Петко Петков, "Галъп": ГЕРБ-СДС и ДПС - Ново начало с най-висок потенциал за мобилизация

29.09.2024 20:00
Петко Петков, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл Болкан"

Интригата е в представянето на кандидат-депутатите  около Пеевски и Доган - "Ново начало" заявява амбиции да участва активно в управлението на страната и да се разширява , докато участващите в листите на АПС, по-скоро искат да запазят старата роля на балансьор, смята новият изпълнителен директор  на „Галъп интернешънъл Болкан"

Новият изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл Болкан" д-р Петко Петков е доктор по социология. Има над 17 години експертен и управленски опит в социалната сфера, както и 11-годишен опит в сферата на социологическите и маркетингови изследвания. Основал и ръководил заедно с Борислав Цеков изследователския център "Спектър".

- Д-р Петков, какъв е вашият прочит на кандидатските листи на основните партии?

- Кандидатските листи са важен индикатор за кондицията на една партия. Генерално погледнато, качеството на листите регресира с всеки следващ избор. Това се дължи на капсулирането на партийните номенклатури и отрицателната кадрова селекция. Анализът на листите по региони показва, че ГЕРБ-СДС и ДПС-Ново начало изглежда имат най-висок потенциал за осъществяване на политическа мобилизация на традиционните си избиратели. В листите на ГЕРБ-СДС виждаме водещи кметове на големи общини, както и управленския елит на партията на г-н Борисов. Докато от листите на ДПС-Ново начало личи, че значителна част от актива на партия ДПС, която участва в тази коалиция, е останал лоялен към партийната си структура въпреки разцеплението. Имаме ключови кметове, лидери на местните общности в тези листи. Това е много важно за мобилизиране на традиционния ДПС-електорат, защото този тип избиратели не формират решенията си по чутото от медиите или в социалните мрежи, а се доверяват предимно на актива на своята партия, на местните авторитети. От друга страна, ръководни фактори от ДПС, начело с Ахмед Доган, участват в листите на коалиция от други партии - това е коалицията АПС. Но техните листи изглеждат по-колажни: има осезаемо присъствие на лидери на други партии, познати от миналото - Николай Цонев, Николай Бареков, Явор Хайтов.

В листите на ПП-ДБ пък се забелязва явен превес на ПП за сметка на ДБ. Това е залог за бъдещи напрежения. Докато листите на БСП са може би исторически най-слабите им листи от 1989 г. насам откъм разпознаваемост и политически капацитет. Те са една своеобразна дисекция на дълбоката и многопластова криза в левицата – идейна, кадрова, организационна. „Възраждане" на свой ред не изненадват с нищо в кадрово отношение.

- Как оценявате разположението на силите на старта на предизборната кампания?

- Началото на кампанията е добра отправна точка, от която партиите да направят пренастройки на собствените си послания, за да стигнат до повече избиратели, а не да говорят само на твърдите ядра. Иначе социологическият анализ показва, че към момента ГЕРБ-СДС се опитва да зададе тон на диалог и търсене на съгласие. Като водеща сила правят опит да подемат инициатива за политически разговор и коалиционно управление. Това разбира се трябва да бъде надградено през кампанията с ясни действия и предложения.

При ПП-ДБ се наблюдава известно напрежение, продиктувано от загубата на 300 хиляди гласа. Не са забелязват засега някакви по-конкретни стратегии за постигане на целта, която обявиха – да си върнат поне 100 хиляди гласа. Лош индикатор е тонът който задават лидерите на формацията – един черно-бял разказ за политиката в България. За тях или си лош, или си добър, или си корумпиран, или си невинен ангел. Това са понятия и мислене, характерни за децата в детската градина. В политиката не може да има такъв тип мислене, има нюанси. Въпросът е дали можеш да изпълниш определени политики, имаш ли необходимия капацитет и не на последно място с кого ще ги осъществиш. „Възраждане" се позиционира, като основен конкурент на ПП-ДБ за второто място. Тези претенции обаче засега не изглеждат много реалистични, защото тази формация изглежда достигна своя зенит и няма прилив на симпатизанти. Вторият фактор е крайната риторика, която задават. Това отблъсква голяма част от избирателите и поставя „Възраждане" в изолация. И още - тази формация е в лесната позиция да критикува и обругава всичко, което властта предлага, но хората искат да чуят и решения, които да са работещи и ефективни, а не само прилагане на руски модели и законодателни образци.

