Проф. Николай Михайлов, председател на Надзорния съвет на "Трейс Груп Холд" АД към младите: Избирайте сложните и стръмни пътеки, те са правилните
Дошло е време за ново Просвещение, което да издигне отново знанието в култ
Проф. Николай Михайлов е български предприемач, инженер, кандидат на техническите науки, преподавател в УАСГ, София. През 2016 г. в Института за икономически изследвания при БАН защитава дисертационен труд за присъждане на научна степен "доктор на икономическите науки"
Преди 30 години създава "Трейс Груп Холд" АД. Компанията е регистрирана на БФБ.
Проф. Михайлов е председател на УС на фондация "Трейс за хората" и на сдружение "Български форум за транспортна инфраструктура". Той е член на УС на фондация "Буров", член на Съвета на настоятелите на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и Медицински университет, София. Преди години е бил и в Настоятелството на Тракийския университет в Стара Загора.
Проф. Михайлов е носител на приз "Буров" за индустриално управление за 2010 г. Отличен е с приза на Сдружението на пътните инженери и консултанти - "Инженер на годината 2012". Удостоен с почетното звание Доктор Хонорис Кауза на Тракийски университет през октомври 2020 г. С решение на общинския съвет проф. Михайлов вече е и почетен гражданин на Стара Загора.
- Проф. Михайлов, къде ви "намери" новината, че сте удостоен със званието "Почетен гражданин на Стара Загора"?
- На Конгрес на Световната пътна асоциация за Европа и Азия. За мен е чест да получа това високо признание, благодаря на всички, които подкрепиха предложението на Ректора на Тракийския университет. Усещането е наистина специално, защото най-хубавите отличия са точно тези, които са за цялостен принос, а не за конкретен повод. Изненадата беше голяма, защото аз не съм очаквал и дори не съм се надявал на подобно нещо. Няма да скрия, че бях изключително трогнат. Когато получих титлата Доктор хонорис кауза на Тракийския Университет през октомври 2020 г. пред Академичното ръководство споделих, че никога не съм си представял, че ще се върна в любимия град през науката. А сега идва и признанието на старозагорци. Благодарен съм на Стара Загора!
Няколко часа след като научих, че заедно с математика Любомир Любенов сме отличени с високото отличие, на официална церемония Световната пътна федерация ми връчи благодарствена грамота за 50 години научна и професионална кариера, формиране на изследователска и бизнес среда.
Толкова бях изненадан и развълнуван, че в словото си пред световно признати учени, специалисти, експерти и колеги това, което пожелах да споделя, е споменът за първите стъпки към знанието и срещите с учителите, които съм имал по Пътя. По-късно размишлявах за просветителската дейност и българското просвещение. Може би е дошло време за ново Просвещение, да издигнем отново знанието в култ.
- Вие сте приет в Строителния техникум на Стара Загора /сега ПГАСГ "Лубор Байер"/ през 1970 г. От тогава вашият път се свързва с града на правите улици. Бихте ли споделили любим момент или назовали учител?
- Някои срещи имат съвсем обикновено начало, идват ненадейно или пък случайно, но постепенно пленяват сетивата ни, ангажират ума ни, провокират ни, отварят безброй врати. Такава среща за всеки от нас е срещата с училището в младежките ни години. Всеки носи спомена в сърцето си и любимите учители никога не остаряват.
Такава е моята среща с любимия техникум. Майка ми искаше да уча в Търговската гимназия, нейната мечта за мен винаги е била да работя на бюро, с ръкавели. Но, както всички знаем, годините на юношеството са времето, когато амбициите и желанията на родителите се изместват и всеки млад човек започва да следва своите мечти. Приеха ме и в двете училища, но аз отстоях правото си да уча за строител, а не за счетоводител. Когато постъпихме в първи курс, забелязах, че имаше много умни и добре подготвени младежи и девойки. Нивото на знания беше много високо. Повечето от приетите от нас бяха с пълно отличие - да е имало някой и друг с петици. В курса ни около две трети бяхме от различни краища на Южна България - от Ямбол, Сливен, от Нова Загора... Стара Загора ни изглеждаше огромен и непознат град. Първата година много се отличаваше Бюрхан, изключителен - знаеше всичко, където и да го бутнеш, ръката му беше винаги вдигната в час, готов да отговаря на въпросите на учителите. Сбъдна мечтата си да стане архитект, но за съжаление, почина твърде млад.
