Задръжте хората над 60 г. на работа, за да няма криза с кадрите
- С тях бизнесът може да навакса 75% oт недостига на работници
- В България повече от 60% от хората над тази възраст се трудят
Хората над 60-годишна възрст може да решат кризата с кадрите в ЕС. За целта са нужни стимули, които да ги задържат на работа, а също и постепенно повишаване на възрастта за пенсиониране. Такова решение на демографската криза виждат от “Алианц Трейд”.
В специален доклад от компанията посочват, че с успешни политики за отложено пенсиониране делът на хората над тази възраст, които работят, може да се увеличи от 9 на 14,2% през 2040 г. Така е възможно компаниите да наваксат до 75% от прогнозния дефицит на работна ръка.
Според доклада населението в ЕС застарява - 18,3% са на 60 и повече години, но само 9,3% от тази възрастова група все още е на пазара на труда. А през 2040 г. 37% от хората в активна трудоспособна възраст ще бъдат на възраст 50 и повече години.
Според статистиката с увеличената пенсионна възраст
България има по-високо ниво на заетост на хората над 60 години
от средното за ЕС. През 2023 г. над 60% от тези между 60 и 64 години у нас продължават да работят, което ни отрежда 11-о място сред 27-те държави - членки. У нас сравнително високо е и нивото на работещите на възраст между 64 и 69 години, като близо една пета от тях продължават да се трудят. За сравнение, в Румъния техният дял е едва 5%. В Естония той обаче вече достига 38%.
Отличник по този показател е Швеция, в която делът на работещите възрастни е над 73% при средно 53% за ЕС. Най- малък е този дял в Люксембург - 23%.
В момента в повечето страни от ЕС пенсионната възраст е 65 години, но има и държави, които я вдигнаха на 67 години. Това са Кипър, Англия, Нидерландия, Италия, Исландия, Гърция
Финландия, Кипър, Дания, Естония, Гърция, Италия, Нидерландия, Португалия и Словакия например
обвързаха средната продължителност на живота с възрастта за пенсиониране
и това гарантира постепенното увеличаване.
Другаде - в т.ч. и в България, възрастта за пенсиониране е различна за мъжете и жените, като последните излизат от пазара на труда по-рано. У нас жените се пенсионират в най-ранната група за ЕС - около 60-62 години, докато в Испания, Португалия, Нидерландия, Италия, Исландия, Гърция, Дания възрастта е еднаква за мъже и жени - 67 години.
Най-ниска е тя за мъжете в Словения, Франция, Швеция и Норвегия - около 60-62 години. Средните за ЕС брой години са 64-65, като в тази група е България, а най-висока е в Дания, където е между 64-67 г.
Освен задържането на хората на трудовия пазар до по-напреднала възраст решение на проблема с дефицита на работна ръка може да се търси и в привличането на мигранти, смятат експертите на “Алианц”.
Докато по заетост на хора на пенсионна възраст сме на 11-о място, то по този показател оставаме последни в класацията.
Едва 0,2% от всички работещи в България са чужденци
при средни нива от над 9% за ЕС. Не е изненада, че най-много чужденци работят в страната с най-високи доходи Люксембург - над 53%.
Това, че България е последна по ниво на доходите, ни прави неатрактивни за чужденци. Като допълнителни фактори действат визи с някои държави, трудности при наемането на чужденци, липсата на стимули за работодатели, които го правят.В същото време обаче ние сме сред основните донори на работна ръка за Западна Европа, което прави перспективите за пазара на труда у нас още по-тежки.
Поколението, наречено бейби бумъри - тоест родените между 1946 и 1964 г., вече се пенсионира, а работната сила ще застарява все повече, прогнозират от “Алианц”. През 2040 г. 14% от хората в ЕС, налични на пазара на труда, ще бъдат на възраст между 60 и 69, в сравнение с 9% днес.
Ако нетният миграционен баланс е нула, населението в трудоспособна възраст във възрастовата група от 15 до 64 г. ще стане отрицателен не само в индустриализираните страни, но и в много нововъзникващи пазари, сочи средносрочната им прогноза.
Спадът до 2040 г. ще варира от средно 1,6% годишно в Южна Корея и Хонконг до 0,1% в Ирландия, Австралия и Нова Зеландия.
ЕС е един от регионите с най-старото население в света
и южноевропейски страни като Италия, Испания и Гърция ще бъдат сред най-засегнатите от демографската промяна. Без миграцията броят на хората на възраст между 15 и 64 в Италия ще намалее с 21,4% от 2040 г., което съответства на средно 1,4% годишно.
В Испания и Гърция тази възрастова група ще се свие съответно средно с 1,2 и 1,1% годишно. Целият ЕС трябва да се справя с годишен спад от 0,8%, като същото темпо се превижда и за Китай.
Дори САЩ ще се изправят пред намаление на населението в трудоспособна възраст. Там ще е с 0,3% - по-малко заради по-висок коефициент на раждаемост.
Ако се сметне, че няма да има приток на мигранти до 2050 г. и всички променливи на пазара на труда останат постоянни, общият брой отработени часове в Германия ще намалее с 23% - от около 62 млрд. днес до 48 млрд. през 2050 г. В Италия и Испания спадът би бил още по-рязък - между 29 и 30%.
От тази мрачна прогноза следва изводът, че бизнесът и държавите трябва да разработят стратегия за задържане на хората на трудовия пазар до по-късна възраст.
“Европа може да разчита на този спасителен за икономиката си вариант само ако компаниите удвоят усилията си и ревизират сериозно политиките си в тази посока”, категорични са от “Алианц”.