Най-голямата въпросителна на тези избори, разбира се, е как ще се развият събитията с ДПС. Тази партия досега изпълняваше важна функция на балансьор в политиката. Сега се очертава нова линия - ДПС-Ново начало заявява амбиция да участва активно в управлението на страната и да се разширява. Докато явяващите се с листите на АПС по-скоро искат да запазят ролята на балансьор. Предстои да видим коя линия ще получи повече подкрепа. На тези избори ще бъде интересно и при БСП. Обединението на множество формации от левия спектър, засега не дава поводи за оптимизъм. Има сериозна криза на посланията и отлив на избиратели.

Формациите като ИТН, МЕЧ и „Величие" , ще се борят да влязат в парламента с крайни тези и послания, за да привлекат протестен и наказателен вот. Дали ще успеят, не зависи само от тях, а и от това доколко другите участници в състезанието ще съумеят да привлекат избиратели.

- Очаквате ли кампанията да очертае поне контурите на бъдещо коалиционно мнозинство, което да излъчи редовно правителство?

- Желателно е, но не съм сигурен в поведението на политиците. До момента единствено ГЕРБ се опитва да зададе тон за диалог за бъдещо коалиционно управление. В някаква степен и ДПС-Ново начало. Другите по-скоро обясняват как и с кого не могат да управляват. От друга страна има и конфронтация от партии като „Възраждане" и БСП, които звучат доста „източно". Големият въпрос, според мен е, дали ПП-ДБ ще преодолеят месианския си синдром на „носители на абсолютната истина" и дали ще подходят по-прагматично в името на едно бъдещо коалиционно управление.

- Възможно ли е ново издание на „сглобката" между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС?

- Математически винаги може да се съберат различни партии и да сформират правителство. Въпросът е на каква основа ще се случи това - както беше в „сглобката" или ще се направи истинска коалиция с коалиционно споразумение и с ясни договорености и разпределение на отговорности. Сериозните политици постъпват по втория начин. Това е пътят да се нормализира политическия процес и диалог в страната.

Други от Интервюта

Проф. Игор Жалоба: На фронта в Украйна - виждаш как добри момчета загиват, но знаем за какво се бием

Мир би бил само пауза, след която Путин ще нападне още по-силно Проф. Игор Жалоба бе в София по покана на председателката на ПанЕвропа България Гергана Паси

Росен Петров, тв водещ: Българинът понася много, но две по-тегави сметки за ток и може да има “бум”

Нека заведат Урсула фон дер Лайен в Стара Загора - да покажат къде е живял "първият председател" на Европа Сега националният ни идеал е пълният хладилник

Лидия Шулева: Ако наистина има желание за редовно правителство, този бюджет трябва да бъде отхвърлен от парламента

Надявам се да се стигне до коалиционно споразумение, но би сработила и формулата кабинет на ГЕРБ, подкрепен от останалите три формации, казва инвестиционният консултант и бивш вицепремиер Още акценти

Николай Денков: ДБ са активни за кабинет, ако изпълнят условията ни, може да подкрепим

Отнасяме се с уважение към техния опит, но сме скептични Да се върне бюджетът на това служебно правителство, е по-рисково от това да го поправим в парламента Има противоречия между показанията на

Денис Стробикин: България е динамичен пазар с интересни предизвикателства

В края на годината, няколко месеца след пристигането му в България, разговаряме с генералния мениджър на Филип Морис България за впечатленията, постиженията и целите на компанията

>