При евентуална война в Иран 7-те милиона афганци там тръгват насам
Мащабен конфликт в Близкия изток би предизвикал нова бежанска вълна и от засегнатите Сирия, Ирак и Ливан
Близкият изток се приближава все повече до пълномащабна регионална война, след като Израел обеща да отговори на ракетната атака на Иран от вторник вечерта. Развоят на събитията се очаква в зависимост от параметрите на този отговор, като евентуални израелски атаки по ядрените инсталации на Иран или пък такива, насочени директно срещу властта в Техеран, биха имали най-непредвидими последици.
Една от тях е, че възможна дестабилизация или дори падането на режима в Техеран би предизвикала невиждана по магнитуда си бежанска вълна, която по суша ще премине през Турция и бързо ще се озове на границите на България на път към Западна Европа.
В Иран, чието население е 88 милиона души, живеят и между 5 и 7 милиона афганистанци, бежанци от последните събития там след падането на Кабул отново в ръцете на талибаните и тяхната вътрешна война с радикалите от т.нар. Ислямска държава Хорасан.
При колапс на държавността в Техеран
голяма част от тези хора неминуемо ще поемат на запад към границата с Турция, опитвайки се да продължат и по-нататък. Това е категоричната експерта оценка на различни центрове, занимаващи се с анализ на риска.
Това е и една от най-сериозните причини утре спешно да бъде свикан Консултативният съвет за национална сигурност при президента на републиката - формат, който отдавна не е бил събиран.
Пълномащабна война в региона ще засегне и всички останали замесени страни - не само Ливан, където ситуацията със сигурността и в момента е критична, но отново ще удари достатъчно разклатени в последните десетилетия държави като Сирия и Ирак. Затова немалък брой бежанци биха могли да се очакват отново и от тези посоки.
Има ли вариант за деескалация?
Въпросът е доколко в момента е възможно да бъде приложен отново сценарият от април и така критичната ситуация да бъде овладяна. Дали динамиката на конфликта вече не е променена и тази директна конфронтация между Иран и Израел вече да не подлежи на "мениджмънт", а бавно и сигурно да ескалира до пълномащабна война между двете регионални военни сили? С неминуемото участие на САЩ, разбира се.
Какъв бе априлският сценарий?
На 13 април Иран предприе широкомащабна атака с дронове и ракети срещу Израел – първото подобно пряко нападение. Това бе отмъщение за израелския удар от 1 април срещу иранския дипломатически комплекс в Дамаск, при който загинаха високопостовени служители и генерали от Иранската революционна гвардия.
Преди да атакува Израел през април, Иран даде 72 часа предизвестие и това бе разтълкувано и възприето от международната общност като желание от страна на Техеран да се сведат до минимум жертвите. Тогава, както и сега, сред израелските граждани нямаше жертви. Но и тогава, и сега ракетите на Иран достигнаха една от най-важните си цели - военната израелска база Неватим. При априлската атака израелският отговор се получи седмица по-късно. Това бе ограничен удар по Иран, при който също нямаше жертви. Така напрежението бе свалено и бе спечелена временна отсрочка.
В тези 5 месеца обаче израелците не стояха със скръстени ръце. Първо бе елиминиран политическият лидер на "Хамас" Исмаил Хания, и то докато е на гости в Техеран. След това Израел успя да отстрани и друг важен за иранците човек - лидера на "Хизбула" шейх Хасан Насрала, заедно с част от командната структура на ливанската организация.
При бомбардировките на щаба на "Хизбула" в Бейрут загина и генерал Абас Нилфорошан - представител на Иранската революционна гвардия в Ливан. Което наред със смъртта на Насрала бе поредният голям удар за Техеран. А също и повод за втората иранска директна атака с ракети по Израел.
Защо тази втора атака е по-опасна?
Първо, защото тя беше с различен, по-силен мащаб от априлската. Според Пентагона е била два пъти по-силна и е включвала повече балистични ракети, които са по-трудни за сваляне. Освен това при нея вече липсваше предизвестие от 72 часа. Този път целите на Техеран бяха щабквартирата на израелската разузнавателна агенция Мосад в Тел Авив и две военни авиобази - Неватим и Тел Ноф.