Проф. Аргирова: Този сезон COVID е лек, грипът ще е по-лош заради отслабен имунитет
Свидетели сме на феноменално откритие: вирус на птичи грип в сурово мляко от заразени крави. Следващата пандемия обаче пак ще е от коронавирус, само не знаем през кое животно ще дойде до човека, казва в интервю за "24 часа" вирусологът проф. д-р Радка Аргирова
- Зачестяването на COVID сега очаквано ли е, професор Аргирова?
- COVID няма да спре да се появява. Но ще протича леко, както е и в момента. Чудиш се болен ли си, или не, защото не ти е съвсем комфортно. Наблюдаваме повишаване на случаите. И, разбира се, при възрастните хора COVID остава по-сериозна заплаха, каквито са и много други заболявания.
- Увеличаването на случаите съвпада с тръгването на децата на училище. Как протича инфекцията при малките и подрастващите?
- Има много случаи в момента, но децата боледуват много леко. Колективните мероприятия категорично допринасят за разпространението, изобщо събирането на хора независимо дали това е класна стая, или градският транспорт със затворени прозорци в хладно време. Със застудяването ще се увеличават и местата, в които човек може да се зарази поради недостатъчното проветряване. Същият фактор ще увеличава и случаите на грип.
- Какво показват наблюденията на грипа в Южното полукълбо, където вече има наблюдение над вирусите, какви са прогнозите за тук?
- Най-напред ще има случаи на щамове от група А, после – от В тип. Основният щам ще е H1N1.
- Какъв грипен сезон се задава?
- Очаквам по-изявен, по-тежък грипен сезон. След COVID доста отслабна имунитетът на хората, а и грипът в изминалите години бе по-слабо наблюдаван, така че и към него е намалена защитата. Затова очаквам, че като дойде грипът, положението ще е малко по-тежко от други години.
- Тогава?
- Трябва повече да се говори и пише, че доброто здраве и имунитет се поддържат с най-естествената профилактика. Няма нищо чудодейно, разчитаме на здравословно хранене, достатъчно сън, движение, добра лична хигиена и на средата за предпазване от други заразни заболявания. Малко хора го правят. Сега е времето и за ваксина - особено по-застрашените от усложнения – например възрастните хора и тези с имунни дефицити, да го направят. Нищо повече от нещата, които всяка година напомняме преди сезонните болести.
- Какво друго може да се направи като профилактика? Например вие правите ли нещо допълнително, препоръчвате ли да се вземат минерални добавки, витамини?
- Добре е всеки да направи един есенен курс с витамини и да е физически активен. Това е и моята рецепта, не правя нищо тайнствено. В добавката, която лично аз взимам за един месец през есента, са включени основните познати съставки, които потенциално може да подкрепят здравето и имунитета като витамини А, С и D, витамини от група B, металите и минералите цинк, мед, селен, йод, желязо, магнезий и др.
- Наред с очакваните вируси вече се появиха и нетрадиционни - като вируса от Западен Нил, има и починали от него българи, това няма как да не тревожи обществото. Вие какво очаквате в тази връзка?
- Вирусът неминуемо щеше да дойде, след като се появи и в много страни в Европа. Неприятно е, доколкото няма да тръгнат в обратна посока климатичните промени на затопляне, които са и прекият фактор за разширяването на север на границите на разпространение на западнонилския вирус. Но е излишно да изпадаме в паника. Само 20-ина процента от заразените при ухапване от комар преносител развиват по-тежко заболяване и от тях към 1 процент – обикновено възрастни хора с хронични заболявания - са потенциално застрашени от фатално протичане. Останалите 4-ма от 5-има заразени може дори да нямат симптоми или те да са толкова леки, че да не им обърнат внимание.
Засега по-сериозните случаи са само 11.
Очевидно тропическите болести, свързани с животни, се придвижват на север. Не трябва да мислим, че ще надделеем над тях. Щем или не, хората сме свързани с насекомите, с дивия и опитомения животински свят и е важно той да се изследва, както и обитателите на пещери, на първо място прилепите, за да се знае какви заболявания може да пренасят, без да са болни от тях.
- Може ли по броя на тежките случаи да се направи приблизително изчисление за разпространението?
- О, не. Според учебниците и научната литература е така – на всеки по-сериозно болен се падат по 4-ма заразени, които нямат оплаквания. Но в живота вирусологията е по-сложно нещо. Не може да умножим 11 по 4 и да получим сбора от болни и асимптоматично заразените. Въпрос на имунна система е дали ухапаният ще отговори с асимптомна инфекция, или със сериозно заболяване. На тази основа ми се струва, че по-верният ориентир е броят на тежко протичащите инфекции. Мисля, а и това е вирусологичен феномен, че неизвестен вирус за нов хазяин (в случая българското население) винаги води до по-тежко заболяване.