Годините в техникума или гимназията, са годините, в които ако си отворен към знанието, то непременно се срещаш с истинския учител, и тази среща се превръща в крайъгълен камък. За мен истинският учител е призван освен да дава знания, да подготвя младия човек за живота, да го учи да мечтае, да си поставя цели, да изгражда себе си. При мен това се случи във втори курс. Първия срок започнах да тренирам борба. Харесвах този спорт, традиционен за нашия край - заставаш лице в лице срещу противник, който трябва да прецениш бързо, да си избереш тактика, да нарушиш баланса му и да го повалиш. Да се научиш да приемаш загуби, които не те отказват, си е ценен урок. По това време България имаше успехи на световния тепих: Александър Томов, Боян Радев, Петър Киров.
Майка ми обичаше да идва без предупреждение в Стара Загора. Няма да забравя, един ден, след срещата с учителите ми, дойде в квартирата и без право на възражение ми заяви: "Ако не се откажеш от борбата, те връщам на село!". Нямаше нужда от повече приказки. И тогава през кръжоците по ТНТМ /Техническо и научно творчество за младежта/ се срещнах с преподавателя Косьо Енчев, който ме насочи към пътното инженерство - началото на моите 50 стъпки в професионалната кариера.
- Говорите за просветителство и се сещам за думите на Петър Берон:"...просветата е велик стимул на общественото развитие. Тази идея обладава българската интелигенция", съгласен ли сте с това?
- Въпросът ви има две страни. Ще се опитам да ги разгранича с примери. Позволете ми да ви разкажа една притча: "В едно царство живеел мъдрец. Един ден царят чул за невероятната мъдрост на белокосия човек и му проводил дар - рядък скъпоценен камък. На свой ред мъдрецът отвърнал с дар на царя - проводил му амулет с Божия благословия... Царят много се разгневил! Отишъл при мъдреца и се развикал: "Как смееш! Аз ти пратих скъпоценен камък, а ти ми отвръщаш с прост амулет!" "О, да, тези дарове не могат да бъдат сравнявани, отвърнал мъдрецът кротко. - Ти ми подари нещо, което да пазя. Аз ти подарих нещо, което да те пази."
В своята професионална кариера, още от Строителния техникум в Стара Загора, после в казармата, обучението в УАСГ, последващото обучение за докторска степен и първата ми работа в Пътно управление - Стара Загора съм срещал учители-мъдреци, които са правили разлика между скъпоценния камък и онзи ДАР, който пази!
Амулетът, който пази е ЗНАНИЕТО и ЛЮБОВТА към професията.
Сещам се за два случая, единият от училището, а другият от казармата, в които знанието и любовта към професията ти прокарват Пътя, който е неутъпкан, даже не се мержелее в далечината.
Бяхме на лятна бригада, прокарвахме път между селата Борущица и Радунци, аз съм бригадир на десетина души, въоръжени сме с кирки и лопати. Има съревнование. Но има и булдозер. В непринуден разговор с булдозериста го помолих да ни даде да управляваме тежката пътностроителна машина. Човекът взе, че се съгласи и ние първи изпълнихме нашата задача и получихме награда - двудневен отпуск. За първи път усетих радостта от онази магия как онова, което сме чертали на чертожната дъска, се превръща в реалност, но и научих един много ценен урок: В постигане на целта е изключително важно как комуникираш с хората.
- Казарма - просветителство?! Това оксиморон ли е?
- Ни най-малко. Военните науки са сериозно нещо. Втората година служих в София в щаба на жп войски. Подготвяше се голямо учение. За да се проведе то, беше необходимо да се изгради за кратко време временен жп мост на река Места, но нямаше необходимите условия.
Щабът искаше да се използва метод за регулиране височината на опорни стълбове с ролки в основите им, поставени през 10 метра.
