Бюджетният дефицит в края на септември расте с над 1,11 млрд. лв.

01.10.2024 18:28
Пари СНИМКА: Архив

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец септември 2024 г. се очаква да бъде отрицателно в размер на 2,8 млрд. лв. (1,4 на сто от прогнозния БВП). Това съобщи Министерството на финансите на сайта си на база на предварителни данни и оценки.

Спрямо август дефицитът по КФП расте с 1,1184 млрд. лв. и представлява най-голямото месечно нарастване за тази година. През осмия месец отрицателното бюджетно салдо беше на ниво от  1,6816 млрд. лв. или 0,8 на сто от БВП.

През миналата година в края на септември отчетеният дефицит бе 841 млн. лв. 

Заложен индикативен размер на дефицита по КФП за цялата година е в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета).

От МФ посочват, че изпреварващият темп на нарастване на разходите, основно социалните разходи (пенсии, помощи и обезщетения) и разходите за персонал, продължи и през септември в съответствие с действащите нормативни промени, одобрени от Народното събрание.

Освен регулярните месечни разходи за персонал, издръжка и тези в социалната сфера (за пенсии и здравноосигурителни плащания), през месеца бяха извършени и разходи по обслужване на държавния дълг, вкл. плащания за лихви в размер на около 0,4 млрд. лв., социални плащания на МТСП (еднократни помощи на семейства с деца от първи до четвърти и осми клас за учебната 2024/2025 година, целеви помощи за новия отоплителен сезон, плащания по механизма за лична помощ по Закона за личната помощ и др.) в размер на около 0,3 млрд. лв., и други, допълват още от финансовото министерство.

Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 52,1 млрд. лв., което представлява номинален ръст от 9,3 на сто спрямо същия период на предходната година. И през септември продължи наблюдаваната тенденция от предходните месеци за умерено нарастване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните приходи, като се очаква изпълнението към септември 2024 г. да бъде 73,0 на сто от годишните разчети, при 70,3 на сто за същия период на 2023 година.

Съпоставени с деветмесечието на предходната година, постъпленията по КФП нарастват с 4,4 млрд. лв. (9,3 на сто), като принос за това имат данъчно-осигурителните приходи, които нарастват в номинално изражение с 4,9 млрд. лв. (13,2 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0,8 млрд. лева.

В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 1,3 млрд. лв. (15,6 на сто), което се дължи главно на приходите от дивидент и приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове.

През деветмесечието на 2023 г. приходите от дивидент за държавата от държавни предприятия бяха в размер на 1,56 млрд. лв., докато през настоящата година постъпленията за периода са едва 0,1 млрд. лв., при планирани 0,34 млрд. лв. Основната причина за това е неразпределяне на дивидент от печалбата на "БЕХ" ЕАД за финансовата 2023 г. При постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове влияние оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година, допълват от финансовото министерство.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2024 г. възлизат на 54,9 млрд. лв., което е 67,3 на сто от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации със ЗДБРБ за 2023 г. и ЗДБРБ за 2024 г., и други. 

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 1,1 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС, отбелязват от МФ.

Към края на септември 2023 г. разходите заедно с вноската в ЕС са възлизали на 48,478 млрд. лв. или с 6,4 млрд. лв. по-малко спрямо септември т.г., пише в страницата на финансовото министерство.

Други от От страната и света

Има ли “брутална” схема за източване на 937 000 лв. от разградския театър, или обвиненият за помагач на Манукян само писал софтуер? (Обзор)

Прокурор: диригентът обяснил, че служител в Министерството на културата го насочил към Писков Обвинението е за фиктивни назначения на 41 души, сред тях и безработни В Смолян има само производство за

Стартират избора на шеф на ВАС след номинациите за главен прокурор (Обзор)

Процедурата ще започне на 17 октомври и ще приключи вероятно през февруари С дебат за морала и закона Съдийската колегия на ВСС реши да открие процедурата за избор на председател на Върховния

Патриарх Даниил: Църквата е лечебница, където лекуваме нашите душевни болести

Господът е основал Църквата, за да продължи неговото дело за просветата, освещаването и спасението на света. Светите отци сравняват Църквата с лечебница

Революционната гвардия на Иран: Изстреляхме ракети срещу Израел, ще реагираме при отговор

Иранският елитен Корпус на гвардейците на Ислямската революция заяви днес, че е изстрелял десетки ракети към Израел и предупреди, че ако Израел отговори

Младите българи най-тревожни да не останат без пари, 37% признават зависимост от алкохол (Обзор)

Връстниците им в ЕС нямат подобна финансова невроза За 7% тревата е лек наркотик Младите българи са изключително тревожни за финансовото си бъдеще. Дори сред тези с месечен доход над 2000 лв

>