Техники да понасяте колега комплексар
Трябва да вникнете какво го притеснява и да погалите егото му. Но на агресивния тип се опълчете
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
С колежката Иванова имате обща задача. Обсъждате делово и спокойно как да я свършите. Като стигате до план Б, Иванова изведнъж казва сърдито: "Не ме подценявай, ще се справя".
Ни най-малко не я подценявате, себе си също. Но този план Б е застраховка, защото може нещо да се обърка с план А. Не разбирате защо колежката се обижда.
Вероятно тя си има комплекси за малоценност, въпреки че е добър професионалист, а вие се отнасяте към нея с уважение. По тази причина е мнителна, търси и намира скрит подтекст в най-обикновени думи и действия.
Това не е вашето отношение към нея, а нейното собствено отношение към себе си.
Такива хора често се срещат, трудни са за издържане, защото никога не знаете от какво ще се засегнат и ще усложнят общуването. Но след като ви се налага да работите заедно, трябва да опознаете техните особености, да не провокирате мнителността им, като засягате онова, което поражда комплекса им за малоценност, и даже да се опитвате да галите егото им.
Макар че е уморително, винаги ще имате повече успех в екипната работа, щом си създадете пълна представа за всекиго от колегите си - за професионалните му способности и за характера му. А да опознаете онези, у които подозирате комплекси, е още по-задължително, за да не се цупят и да затрудняват сътрудничеството.
Иванова може да е добър професионалист, но да е вътрешно неуверена, защото я терзаят съмнения дали е походяща за длъжността или за поста си. Нарича се синдромът на измамника. (Синдромът на измамника - коварен вирус, който най заразява интелигентните)
Това е психическо състояние, което няма общо с реалните качества и постижения на човека. Той си върши отлично работата, има успехи, всички го поздравяват. Но вътрешно изпитва съмнения, че не е толкова добър, следващия път няма да се справи, ще се провали и ще се изложи.
Синдромът на измамника (или на самозванеца, както също се нарича психическият феномен) по-често сполита жените, така че нищо чудно той да е причината за реакцията на колежката. В предложението ви да обмислите план Б Иванова съзира потвърждение на вътрешните си съмнения. Отговаря ви сърдито, за да ги прогони, понеже е от по-амбициозните комплексари.
Всъщност е изгодно за вас да работите с такъв тип човек. Според специалистите част от изпитващите синдрома на измамника са работохолици, поставят си високи цели и правят максимално възможно, за да докажат, че всичко получават заслужено и никога няма да допуснат провал.
Има обаче и друга част от "самозванците", които не са амбициозни. Като им се стори, че потвърждавате вътрешните им съмнения, те се свиват, не отвръщат и мълчаливо страдат. Това също затруднява отношенията и работата.
И при двата вида трябва да се опитате да обясните на човека, че в никакъв случай не го подценявате. Като се мотивирате какво и защо предлагате, той ще приспи комплекса си за малоценност. Може и няколко комплимента да му направите, за да му вдъхнете увереност.
Случаят с колега, изпитващ синдром на измамника, е различен от онези, нередките, когато някой
обективно съзнава, че незаслужено е получил мястото. Заел го е я с късмет, я с връзки. При тези хора няма синдром, те са си самозванци.
Независимо дали се стараят да се развият като професионалисти, за да станат достойни за длъжността или поста си, повечето страдат от комплекси, много са мнителни и силно обидчиви. С тях трябва още повече да внимавате, понеже лесно се озлобяват и дори отмъщават.
С такъв, макар да ви се иска да кажете "Не те подценявам, ти си некадърник и трябва да се подсигуря срещу провал на общата ни работа", пак запазете спокойствие. Пробвайте да обясните какво и защо предлагате, без да издавете истинските си мисли и да задълбочавате комплекса на колегата. Е, няма нужда дотолкова да лицемерите, че чак да го хвалите.
Някои хора изпитват неудовлетвореност от оценките, които получават за постиженията си. Може наистина да е така - Иванова да има успехи, но поради някакви причини да е подценявана и да е развила комплекс. Тогава тя с директна реплика изразява чувствата си, макар че вие в момента или по принцип не я подценявате.
Като й показвате, че уважавате професионализма и постиженията й, не само ще работите добре заедно, а тя ще започне да смята, че сте близки.
Възможно е и не другите да я подценяват, а тя да се надценява. Това не се опитвайте да й обяснявайте. Просто се старайте да избягвате думи и действия, от които ще се засегне.
Високомерните хора също имат вид комплекс, но обратен - не за малоценност, а за многоценност.
Смятат себе си за нещо повече от другите. Те реагират срещу всеки, който им се стори, че не признава тази тяхна изключителност.
Особено трудни са за понасяне. Най-добре е да не им обръщате внимание и да не влизате в обяснения.
Бъдете обаче нащрек, защото има опасност високомерният колега да провали общата ви работа. Ако не оцени правилно силите си, той не може да поиска помощ, дори да осъзнава предстоящия крах. Пречи му комплексът за многоценност.
Естествено, най-неприятни са колегите, които избиват комплексите си чрез агресия. Без всякакво основание решават, че сте ги засегнали, и отвръщат с грубости от сорта на "За некадърен ли ме смяташ. Ти си некадърен" и т.н.
Без да се обяснявате с "Ама чакай, не си ме разбрал", на такъв трябва веднага да се опълчите, за да не ви сметне за лесна жертва. Ще затрудните общата си работа, но няма друг начин да го поставите на място.
--- Хората са най-чувствителни към външния си вид
Отношенията ви с колегите ще бъдат много по-добри, ако държите включена емоционалната си интелигентност, след като ги опознаете достатъчно и откриете кой какъв комплекс или комплекси има.
Изключително нетактично е по адрес на някого си да използвате израза "стара мома" пред неомъжена колежка, която сте забелязали, че страда от това. Дори да не влагате капка презрение, изразът си го носи. Неволно удряте по болно място.
Същото се отнася и за всякакви други определения, свързани с външния вид, в присъстие на хора, които имат подобни особености.
Това е важно, защото според психолозите най-болезнените комплекси на хората идват именно от външния вид. Дебеланката, която изглежда пълна със самочувствие, или ниският мъж, който крачи като Наполеон, са свикнали да не показват притеснения от своята особеност. Но това не значи, че не ги нямат. Могат да намразят всеки, който не внимава как говори не по техен адрес, а по адрес на друг подобен.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Ако постигнете невъзможното, шефът ще го добави към задълженията ви
Точно колко безделие в работно време помага на успеха
Трикове умно да искате увеличение на заплатата
Твърдата истина за 9 меки умения, които гарантират успех
Най-важната ви задача за професионален успех - управление на репутацията
Работата (не) е всичко. Но къде е в Аз-концепцията ви
"Това не може да стане" - сигнал за грешна настройка на ума, която бойкотира успеха
6 стъпки да извлечете добавена стойност от всяка критика и да си гарантирате успех
Научен факт: Щастието ви в работата е предшественик на успеха ви
Грешното социално сравнение бойкотира успеха