Ролките се навиваха ръчно и щеше да е трудно така да се поставят траверсите, че да се получи равнината за жп релсите. Разгледах проекта и предложих на командира друго решение - по-лесно за изпълнение и за по-малко време. Сглобяваме конструкцията на земята, като на всяка една опора сме изчислили предварително зададена дължина и с кран извършваме монтажа. Бях направил всички изчисленияи, военното учение премина като по устав, както се казва. За отличната работа ме повишиха в чин "сержант".
И сега толкова години по-късно Трейс изпълнява тежки, сериозни проекти по жп инфраструктура в България и Сърбия. Разбира се няма как да не кажа и за строителството на подземната железница - метрото в София, в което екипите на Трейс вече са изградили 11 метростанции, работят по още 6, и така вече 18 години.
- Да се върнем към втората страна на въпроса, касаещ просветителството и значението му за общественото развитие?
- Идеята е обладала българската интелигенция, казва д-р Берон, така беше, нали? Всички представители на българското просвещение тогава са високо издигнати просветени хора, които не само са пропагандирали стойността на знанието, но са давали и личен пример.
Случващото се в Стара Загора преди и след Освобождението е потвърждение за значението на просветителството. Учители на старозагорските деца са Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков. Тук са учили Васил Левски и Райна Попгеоргиева. Някъде в мрежите ми попадна информация, че първенците на града през 1840-та година осъзнават, че тук трябва да се въведе светско образование и канят просветителя Атанас Иванов, който преподава по Ланкастърската метода, и учениците започват да изучават аритметика, природни науки, история и т.н. Оттогава до днес градът е просветен център с качествена училищна инфраструктура и Университет. Защо го казвам това? Навремето, още под Османско владичество, нашите предци, учещи в чужбина и в България, осъзнават кое е онова, което е потребно за да се развиваме като народ и общност. Въпросът е какво правим ние сега? Все още няма отговор.
Ние, независимо в коя точка на света учим, правим бизнес, работим и живеем, все по-осезателно усещаме потребността от многоброен, образован елит който е готов да включи наученото в знание на действието, в полза на общността, а не единствено да го пази за себе си.
Пандемията от КОВИД ни научи да откриваме ценността на нещата, а не цената. Във всекидневието на мнозина е важно да имат бърза кола или голяма къща, скъп часовник, но те пропускат, че за всяко нещо, което поискаш, трябва да си готов да платиш, и то не само пари. Обикновено плащаме и със здравето си, с времето си и с любовта си.
Разбира се, тези изводи са направени от различни учени още през средата на миналия век.
Необходимо е да бъдем автентични, адаптивни към промените и иновативни. Често мениджърските екипи се "препъват" в илюзорната ситуация, че старият модел на поведение ще произведе нови резултати. Трябва кураж, когато сме изправени пред предизвикателства, и ЕТИЧНОСТ. Казвам последното, като да е написано с големи букви. В корпоративното управление хората, сред които се разпределя финансов и властови ресурс, са не един или двама. Освен това и комуникационният поток, наглед йерархично конструиран и подреден, в действителност не е точно такъв. Налице са три от изкушенията - власт, пари, информация. Необходимо е да създадеш такава система от правила, която сама да изхвърля онези, които гонят само личния си интерес. Задачата е сложна за изпълнение, защото конструираш един модел, въвеждаш правилата, спазват се и откриваш несъответствия.
Понякога се случва в модела контролиращите да са търсачите на лични облаги. Процесът е дълъг, изграждат се норми и ценности, преминава се през обучение, развитие, стимулиране на определени поведенчески модели, контрол и подбор. Изгражда се една адаптивна култура в работния процес, която е гъвкава, в която инициативата и креативността са норма. Разбира се, в работата и изграждането на управленските модели избуяват "плевели", които можем да наречем с много и различни имена - обида или наранена гордост, понякога просто страх, алчност, надменност, но те разцъфват като омраза, агресия, безчувственост, безскрупулност, лъжа...
Както знаете, от 2007 г. Трейс Груп е публична компания. Публичните правила дисциплинират мениджърските екипи и хората надолу по веригата, улесняват работата с финансовите институции, изискват прозрачност при управлението. Отношенията вътре в структурата стават публични и скрити механизми не може да има. Важно е да отбележа, че когато не се налага хората да се контролират един друг, а да се подпомагат, то създадената организационна култура се превръща в генератор на промени с цел надграждане.
