо мислене
Всеки българин трябва да е готов да брани отечеството и затова трябва да има дори закон. А парите за отбрана и нови оръжия трябва да се увеличат.
Това бяха двете главни послания от Консултативния съвет за национална сигурност, който президентът Румен Радев се осмели да свика на 4 октомври след повече от 900 дни пауза в работата на този съвет. Заради Румен Радев, който просто отказваше да изпълни задълженията си по закон и да свиква съвета на всеки три месеца.
Нямаше КСНС, когато преди близо 3 г. Русия нахлу в Украйна, нямаше за темата Северна Македония и френското предложение, нямаше и когато бе блокирана работата на специалните служби, нямаше дори за предната атака на Иран срещу Израел с ракети през април тази година. А именно атаката на Иран от началото на миналата седмица даде повод на държавния глава да свика КСНС. Не че поводът е маловажен, но от друга страна, беше толкова спешно, че съвещанието бе с два дни отсрочка. Вероятно заради течащата в момента политическа кампания и да могат обикалящите страната политици да си предвидят време за КСНС. И за снимка с Румен Радев.
Между другото, Радев свика на съвет в средата на кампанията онези политици, за които месеци наред повтаряше: “На КСНС се водят заседанията при закрити врата и се работи с класифицирана информация. От изтеклите записи става много ясно, че аз много трудно ще допусна някои хора да седнат на масата, където да се обсъжда класифицирана информация”.
Очевидно този път нещо се е променило в политиците. Или пък съветът на Румен Радев вместо класифицирана информация е обсъждал само ураджийски послания. Нещо като “По пет на нож” и всеки трябва да умре за отечеството.
Че системата за национална сигурност на България е доста поразкапана, не е тайна за никого от години. Особено проблемите на армията, която извън професионалните си войници, които трудно минават над 30 000 души, няма всъщност с какво да отбранява страната. Защото след отмяната на задължителната казарма военна подготовка няма. А въведеното през третия кабинет на Бойко Борисов военно обучение за гимназистите се оказа сурогат, който просто трябваше да даде смисъл в съществуването на част от коалиционните му партньори.
Армията наистина има отчаяна нужда от допълнителни хора. Защото в някои части недоборът е тежък и липсата на кадри стига и дори минава 50%. Т.е. това са части, които съществуват само и единствено на хартия. И за да имаме отбрана, е нужно наистина някак си да се намерят хора.
Тази криза обаче не е от вчера и не е предизвикана само заради реалната опасност наистина да се влезе в бой, както се опитваше да ни убеди бившият министър на отбраната Тодор Тагарев. Кризата не е и само заради ниските заплати, въпреки че военните искрено се надяват, че от началото на 2025 г. ще решат част от проблемите, като вдигнат парите с 30%. Твърдят, че готвят и план, който да предвиди как да обучат и привлекат и достатъчно резервисти.
Реално обаче липсата на хора в армията е просто отражение на липсата на хора в страната. Когато в икономиката има 200 000 работни места, за които няма кандидати да ги заемат, е логично, че армията също ще изпитва остра криза на войници. Още повече че военните вече отдавна са излезли от фазата “по пет на нож” и търсят не пушечно месо, а висококвалифицирани хора. Тоест бият се за кадрите на плащащия възможно най-много пари бизнес.
Тези теми обаче някак си останаха извън вниманието както на президента Румен Радев, така и на борещите се да заемат за кратко едни 240 високоплатени работни места политици. И след КСНС не се чу нито дума, че всъщност България просто трябва да реши генералния въпрос с липсата на хора. Което е също толкова дългосрочен процес, колкото и да обучиш всеки български гражданин да брани отечеството.
Не се чу и дума, че освен всичко друго потоците мигранти представляват и възможност за България. И че вместо да се ограждаме плътно със стени срещу всякакви различни, можем да потърсим дали сред бягащите от войни, няма хора, които могат да ни свършат работа. Нещо, което не разбрахме с вълната бягащи от войната на Владимир Путин украинци.
И много от тях, стотици хиляди висококвалифицирани хора, че на всичкото отгоре бели и православни (винаги трябва да са доволни динковците в политиката) минаха оттук, видяха, че са нежелани, и поеха на Запад. Хора, които реално никога няма да се завърнат в Украйна и биха могли наистина да бъдат полезни като лекари, работна ръка за бизнеса, защо не и войници.
Всъщност България като държава прави изключително много стъпки не само да не опита да задържи някакви качествени мигранти, но и да прогони от страната каквито и да било млади българи. Дори и демонстрирайки, че можеш с години да вееш юмрук във въздуха и да говориш как се рушат институциите, а в същото време съвсем съзнателно да нарушаваш едно от малкото си законови задължения. Като това да свикваш съвета за национална сигурност на всеки три месеца.
За съжаление обаче, българските политици очевидно наистина се страхуват да мислят и говорят стратегически. И след КСНС в петъка липсваха дори идеи, че чужденци могат да се възползват от облекчена процедура за гражданство, ако отслужат в армията или полицията. Нямаше дори лек намек какво смятат да направят с увеличените пари за отбраната и колко от тях ще отидат за хора. Или затова армията поне да не губи хора от глупостта на командирите, които са превърнати в конферансиета на шоупрограми. Защото, когато дойдат новите самолети, дронове, ракети в следващите години все пак е нужно да има кой да работи с тях. Нямаше и думичка, че освен от ставащото в Близкия изток и Украйна България е много по-заплашена от зреещите процеси на нови конфликти на Балканите.
И че единствената ни спешна защита от това е бързо усилване на многонационалната бойна група в България до бригада.
Вместо това обаче предизборният КСНС, свикан от Румен Радев, произведе единствено заклинания. И всъщност създаде повече страхове и напрежение, отколкото да отговори на притесненията. Което трудно ще свърши каквато и да било положителна работа за отбрана на отечеството.