Защо толкова мразят точно нас в Скопие?
А има изключително прост начин да се реши проблемът с общото минало
Вместо като най-близки народи да имаме най-близки отношения, България и Северна Македония имат най-лошите отношения в сравнение с всички техни съседни държави, а вероятно и с всички останали държави по света. Забележително постижение и на българската държавна политика. Защото никога отношенията между двете държави не зависят само от едната от тях.
В сегашния текст на македонската конституция е записано, че гражданите на страната са македонският народ, както и части от албанския, турския, влашкия, сръбския, ромския и босненския народи. Според проекта за промяна на тяхната конституция в преамбюла се включват не само българите, хърватите и черногорците, но и словенският, еврейският и египетският народ.
На последното национално преброяване в Северна Македония през 2021 г. 54,21% са се определили като македонци, 29,52% като албанци, 3,98% като турци, 2,34% – роми, 1,18% – сърби, 0,87% – бошняци, 0,44% – като власи, като черногорци - 1023. Като египтяни се определят 2406 човека - всъщност като такива се самоопределят група роми, които според различни изследвания са се посочвали като египтяни още по времето на Югославия. Точно 3504 души декларират официално, че са с български произход. Това е 0,19% от населението на страната. Виждаме сериозно увеличение спрямо 2002 г., когато като българи са се декларирали само 1417 човека. През 1953 г. са декларирани 920 българи – това е времето, когато и в България, и в Македония имаше огромен натиск да се формира македонска народност. През 1971-а изведнъж българите станаха 3334 – поради простата причина, че натискът намаля, а не че българите са се увеличили.
Включването на българите в конституцията на Македония въобще не е само декларативен жест. Законовите разпоредби защитават българите от всякаква форма на пряка или непряка дискриминация на етническа, езикова, религиозна, религиозна, расова или каквато и да е основа. Но с конституционните промени българите ще получат допълнителни възможности и гаранции да използват своя език и писменост, право на обучение на български език, както и на медии на български език – електронни или печатни.
Ще имат и редакция в националната Македонска радио-телевизия. Ако българите бъдат записани като малцинство в конституцията, правителството ще се ангажира да им осигури гарантирано процентно представителство за заетост в държавната администрация. Българите ще имат и представител в комисията по връзки между общностите в парламента, където ще могат да съблюдават всички права, които вече им се полагат.
Това естествено е съществено причина да има страх от включването на българите в конституцията. А този страх се базира върху действията на редица партии и организации в България да искат да убеждават македонците, че са българи. Да, те са били българи. Да, имали сме обща история. Достатъчно е даже да се отчете безспорното собственоръчно написано заявление на Гоце Делчев, че е българин и битолският надпис върху камък от княз Иван Владислав – племенника на Самуил, че е български самодържец.
Но проблемът е друг –
в продължение на над 100 г. с малки прекъсвания Македония е била отделена от България
и национално самосъзнание на голямото мнозинство от живеещите в Северна Македония македонци вече е променено. Това е резултат на маниакалните амбиции и липса на основни знания и държавнически качества на цар Фердинанд, премиер и правителство по време на балканската и междусъюзническата война, когато не присъединихме основната част от Македония. Липсата на елементарни правни знания по онова време доведе до това, че с договор за след войната се оставят да се разпределят спорни територии в Македония. А основното качество на всеки договор е не да създава, а да решава спорове.
След като вече има формирано национално самосъзнание на съществена част от македонците като отделен народ, напъните да бъдат убеждавани чрез натиск, че са българи или че са били българи, предизвиква само настройване на македонците срещу България и българите. И това беше една от основните причини ВМРО-ДПМНЕ на Мицкоски да спечели последните избори с разбиващо мнозинство.
Българските политически партии в една или друга степен въобще не се интересуваха какво ще е положението на българите в Македония и какви ще са двустранните отношения с Македония. Разчитаха и подклаждаха, че много от българите ще удрят по масата и ще казват, че македонците са българи и какво се правят на интересни, въпреки че голямата част от въпросните граждани на Македония не се чувстват такива.
Изпуснат беше и моментът при управлението на премиера на Македония от 1998 до 2002 г. – изявения българофил и понастоящем български гражданин Люпчо Георгиевски – да се постигне много по-голямо икономическо сближаване и подписване на реален договор без спорни моменти в него. Декларацията за приятелство си е само декларация.
Защото сегашният договор между България и Македония е възможно най-лошият.
Не знам колко не трябва да нямаш понятие от международно право и история, та да подпишеш договор, където се иска от македонски историци, работили да обосновават как Македония няма нищо с България, да признаят обратното. Целта на един договор е да се решат спорните въпроси, а не да се създават спорни въпроси. Как може да подпишеш договор, в който не се изясняват нещата, а се правят неопределени и спорни, като се създава една комисия, където да се спори!? Този договор много прилича на договора на България със съседите й преди Балканската война, където имаше предвидени спорни територии в Македония, което доведе до междусъюзническата война. Нещо повече – в действащия договор между България и Македония са сложени и куп други общи пожелания без срокове и без контрол. Щели сме да ги накараме да променят учебниците си. А как се променя учебник на частно издателство при наличието на свобода на словото. Пълна трагедия.
Общото минало може да се реши по изключително прост начин. Всяка от двете държави можеше да посочи 3 исторически истини с обем всяка една до 10-15 думи. И с още 10-ина думи да се посочи от кой исторически източник са. Всяка от държавите можеше да се задължи в праймтайма на обществената си телевизия да излъчи тези изречения примерно по 7 пъти последователно. Така всеки гражданин от двете държави ще може да си направи съответните изводи.