Човешкият живот и цивилизация не могат да се развиват без силни идеи. Материалните придобивки са за добър живот, но не могат да са смисъл на живота. Всеки от нас е важно да има цел в живота, чрез постигането на която да се чувства осъществен. Тя ни води Духовно, ориентира ни в избора на път, в търсенето на смисъл, а той винаги е свързан със Знание, Мъдрост, Любов, Истина и Радост - опорните точки на Смисъла да живеем!
- Знам, че преди години заедно със своя съученик и колега от ВИАС и директор на Строителния техникум в Стара Загора инж. Георги Славов, създавате специалност "Пътно и транспортно строителство". Защо го направихте?
- В Строителния техникум бях приет и завърших специалност "Архитектура", после избрах във Висшето училище магистърската програма "Пътно и транспортно строителство". Този вид строителство е специфично. Направете една кратка анкета в няколко големи общини в страната и попитайте кметовете: имат ли потребност от пътни инженери и технически специалисти. Казвам го не случайно, защото, за да се изготви един качествен проект, а както знаете той е Библията на един инфраструктурен обект, е важно възложителят да каже какво иска. А как възложителят да формулира задание, когато липсват специалисти? Ето ви един пример: трябва да се построи междуселски път, какъв да е габаритът му - 6, 7 или 8 метра? За съжаление, специалистите, които завършват, са твърде малко, а те могат да работят в държавни и общински институции, агенции, в строителни компании и надзорни фирми.
До 1992 г. в ПГСАГ " Лубор Байер" имаше специалности - "Архитектура" или високо строителство, "Геодезия" и "ВиК" строителство. Четвъртата беше "Строеж и поддържане на железопътни линии". В разговорите ни с инж. Георги Славов ние стигнахме до идеята да надградим обучението в техникума, като създадем нова специалност "Пътно и транспортно строителство", която да отговаря на потребностите от кадри в новото време. В нея съчетахме обучението по жп транспорт с пътното строителство. Двамата защитихме идеята ни пред Министерството на образованието и Строителният техникум в Стара Загора стана първият в България, въвел в програмата си обучение по тази специалност. След четири-пет години и в други градове като София, Пловдив, Бургас започна разкриването на такива паралелки за пътно и транспортно строителство. Благодарен съм на инж. Славов за партньорството през годините.
"Трейс Груп Холд" осигурява места за практика на учениците през лятото. При едно от посещенията ми на обекта на жп гара Пловдив - този обект събира в едно изграждане на железопътна инфраструктура, има подземен участък, който е с габарит два пъти по-голям от метротунелен участък, върху който ежедневно ще преминават над 100 влакови композиции, изгражда се пътна инфраструктура с кръгово движение и пътно съоръжение - надлез, който свързва централната с южната част на Пловдив... та, на този обект се натъкнах на едно момче, за което ръководителят на проекта каза много добри думи. Заговорих го, оказа се от Строителния техникум в Пловдив. Негова преподавателка му е говорила за ТРЕЙС, дала му моя учебник и казала, че ако иска да се учи на пътно строителство, то да отиде и да работи на реконструкцията на пловдивската гара. Бях впечатлен от неговата амбиция и увереност. Насърчих го да кандидатства в УАСГ.
- Вие имате дългогодишна научна кариера в направление на инфраструктурното строителство, доктор сте на икономическите науки при БАН, с изследване в сферата на корпоративното управление. Как изглежда темата за просветителството от другата страна на "барикадата". Какъв учител е проф. Михайлов?
- Как изглежда просветителството от другата страна на "барикадата" - казано с две думи: празник и отговорност.
Днес има поне пет варианта да се подготвиш теоретично по дадена научна дисциплина. Разбира се, важно е да знаеш какво точно търсиш, информацията е на един клик разстояние. Но, за да бъдеш инженер, независимо къде работиш - на строителната площадка или в офиса, е необходимо да притежаваш комплексни качества.
Необходима е изобретателност, креативност, добри комуникационни умения, знания за бизнеса и неговото управление, лидерство, да имаш високи етични стандарти, професионализъм, динамичност, гъвкавост, устойчивост и стремеж към учене през целия живот.
