Пътният полицай на годината: Ние сме като психолози - знаем кога шофьор се е объркал без умисъл
Младши инспектор Румен Евтимов от отдел "Пътна полиция" в СДВР казва още:
- За дребни нарушения проявяваме човещина
- Длъжни сме да вземем отношение, когато полеви тест даде положителен резултат за алкохол или дрога
- Извадихме езика на пострадал човек, но после почина в болницата. Бе опитал от крайна дясна лента да направи обратен завой
- Моля хората да карат внимателно - още е пред очите ми ужасяващата гледка на изгорелите македонци на "Струма"
- Служебният ми мотор, а и новите беемвета вдъхват огромен респект на нарушителите
- Младши инспектор Евтимов, спечелихте състезанието “Пътен полицай на годината” с първо място за оказване на долекарска помощ. Разкажете за някой случай, в който ви се е налагало да я прилагате?
- Сещам се за един от преди доста години. Имаше катастрофа, бяхме първите пътни полицаи на място. Бяха спрели и шофьори на други коли. Те се опитваха да извадят от автомобила пострадалия водач на катастрофиралата кола, но не бяха обърнали внимание, че си е глътнал езика. Човекът се задушаваше. Благодарение на бързата ни намеса с колегата успяхме да му извадим езика, за да започне да диша нормално и да го изведем от колата. Тогава го пое екип на Спешна помощ.
- Как му извадихте езика? Все пак това са ситуации, които може да се случат и хората следва да знаят.
- Успяхме да му отворим устата с пръчка, която намерихме там. Знаете, в такива ситуации хората стискат уста, ползвахме я, за да не ни захапе. Нямам спомен къде я намерихме, колегата, с когото бях, успя с нейна помощ да извади езика на човека.
- Знаете ли какво се случи след това?
- Да. За съжаление, мъжът не можа да оцелее, почина в болницата. Това, което разбрахме, е, че е имал травми на вътрешни органи, които са били несъвместими с живота. Така че, макар да му помогнахме на момента, не можа да оцелее.
- А как се е стигнало до катастрофата?
- Той беше завил в обратна посока на 3-лентов път от крайната дясна лента и въобще не се беше съобразил с кола, която минава покрай него в лявата лента. За съжаление ударът беше точно в предна лява - шофьорската, врата.
- Опитал е да спести пътя до отбивката?
- Не мога да кажа със сигурност. То става преди самата отбивка. Може би в последния момент беше решил, вместо да завие надясно и да обърне някъде, че може да завие в обратна посока. Тогава само му извадихме езика, нямахме възможност да разговаряме с него. Но в случая катастрофата бе по негова вина. За съжаление, тогава помогнахме като за начало, но впоследствие лекарите нямаше какво да направят.
- Заради такива маневри често трябва да стигате до катастрофи бързо. Вие взехте първо място и в класацията за майсторско шофиране. Кога го прилагате на пътя?
- Да, взех първо място при майсторското управление на автомобил, но в практиката си в СДВР в по-голямата част от времето работя със служебен мотор. Доста по-рядко карам кола. Но особено когато получаваме спешни сигнали, когато трябва да се отиде бързо, да се реагира на мига, ни се налага да използваме уменията си за майсторско шофиране. Знаете какъв е трафикът в София. Много често ни се налага при такива сигнали, на които трябва да се реагира по-бързо, да прилагаме тези умения.
- Говорите за сигнали за катастрофи?
- И да, и не. Освен за катастрофи, говоря и за по-ежедневни ситуации като задръстване. Тогава отиваме да помогнем на движението. Ако не се реагира бързо, се задръства все повече и повече.
- А опитват ли се шофьорите да ви бягат?
- Назад във времето - да. При това най-различни хора. Но сега, при вида на полицай със служебен мотоциклет, все по-малко хора си помислят да натиснат газта, защото знаят, че шансът да избягат е доста малък.
- Имаше голяма съпротива срещу новите беемвета. Разбирам, че през повечето време сте на мотора, но със сигурност разговаряте с ваши колеги. Помагат ли тези мощни коли?
- Разбира се. С тях дежурим на автомагистралите и на по-високоскоростните пътища. Със сигурност са ни от много голяма полза.
- Дайте пример.
- Полицаят кара стара кола, а нарушителят - мощен автомобил. С предишните коли нямаше как да го настигнем, камо ли да го спрем.
- Вие вече карали ли сте такова беемве?
- Имаме в нашата група два, но аз все още не съм.
- А какво казват колегите ви, бягат ли хората, когато ги видят с такава кола?
- Голям респект вдъхва този тип служебен автомобил. Не съм чул коментари от колеги някой да им е бягал. Просто тези коли вдъхват уважение на така наречените джигити на пътя.
- А като патрулирате всеки ден, какви нарушения виждате най-често?
