Поне 2-3 млн. лв. трябват, за да тръгне проектът за морски Лувър на остров Свети Кирик край Созопол
- Може да стане световен център за изкуства - с музей, галерии, ресторант, кафене, магазин за сувенири
- Там ще се премести и центърът за подводна археология
- Интерес към идеята проявява ЮНЕСКО, но от 2009 г. досега са отпуснати само 300 хил. лв. за ремонт на покрива на емблематичното адмиралтейство
Ще се превърне ли най-после Свети Кирик и Юлита край Созопол във втория обитаем остров в България след Света Анастасия край Бургас? Близо 20 г. този въпрос не намира решение въпреки голямото желание на местната власт и държавата да го превърнат в бижуто на Българското Черноморие.
Дузина министри на културата, туризма и регионалното развитие се извървяха, но ентусиазмът им стигна само до възхищение от природата и одобрение, че трябва да се направи нещо на този златен терен в морето.
Последната надежда даде неотдавна посещението на служебния министър на туризма Евтим Милошев, под чиято юрисдикция е Свети Кирик, и изявлението, че чакаме подкрепа от ЮНЕСКО.
Островът е на площ 82,5 дка и само на 250 метра от Созопол. Той
пустее от 2005 г., когато бе закрита военноморската база
там. Оттогава за бъдещето му се чуваха всевъзможни предложения, но превес взе мнението, че е най-добре на острова да се изгради голям музей, който да излага артефакти от богатата история на българското крайбрежие. Накрая замисълът изкристализира като морския Лувър.
Интерес към проекта проявява ЮНЕСКО, чийто помощник генерален директор Ернесто Отоне и началникът на отдел “Европа” Берта де Санкристобал го посетиха преди година, за да се запознаят с идейния проект за изграждане на Световен център за изкуства. През 2018 г. пък Лувъра гостува с изложба в Созопол с артефакти от началото на XX в., открити на Свети Кирик от френска експедиция. Но процедура от българска страна за възлагане на изработването на проект за бъдещата визия на Свети Кирик няма.
Знае се само, че бъдещият музей ще се помещава в сградата на бившето адмиралтейство, която сега тъне в разруха. Ще са нужни сериозни средства за укрепване и реставрация. За тази емблематична сграда, която в началото на миналия век е била рибарско училище, през годините се чуха
какви ли не предложения, включително и да стане огромно казино,
което да привлича богати туристи от цял свят. Мастити бизнесмени му бяха хвърлили око и пробваха идеи островът да се превърне в скъпарски 7-звезден курорт или в голям атракцион с увеселителни заведения.
“По принцип съм песимист, но все пак се надявам министър Милошев и министърът на културата Найден Тодоров дазадвижат проекта за Световен център на изкуства”, казва кметът на Созопол Тихомир Янакиев, който придружаваше тогава двамата гости на острова. Очакванията му са на първо време да бъдат заделени 2-3 млн. лв. за идейния проект. От министър Милошев получил уверение, че ги има в бюджета за тази година.
Първи официално за превръщането на острова в атрактивен туристически център заговори през 2009 г. тогавашният премиер Сергей Станишев, който го посети след оттеглянето на военните. И обяви, че ще организира международен архитектурен конкурс за облагородяването му. Но след него властта се смени, а списъкът с министри и “важни” посетители започна да набъбва с всяка година. На острова се извървяха Божидар Димитров, Вежди Рашидов, а проф. Велислав Минеков обяви, че се преговаря за финансиране и с Обединениет арабски емирства.
Досега обаче за острова са отпуснати само едни 300 хил. лв., докато министър на културата беше Велислав Минеков - за аварийно укрепване на покрива на старото рибарско училище, а миналата година по инициатива на областния управител Мария Нейкова островът придоби статут на историческа недвижима културна ценност с национално значение.
Архитектурно бяха обследвани всички сгради, за да се стигне до заключението, че няма да рухнат и им трябва само ремонт. “Но ако нещата продължат така, след време може да се стигне и до събаряне”, предупреждават от кметството в Созопол.
“Изготви ли се проектът, въз основа на него ще се търсят пари за финансиране на изпълнението му”, обяснява созополският кмет. Според него става въпрос за голяма сума, като един от вариантите е да се ползват европейските фондове.
Преди две години източници от различни ведомства оцениха за “24 часа” проекта за Световен център за изкуства на 100 млн. лв., но сега със сигурност сумата е нараснала. Тя е
непосилна за Министерството на културата,
чийто годишен бюджет е 200 милиона.
Не по-малко важна задача според созополския кмет е и кой ще го менажира. “Какво полза ще има от облагородяването на острова, ако не се стопанисва правилно”, коментира той и обеща сериозна помощ от общината за проекта, ако се стигне до същинската му реализация.
Според Тихомир Янакиев честата смяна на правителства през последните години е една от причините за забавянето на проекта., за който се заговори още след закриването на военноморската база. През 2016 г. Вежди Рашидов предложи празниците на изкуствата “Аполония” да се изместят на острова, за да диша Созопол по-спокойно през лятото. Тогавашният кмет Панайот Рейзи даже поиска от държавата да прехвърли острова на общината.
Каквито и идеи да има за Свети Кирик, със сигурност посещенията там ще са с културна насоченост и основният обект ще е музеят. Ще има и галерии, и прилежащи сгради . Там ще се помещава и Центърът за подводна археология, който се занимава с проучването и издирването на древни артефакти в морето. Засега хотелска част и къщи за гости не се предвиждат, но със сигурност ще има ресторант, кафене и магазин за сувенири.
“При всички случаи
трябва да имаме проектна готовност, за да може да се кандидатства за финансиране по някои европрограми”,
казва зам.-кметът Андрей Николов. Но и той не е оптимист, че скоро ще се случи нещо на острова. И цитира думите на покойния Божидар Димитров: “В чужбина хората от един камък правят история, а ние хвърляме камъни по историята”.
През 2021 г. областната управа в Бургас и Министерството на културата сезираха прокуратурата за разрухата на острова - сякаш опоскването му не е заради бездействието на държавата.
От общината са пратили писма до ресорните държавни институции да им предадат за стопанисване провлака с хидротехническите съоръжения, свързващ острова със Созопол, но дори и за това още нямат отговор.
Откриха трети храм на Аполон
Свети Кирик и Юлита не е обикновен остров, а парче земя с история отпреди 6000 г. пр. Хр. с множество културни пластове. Наскоро бе открит трети храм на Аполон от времето на първите заселници, какъвто няма аналог по българските земи. През 1965 г. е обявен за паметник на културата. Той е единственият, свързан със сушата с вълнолом, който води направо към Стария град на Созопол. Историци предполагат, че Аполония се е зародила именно там и е била най-древният град по българските земи.
Изпълнявал е ролята на акропол, а през Средновековието там е била издигната първата базилика у нас, а после е бил построен и манастир. Множество археологически експедиции се натъкват на различни артефакти през годините, но засега няма и следа от внушителна статуя на Аполон, каквато се предполага, че е имало в древността. Свидетелствата за нея са само по изображенията на древногръцки монети, а предположенията са, че е отнесена в Рим.
През 2011 г. тогавашната местна власт дори имаше амбиция да я извае в оригиналния ѝ размер от 13 метра и да я вдигне на постамент от 4 м, за да се вижда отдалече, но срещна съпротивата от църквата. Накрая от фигурата на древния скулптор Каламий, който се смята за автор на мраморния Аполон, се роди един бронзов минивариант, който бе показан в местния музей.