Сигурно пропускам нещо, но всичко това се изгражда с времето, с постоянство и упоритост. Вярвам, че това е ролята на преподавателят днес. Истината е, че в живота не е най-важното да работиш за пари, необходимо е да търсиш развитие. Ние сме на тази земя, за да се усъвършенстваме. Моята задача е да се развивам и усъвършенствам. Това правя, като създавам кадри, и мога да кажа, че работата с младите хора наистина ми доставя радост и е удоволствие за мен.
През 2000 г. настоях в УАСГ да бъде разкрита нова, тясно профилирана дисциплина "Съвременни технологии в пътното строителство" към катедра "Пътища", която съществува и днес. Като преподавател обичам да провокирам мисленето на студентите, така разговорът става по-интересен и разбираем за всички. Говорим си за неща, които са свързани с натрупания ми личен опит, тях няма как да ги видят в учебниците. Благодарение на всичко това младите специалисти изграждат едно мислене, което утрешния ден им помага в професията.
В дългата си преподавателска практика имам какви ли не любопитни истории. Съдбата ме е срещала на работната площадка с неизкласили инженери, които по мое настояване и пряк контрол се дипломират и продължават успешно да градят кариерата си. Един от тези случаи е с инж. Стойко Мешков, който от няколко години е изпълнителен директор на Трейс в Сърбия. Вярвам в младите, които са доказали при нас, в Трейс, качества на хора и специалисти. Когато преди 10 години изпратихме ръководителите на екипа ни за строителството на автомагистралата при "Гърделичка клисура" в Сърбия, те бяха между 26 и 30-годишни. И се справиха блестящо.
Сега, в офиса ни в Букурещ, колегите също са съвсем млади хора, даже научиха румънски, за да могат по-лесно да комуникират с местните ни партньори. Не знам дали знаете, но ако инфраструктурен проект, финансиран частично или изцяло с евросредства, се изпълнява на територията на държава, член на ЕС, то официалния език на проекта е не английски, а езикът на държавата.
Имах една студентка, Маргарита Иванова, амбициозна, отговорна, креативна, която стана докторант в катедрата и продължи научната си кариера по съвременни технологии в асфалтовите смеси в университета в Гранада, Испания. Мислите, че дотук свършва разказа?! Катедрата има докторанти къде ли не в Европа, нашите дипломи и обучение са конвертируеми и нашите инженери са свободни да избират къде да работят на европейския пазар. И така, инж. Иванова завърши успешно доктурантурата си в Гранада, но пожелала да изпълни своята детска мечта. Днес тя е моден дизайнер в голяма компания в Лондон. Най-неочаквано получих писмо от нея, което толкова ме трогна, че реших да го публикувам в последната си книга "Строителство на автомобилни пътища", издадена преди три години. Писмото е с препратки между строителната терминология и житейска мъдрост. Всеки, който отгърне страниците на книгата, може да го прочете:
"... Може би с определена причина попаднах в Гранада и изследването на пукнатини... Те ми дадоха отговора какво се случва със сместа, който продължавах да използвам в житейското си развитие... Поради това поисках да спра и да потърся съзнателно какви пътища да строя и каква смес да избера, за да се придвижвам напред. Беше трудно решение, защото бях благодарна за цялата база данни, която ми споделихте!... Приемете тези думи като признание за цялото старание и възможности, които ми дарихте. Те са татуирана част в основата на пътя ми и Вие и екипът Ви ще бъдете винаги там".
"Случаят Маргарита", ако мога така да се изразя, е доказателство за това, че когато подготвяш младите хора за тяхното бъдеще, ти - учителят, си отговорен, освен за знанията по определената дисциплина, да ги насърчаваш да гонят мечтите си, да мислят и решават житейските ситуации, да бъдат упорити и да се справят с предизвикателствата. Защото целта на всички ни е да образоваме и подготвим младите хора така, че те сами да си намерят вратата.
- Усещате ли се като учител в холдинговата структура, която ръководите, ако не ме лъже паметта, догодина Трейс навлиза в своята Христова възраст, така да се каже?