- Най-честото нарушение, което е от много години, все още е превишената скорост. Знаете, че новите камери, с които вече разполагаме, заснемат регистрационния номер на колата и собственикът получава електронен фиш.
Друго нарушение, с което се сблъскваме най-често в трафика в София, е неправилното престрояване. Случва се и шофьори да използват мобилни телефони по време на движение. Но специално за престрояването бих отделил водачите на две категории. Едните са тези, на които не им се чака колоната в съответната лента, в която са, и се опитват да ги пререждат през другите. Но пък има и такива, които понякога са се объркали. То си личи кога човек се е объркал и кога го прави нарочно. Може би това са най-често срещаните нарушения.
- Глобявате ли тези, които са се объркали, и как преценявате кого да санкционирате и кого - не?
- Да, случва се понякога. От опита си сме придобили умения на психолози, просто ги познаваме. Гледаме да проявим човещина. Има случаи, когато наистина си личи, че човекът не е направил неправилно престрояване умишлено, а се е объркал. В такива случаи, особено когато видим по-възрастни хора, при които е ясно, че не са го направили умишлено и не са създали опасност за останалите участници в движението, не пишем глоба. Но ги предупреждаваме. Законът ни дава право за явно маловажни нарушения да предприемем този подход.
- Опишете такива случаи?
- Имал съм доста. Хората казват: “Господин полицай, няма да се повтори, обещавам ви. Бях се разсеял за момента, съжалявам много”. При такива хора си личи, че той не го е направил с умисъл. Но отново повтарям, че говорим за маловажни нарушения, при които няма създадена опасност за останалите участници в движението. В такива случаи проявяваме човещина.
- Понеже дадохте пример точно с объркването за престрояване, а го откроихте и при най-честите нарушения, инфраструктурата ли е причина за повечето такива пътни прегрешения или по-често е въпрос на манталитет?
- В повечето случаи става въпрос за манталитет. Хора, които мислят, че няма да ги види полицаят, че няма кой да ги санкционира, че ще извадят късмет...
За да намалим тежките катастрофи, най-напред трябва шофьорите да проявят самосъзнание, да намалят скоростта, да бъдат по-толерантни един към друг, да се съобразяват с останалите участници в движението.
И това важи не само за шофьорите, а и за пешеходците. Много пъти се натъкваме на случаи, когато пешеходците, без да се огледат, пресичат, прескачат през оградите на пътя, притичват през платното за движение и те самите не осъзнават, че по този начин хем рискуват своите здраве и живот, хем създават предпоставки за произшествия. Затова мисля, че е до манталитет. Всички трябва да бъдем по-внимателни като участници в движението.
- Вече виждам коментарите по фейсбук групите, че акъл лесно се дава, но е важен примерът. Като трикратен носител на наградата “Пътен полицай на годината” носите и голяма отговорност. Имате ли вие самият нарушения?
- Така е. С талон на водач без наказания съм и се старая да бъда пример, независимо дали управлявам служебен мотор, служебна кола, или личния си автомобил. През последните години не си спомням да имам някакви нарушения.
- Заради “любовта” на хората към Пътна полиция всеки път се говори за фалшивоположителните тестове за дрога. Имате ли обратна връзка колко се оказват подвеждащите тестове?
- Не, нямаме. А и когато имаме положителен резултат, било за алкохол или за наркотици, ние сме длъжни да изпълним буквата на закона. Трябва да вземем отношение. Няма как да знаем самият водач, когото тестваме, какво е употребил, независимо дали са лекарства, или алкохол. Всеки може да ни каже много различни неща. Не са приятни тези подвеждащи резултати, които се получават, но на пътя сме длъжни да спазваме закона.
- Понеже казахте, че нямате наблюдения за фалшивите резултати, да ви попитам за кръвните проби. Кои отказват, кои дават и какво е процентното им съотношение според наблюденията ви?
- Има много хора, които са сигурни, че не са употребили наркотици, отиват и дават кръв. Има други, които знаят и си признават, че са употребили наркотици, и не отиват в болница. Не мога обаче да ви дам процентово съотношение.
- Как разпускате след работа, все пак ставате свидетел на ужасни неща?
- За съжаление, колкото и да сме свикнали с катастрофите, по един или друг начин те оказват своето влияние върху психиката ни. И колкото и да се стараем да ги елиминираме от съзнанието си, те винаги остават.
Аз се опитвам вкъщи със семейството си да прекарвам колкото мога повече време, да изляза някъде с приятели. Гледам и за 1-2 дни да отидем някъде на хотел. Разпускам по стандартния начин, но колкото и да се опитвам, има неща, които не мога да забравя.
- Например?
- Бях от първите полицаи, озовали се на магистрала “Струма”, когато изгоряха македонските граждани преди две години. Тогава още бях в ОД на МВР - Перник. Гледката беше ужасяваща. Още е пред очите ми, но предпочитам да не я разказвам. Такава ни е професията, няма какво да се направи. Затова моля хората да карат внимателно.