Само обърнете внимание колко по-умно постъпиха гърците.
Поискаха точно определени неща и ги получиха.
На първо място Македония да се казва Северна Македония поради изключително простата причина, че Южна Македония е в Гърция. И така Северна Македония не може да претендира, че население в Южна Македония е свързано със Северна Македония. И докато България търпеше негативите от лошо сключения с Македония договор и отношенията ни се влошаваха, гръцко-македонските отношения процъфтяваха и взаимната търговия и гръцките инвестиции достигнаха невиждани висоти. А и магистралата, свързваща Гърция и Македония, отдавна е построена. Бързото решаване на проблемите между Македония и Гърция помогна на Гърция да бъде определяна от гражданите на Северна Македония, че от добрите и да се развият изключително бързо икономическите отношения между Гърция и Македония. Докато в България оставихме разни политици да трупат актив с един вреден и невъзможен за реализация договор, разривът в отношенията между народите на България и Северна Македония достигна невиждани висоти. Това ли е нашата цел.
Нещо повече – в един момент
България спря да координира с Гърция действията си спрямо Македония.
А можеше да решим всички въпроси заедно с Гърция. Влизането на Македония в НАТО беше жизненоважен въпрос за Македония и без да се засягат националните чувства на македонците можеше да се договорят реални неща – примерно че името е Северозападна Македония, където реално е географското място. Защото Източна Македония е в България.
Да цитираме пак Люпчо Георгиевски относно недалновидната българска политика: „Връх на тази политика беше стъпката на Македонската православна църква да поиска от българската да ѝ бъде църква майка. Знаете ли каква беше тази революция? … Първо, съжалявам, че БПЦ, когато МПЦ поиска да ѝ бъде църква майка, не успя да разбере колко голяма крачка бе това. И отхвърляйки ги, всички монаси станаха като оставени на вятъра да ги духа. Много неприятна ситуация. … Не знам разбират ли, че ако македонската църква не се признае, не остава българска, а сръбска.“ И наистина пет години по-късно виждаме, че Вселенската патриаршия призна МПЦ, а сръбската църква ? дава автономия.
Георгиевски продължава: „македонската страна беше готова да приеме пет личности: Климент и Наум, Кирил и Методий и цар Самуил за общи. И не само това: имаше изявление от президента, премиера, председателя на комисията за исторически въпроси Гоце Делчев да бъде приет за обща историческа личност. За българската страна на историческата комисия това беше твърде малко.“
В Македония поставянето на условия за влизане в ЕС се възприема като изнудване. Според Люпчо Георгиевски: „последният цикъл започна с три акта от българска страна - декларацията на събранието (с която, заедно с позицията на правителството, бяха наложени нови условия на Северна Македония за начало на преговори с ЕС - бел. ред.), обяснителния меморандум (изпратен до Брюксел и еврочленки документ за българската позиция - бел. ред.) и ветото като политически твърда мярка. Това създаде контрареакция в Македония и тази контрареакция трае и до днес. Вече не знаете кой повече вреди и кой повече говори с език на омраза.“
Всъщност свеждането на условията да приемането на Македония само до включването на българите в Конституцията е по инициатива на Франция и това беше възприето от ЕС.
Какво би могла да направи България при тези вече скапани двустранни отношения?
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски заяви през септември 2023: "Нямаме нищо против българите да бъдат споменати в преамбюла на нашата конституция. Но кой ни гарантира, че това е последното искане от България?" Би следвало Парламентът ни да потвърди, че това е единственото условие за приемането на Македония в ЕС и няма да бъдат поставяни нови условия.
На преброяването в България през 2021 г. 1143 човека са се определили към македонската етническа група, което представлява малко над 0,017% от населението на страната. Това означава, че като процент от населението определящите се като македонци са над 10 пъти по малко като процент от населението на България отколкото е процентът на определящите се като Българи в Северна Македония. Даже англичаните в България са над два пъти и половина повече от определящите се като македонци.
Когато българите не са подложени на съществен натиск за промяна на етническата си принадлежност, нещата са съвсем различни. Например според преброяването в Албания през 2023 г. в страната има 7000 българи и само около 2300 македонци. Даже власите са повече от македонците – 2,500.
Много се говори, че имало ограничаване на създаването на организации на македонците в България. Нека само посочим, че във връзка с делото пред ЕСПЧ за заличаването от КС на политическа партия ОМО "Илинден – ПИРИН" са изнесени данни, че между 1990 и 1998 г. над петнадесет организации на лица, обявяващи своето македонско етническо самосъзнание са учредени и осъществяват дейност на територията на България. Има и регистрирани по съответния законов ред такива организации.
КС приема, че партията ОМО "Илинден – ПИРИН" всъщност е учредена през 1990 и се явява правоприемник на ОМО "Илинден". По-нататък изтъкват, че крайната цел на партията е образуването на независима македонска държава посредством отделянето на Пиринска Македония от България. Членовете и лидерите на партията многократно са заявявали подобни свои цели.
ЕСПЧ решава, че не изявленията на лидерите на партията били важни, а какво пишело в устава на партията и осъжда България само на 3000 евро съдебни разноски и отхвърля искането да осъди България за вреди.
Всъщност всеки може да си учреди македонска организация в България, стига да не иска отцепване на територии от България, което противоречи на Конституцията. Същите са нещата и в Македония.