- "Да подобриш живота на хората е предизвикателство. Това не е политика, а по-скоро управление" , казва Майкъл Блумбърг. Още в древността хората разбират, че пътищата формират основната на всяка една държава, а строителството е една от най-старите професии, която свързва граждани, бизнеси, държави.
В корпоративната политика на Трейс един от важните принципи е обучението. Екипът дава старт на младите колеги и е важно да ги обучават така, че колегите да вървят напред, да не се отказват, защото уверявам ви, не е лесно. Нашият занаят не може да се открадне. Ако имаш нагласата да учиш, то ще срещнеш и онези, които да те научат. Инструментите и програмите са толкова добри, колкото човекът, който ги ползва. Чук в ръцете на компетентен зидар може да се използва за създаване на страхотен мост или изящна катедрала. В ръцете на някой друг, резултатът може да е паянтовa барака. За да се съгради устойчив и красив мост, освен "чук", са необходимимного машини, инструменти и хора, които добрият инженер може и трябва да открие.
В процеса на обучението и в процеса на работа всеки има роля и за ръководителят на екипа е важно да знае кои са силните страни на човека и да стимулира тяхното развитие. Колкото по-трудно, толкова по-добре е принцип, който следвам в работния процес. В Трейс не търсим опит, а хора, които имат качества в други посоки. Аз го наричам "екипно лепило", в него включвам емоции, енергия, сходен светоглед и възгледи, отстояване на позиции... Открия ли млад човек, който още не е придобил необходимите умения, но може да бъде мой съмишленик и има желанието да се учи и да се развива, аз го приемам в нашата фирма. Знам, че от 3 до 5 години можем да го изградим като професионалист и ръководител. Защото той вече е влязъл в "лепилото" на екипа, има амбицията да се самоусъвършенства и да се докаже сред колегите си.
В моята визия и подход за кадровото израстване на фирмата е важно да открия съпричастността, магията, ако щеш, в създаването на екип от съмишленици. Това е моето разбиране за управление.
- С какви думи бихте се обърнали към младите хора, които днес чистосърдечно си признават, че не учат, не познават себе си и какво могат?
- Вие сте във възрастта на неограничените възможности, дали ще живеете живот в мечтата си зависи единствено от вас. Грехота е, ако можеш да се развиваш в дадена сфера на живота и да не го правиш, защото си мързелив или искаш да си "готин" в нечии очи. Отлагането на ученето, изместването на фокуса от знанието може да е пагубно в годините напред. Не бива улицата да побеждава училището.
Разбира се, има разлика в ученето преди и ученето сега, но дисциплинирането на ежедневието, умението да се концентрираш, усещането да си част от екип, да си съпричастен - това е процес, който също е обучение и в който, за да има резултати, не трябва да се правят компромиси. Днешните ученици трябва да знаят, че те са част от световната конкуренция, пред която всеки един подрастващ българин е изправен. Родителите също е хубаво да знаят, че преди срещата с учителя има ежедневна и постоянна работа вкъщи.
Разширявайте границите си, млади хора! В днешните реалности светът е отворен за Вас. Избирайте сложните и стръмни пътеки. Те са правилните. По пътя бъдете верни на себе си. Не позволявайте плевелите на алчността, лицемерието и страха да превземат душата ви.
Порастваме не на години, а с отговорностите, които поемаме. Първата целувка е част от това. Приятелите и спомените в и около класната стая са живи за цял живот.
Слушайте и виждайте със сърцето си. То е вашият пътеводител!
Не позволявайте някой да сломи духът ви, бъдете готови за света!
Майка ми, светла й памет, казваше: "Независимо какво ни се случва, трябва да сме усмихнати, да сме жизнени", "Обичайте се, подавайте си ръка и не завиждайте!", "Правете така, че да не могат да ви забравят добрините".
- И накрая, какво е вашето послание към старозагорци за Деня на Стара Загора 5 октомври?
- За да се възроди от пепелищата, Стара Загора, град с 4419 домове и 25 460 души жители, е имала необходимост от знанията и професионализма на Лубор Байер, който създава модерна, правоъгълна планировка на града. Имала е необходимост от инженери и строители, които да изградят наново улици, къщи, паркове, канализация, от учители, просветители, индустриалци, търговци, от хора които носят в сърцето си Стара Загора! Честит празник!