Това включва реорганизация на процеси, на работното време и смените, както и
инвестициите в подходящо за възрастните хора оборудване на работното място
Започналата по време на пандемията тенденция за работа на непълно работно време ще продължи, но трябва да бъде допълнена с работа от вкъщи, учене през целия живот и борба с предразсъдъците към възрастта.
Компаниите ще трябва да преразгледат стила си на управление, така че да задържат младите, но да могат да интегрират и опита на хората в по-напреднала възраст.
Т. нар. милениали и Z-поколението отдават голямо значение на възможностите за развитие, събирането на знания и отвореността за промяна.
Експертите на “Алианц” смятат също така, че когато поколенческите отношения не са антагонистични, а кооперативни, компании със смесени екипи повишават производителността както на по-възрастните, така и на по-младите служители.
Трансферът на знания между поколенията трябва да бъде приоритет за бизнеса, стиловете на управление също трябва да станат по-приобщаващи към възрастта. Служителите трябва
да имат мотивация да учат независимо от възрастта си,
съветват експертите. Навлизането на новите технологии, включително на изкуствения интелект, ще промени както изискванията към работниците, така обученията, които трябва да са непрекъснати, предупреждават експертите.
Държавите трябва да положат усилия за развитието на здравеопазването, което да бъде ключов елемент в цялостната стратегия. Това може да подпомогне отлагането или избягването на свързани с възрастта заболявания и така работната сила да се запази по-здрава за по-дълго време.
17% от пенсионерите в България работят, най-често остават до 1 година
От 1 април 2024 г. Националният осигурителен институт преизчисли служебно пенсиите на около 350 000 души, които продължават да работят. Механизмът бе въведен като извънредна мярка по време на пандемията през март 2020 г., а година по-късно стана постоянно действаща. През м.г. това бе направено за 336 000 души.
Преизчислението не означава автоматично увеличение
на пенсията. Резултатите от миналогодишната процедура показаха, че половината работещи пенсионери не са спечелили от допълнителния си стаж. В случая обаче трябва да се има предвид, че служебното преизчисляване обхваща всички, които са имали някакъв стаж през предходната година, т.е. възможно е да са работили инцидентно само един ден.
В бюджетния сектор има общо 48 хил. работещи пенсионери, като тук влизат не само чиновници, но и учители и др. Следващата по популярност професия сред пенсионерите е охранител, а на трето място е продавач.
Според данните на НОИ над 17% от всички пенсионери продължават да работят. Близо половината от тях остават на работа още около година. Около 119 хил. са успели да си вдигнат пенсиите с допълнителни осигуровки, оставайки на работа между 1 и 5 години след пенсионирането. А за 28 хил. е зачетен период, по-малък от месец.
Най-голямото увеличение през 2023 г. е било 196,53 лв. При пенсиите за инвалидност то е 144,21 лв. Тези суми обаче могат да достигнат само хора, които са се пенсионирали рано на високи суми, но продължават да работят години след това.
На този фон средното увеличение на пенсията е било 13,55 лв. на месец. А хората, които получават инвалидни пенсии, са успели да ги вдигнат само със 7,99 лв. Всеки четвърти пенсионер, който продължава да работи, обаче успява да увеличи парите си само с 1 до 10 лв. Без стотинка увеличение са останали над 92 хил. работещи пенсионери. От тях почти 85 хил. са хората, чиито пенсии са били приравнени на минималните и по тази причина не могат да я минат и с допълнителния стаж.
188 пък са работещите пенсионери, които вземат таван и по този начин също не могат да вдигнат парите си, въпреки че са внасяли осигуровки, трудейки се и след пенсия. Така през миналата година това са били 9195 души, които са продължили да работят и след пенсия, но са били ограничени от тавана.
Пенсиите продължават да са най-големият разход на държавата и през 2023 г. За тях ще се платят общо 19,163 млрд. лв., което е с 3,66 млрд. повече в сравнение с миналата година.
Близо 134 хил. души са се пенсионирали през 2023 година
Инвалидни пенсии са взели 54 557 души - с около 8 хил. повече от 2022 г. През 2021 г. пък новите инвалидни пенсии са били 41 697. Увеличението на инвалидите идва, след като промени в закона отблокираха голямото забавяне в ТЕЛК след пандемията.
Втората причина са промените в самите проценти, които се полагат за определени увреждания и заболявания. С тях списъкът на заболяванията за пожизнен ТЕЛК се вдигна с още около 30 болести. Освен това се промени и формулата и сега оценката се определя от най-високия процент на най-тежкото увреждане плюс 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.
Макар и с лек темп, се увеличават и пенсионерите в трудоспособна възраст. През 2023 г. това са били около 338 825, а година по-рано 332 хил. 255 хил. от тях са инвалиди. Повечето млади пенсионери са мъже - близо 208 хил., а 130 хил. са жени.
Младите пенсионери получават три пъти по-високи пенсии от по-възрастните
Средната за стаж и възраст на хората в групата 40-44 г. е 1851,76 лв. Това обаче са само 23 души, при това всички са мъже. Най-масовите възрастови групи са 65-69 г. и 70-74 г. Те обаче вземат в пъти по-скромни суми - съответно 890,89 и 789,79 лв. Най-малко пари на месец получават пенсионерите над 95 г., които са 5548 души. 1574 са мъжете, а жените са 3974. Средната им пенсия е била 650,35 лв. на месец. Мъжете средно получават пенсия 18 г. и 3 месеца, а жените - 25 г.
67 373 българи са вземали пенсия или добавка от чужбина през 2023 година. Това са хора, които са работили и имат стаж зад граница и вземат пенсии на базата на международни спогодби и европейски регламенти. Българи получават пенсии от 45 държави, като повечето от тях са членки на ЕС.