Откриха бабата на акулите - най-тайните същества на Земята
За 40 години броят на новите видове от тези риби е нараснал с 40%
Необятните и загадъчни океански дълбини от дълги години са пленили човешкото съзнание, дърпайки любопитството ни към своите неизследвани територии. Въпреки че покрива над 70% от повърхността на планетата ни, морските и океанските дъна остават едни от най-загадъчните кътчета на Земята. Морските дълбини многократно са доказвали, че крият в себе си всевъзможни тайни, които просто чакат да бъдат разкрити – от потънали кораби до причудливи създания и скрити екосистеми, феномените на морското дъно остават една от най-интересната сфера на открития.
Неотдавнашният напредък в технологиите, като подводниците за дълбоководни изследвания, дадоха тласък към разкриването на някои от тези тайни, Множеството открития в последните години не само обогатяват познанията ни за морския живот, но и променят възприятията ни за миналото, настоящето и бъдещето на Земята, открития, които потенциално могат да предизвикат революция в науката, историята и живота на Земята.
Едно от най-интересните скорошни дълбоководни открития е причудлив вид акула, която
живее единствено в дълбоките води на Нова Зеландия и Австралия
Това е австралийската тесноноса акула призрак, описана от д-р Брит Финучи, учен в областта на рибарството в Националния институт за изследване на водите и атмосферата на Нова Зеландия (NIWA).
Досега се смяташе, че този вид акула е част от един глобално разпространен вид, докато изследванията не разкриха, че тя се различава генетично и морфологично от своите братовчеди.
Д-р Брит Финучи, един от учените, открили австралийската тесноноса риба пришълец, определи находката като “вълнуваща”.
“Техният хабитат ги прави трудни за изучаване и наблюдение, което означава, че не знаем много за тяхната биология или статус на заплаха”, казва д-р Финучи за новооткритата призрачна акула.
Д-р Финучи и други изследователи от Новозеландския национален институт за изследване на водите и атмосферата откриват интересната риба в район на океанското дъно, който се намира на изток от Нова Зеландия, известен като Чатъм Рийз. Те споделят, че акулите призраци обикновено живеят на дълбочина до 2600 м.
Научното име, което носи това причудливо създание, също е интересно и има добавена скъпа лична нотка от неговата откривателка, която избира да посвети това откритие на своята баба. Д-р Финучи дава на акулата името Harriota avia.
“Avia означава баба на латински, исках да ѝ отдам това признание, защото тя гордо ме подкрепяше в кариерата ми на учен”, обяснява д-р Финучи.
“Химерите също са доста древни роднини - баби и дядовци - на рибите и реших, че името е подходящо”, добавя ученият.
Призрачните акули, или химерите, са група хрущялни риби, близки до акулите и скатовете
Призрачната акула всъщност се отличава с необичайно дълга предна част на главата, която прилича на клюн, който може да съставлява близо половината от дължината на цялото ѝ тяло. Подобно на други сходни видове, тази акула също е с гладка без люспи кожа и се храни предимно с ракообразни. Има големи очи и много дълги, широки гръдни перки.
Оказва се всъщност, че акулите са сред най-малко изследваните животински видове. Повече от две десетилетия след началото на XXI век човечеството продължава да открива нови видове от най-впечатляващите ловци в океана. В средата на 80-те години на миналия век науката е установила около 360 вида акули, вариращи от 20-сантиметровата акула джудже до огромната китова акула.
Но за малко повече от 40 години броят им е нараснал с близо 40%. Известни са повече от 500 вида, а броят на новите видове не показва признаци на спад.
Тази нова вълна от открития съперничи на тази от златните векове на изследванията.
Интересен е случай от 1989 г., за който разказва Би Би Си когато
учени в Австралия откриват любопитен вид “русалска чантичка”
- кожена обвивка за яйца, които някои видове акули снасят, вместо да раждат живи малки. Празните яйчни кутии имали една почти уникална особеност - редица открояващи се гънки по горната част. Те били открити край плитчините Роули - група атоли на ръба на континенталния шелф в Източнотиморско море, на няколкостотин километра от североизточното крайбрежие на Австралия, като по това време това откритие поставила твърде много въпроси и почти никакви отговори.
Години по-късно Уил Уайт, старши уредник на Австралийската национална колекция от риби в CSIRO (Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation) в Хобарт, Австралия, е част от екипа, който свързва точките. След като били открити по време на проучване в Роули Шорс, обвивките за яйца били разпространени в музейните архиви, без никой да се задълбочи в странните гънки.
През 2011 г. изследовател на име Брет Хюмън работи като доброволец в Западноавстралийския музей в Пърт, когато се натъква на набраздената обвивка с яйца на акула. Макар да приличала на яйцата, снесени от друг вид акула, това животно никога не било откривано в австралийски води. Човекът свързва яйцето с други яйца, открити край Австралия, и определя вида като член на семейство котешки акули. Но той не може да определи точния вид.
Оказва се, че през 80-те години на миналия век на Австралийската национална колекция от риби също са били изпратени проби от случаи с яйца, но никой не е направил допълнителни изследвания. “Едва когато започнах да разглеждам данните от събирането, разбрах, че те всъщност са от едни и същи изследвания. Събрани са от едно и също място в един и същи ден”, казва Уил Уайт, след като той и други колеги също се включили в случая.
Уайт и колегите му знаели, че яйцата, намерени през 80-те години на миналия век, произхождат от определена дълбочина - между 410 м и 504 м - и започнали да търсят акули, уловени на същата дълбочина. В колекцията от архиви имало нещо, за което се смятало, че е южнокитайска котешка акула, която се оказала бременна, когато била уловена. Учените я препарирали и открили развиващ се ембрион в яйцеклетка със същите отличителни хребети като тези, открити преди години в Роули Шорс. След много детективска работа успели да докажат, че става дума за напълно нов вид и така 30-годишната загадка била разгадана.
Тепърва предстои да научаваме повече за тайните обитатели на дълбоките води и да откриваме нови и нови видове, които да бъдат класифицирани. Много от скорошните открития, в частност непознатите до сега видове акули, са плод на усилена работа на учени, а също и доза късмет – подавани сигнали от обикновени рибари, уловили необичайна риба или оплели се в мрежи и въжета на котви акули с причудлив вид, които след много изследвания и анализи най-сетне блясват на сцената на откритията като новооткрити представители на потайните акули.