Така беше и с COVID – почна с много тежка инфекция, а вече протича леко като “по-старите” коронавируси, които причиняват обикновени настинки, както популярно ги наричаме.
Но излизането на западнонилския вирус от местата на първоначалното му разпространение е факт, с който все повече ще се съобразяваме. Например в САЩ са започнали да изследват за вируса кръвта за преливане в кръвната банка и са открили сред дарителите носители на вируса.
- Борбата с комарите на ниво обществено здраве изглежда с предрешен и ясно какъв край. Какво можем да направим лично срещу “Западен Нил”?
- Да не допускаме застояване на вода край домовете си, където да се размножават комари, да избягваме места с много комари, да се обличаме с дълги ръкави и крачоли особено вечер, да се мажем с репеленти – препарати, които отблъскват тези насекоми. Друго като че ли няма.
Чрез комарите навлизат и други вируси, които са нови за Европа. Например Франция съобщи буквално преди дни за чикунгуня. А българин преболедува в САЩ. И добре, че му се е случило в Щатите, не знам как щяхме тук да се справим със зараза, която у нас е още непозната.
Разказвам всичко това, за да се мисли по-широко при грипоподобни симптоми, които в един глобален свят може да се дължат на заболявания, които не са се срещали тук.
- Интуицията какво ви подсказва за следващия пандемичен вирус, който ще събори на легло света?
- Пак ще бъде коронавирус.
- Защо?
- Тези вируси са много приспособими, силно изменчиви и поради това имат голям потенциал за пандемия. Че ще е коронавирус, нямам съмнение, въпросът е от кое животно ще “прескочат” до възможност да заразяват хора. Коронавирусите са ни обеца на ухото. След наскоро преминалата пандемия изключително задълбочено се следят пазари за животни и ферми за животни, отглеждани за кожата като норки например, но не само.
- А изненадите в грипа откъде се очакват? Вирус на птичи грип тази година бе открит в крави и други нетипични до момента животни, какво още да очакваме?
- Грипа го “мерим” през птиците, идва от тях и може да се пренася на човека. Заговори се, че се открива не само в добитъка, но и в млякото. Това означава, че вирусът търси ново място за оцеляване, не са му достатъчни птиците като място за живот. Има вероятност да изчезне и се адаптира, за да намери нови убежища в нови биологични видове.
- След като ни връхлетя преди години свински грип, задава ли се кравешки грип по хората след съобщенията за птичи грип сред говеда?
- Няма да има кравешки, още не. По-скоро е възможен нов вариант свински грип, той е най-близък до човешкия.
Въпросът за източници на нови епидемии е много съществен и при грипа има връзка основно с птичите щамове.
Засега тревожност буди човешка инфекция с нов подтип на вируса на птичия грип в Камбоджа. Вирусът е изолиран и потвърден, точно описан. Към момента има само един случай на починал - момиче на 16 г. Но да не забравяме, че и през 2009-а пандемията от свински грип тръгна от един случай в Мексико.
Инфекциите при хората се получават предимно чрез директен контакт със заразени животни или замърсена среда. Подобен нетипичен вирус на този в Камбоджа е открит в стопанства, отглеждащи норки, както и в птицеферми.
Оказва се, че трябва да се замислим и за млякото, което пием. Не всички държави имат регламент за термична обработка на млякото и изследване на млякото за наличие на вируси в него, ако се влага като суров продукт. Има публикации за наличие на голяма концентрация вируса на птичи грип в краве мляко. Това е изключително важна, феноменална находка с практическо значение. Ако това мляко не е термообработено, може да зарази консуматора, като въпросът е какво ще причини на човека.
В основата са птиците и вирусът, който си търси нови начини за оцеляване. Още в началото на 2020 г. имаше тревожна публикация, че в Европа има около 50 милиона птици - болни, умрели или нарочно унищожени заради грип.
ВИЗИТКА
Проф. д-р Радка Аргирова, дмн, е един от световно разпознаваемите български вирусолози с дългогодишен научен и практически опит особено в областта на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси.
Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за особено значими заслуги за развитието на медицинската наука и на медицинската специалност „Вирусология“ в България.
Председател е на Българското дружество по медицинска вирусология, зам.-председател на Хумболтовия съюз в България и член на Националния експертен борд по вирусология към БЛС и на други престижни професионални и научни дружества. Член е на редколегиите на сп. Biotechnology and Biotechnological Equipment, “Медицина и фармация”, отговорен редактор в областта на инфекциите на сп. “Детски и инфекциозни болести”. Ръководител и участник в международни научни договори с Италия, Казахстан, европейски проекти. Има над 120 научни публикации и 18 книги или глави от монографии и участие в над 50 конгреса.