Повечето българи не подозират, но по закон са длъжни да избират - като в 6 други страни от ЕС
Санкции рядко се налагат, в Гърция обаче е предвиден затвор, а в Боливия три месеца не може да си теглиш заплатата
Затвор от един месец до една година може да получи всеки гражданин или чужденец, който живее в Гърция, но не гласува на избори. Или поне така гласи законът в южната ни съседка, макар досега санкционирани да няма.
Към днешна дата
задължително гласуване има в 24 страни по света
Шест от тях са в Европейския съюз - Белгия, Люксембург, Гърция, Италия, Малта и България.
У нас то бе въведено през 2016 г. по идея на патриотите. Оригиналният текст предвиждаше, че ако избирател не гласува в два последователи вота от един и същи вид (президентски, парламентарни, европейски или местни), той трябва да бъде заличен от избирателните списъци. За да могат отписани избиратели да гласуват на следващи избори, се предвиждаше да подават заявления. Изключения от закона бяха направени за хората с трайни увреждания, тези над 70 г. и българите в чужбина.
През 2017 г. обаче с решение на Конституционния съд санкциите отпаднаха. Мотивите бяха, че заличаването на негласувалите от избирателните списъци представлява ограничение на избирателно право. А налагането на санкции е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона, защото няма да важат за конкретни групи от хора. Текстът, че гласуването е задължително, обаче остава в закона и до днес, макар оттогава депутатите да са отваряли Изборния кодекс 18 пъти.
Една от първите страни в света, които въвеждат задължителното гласуване, е Белгия. За мъжете там то става задължение през 1892 г., а за жените - през 1949 г. За неявяване пред урните белгийският закон предвижда глоба между 25 и 50 евро, а в случай на повторно нарушение - от 50 до 125 евро. Тези, които са пропуснали повече от 4 пъти през последните 15 г., може да бъдат изтрити и от избирателните списъци за период от 10 г., през които гражданите нямат право да заемат публични длъжности. От години санкционирани няма, но Белгия остава една от държавите с най-висока избирателна активност в Европа.
Задължително гласуване още от 1919 г. има и в Люксембург. Там
глобите започват от 99 и стигат до 990 евро
Но на практика негласувалите получават само предупреждение след първото неявяване, а санкция се налага, когато това се повтори. Там обаче да не гласуват имат право всички над 70 г. и тези, които са в чужбина в изборния ден. Същото изключение се прилага и от Гърция.
10 хил. лири глоба може да получи всеки, който не отиде до урните в Турция. Но и там това не се прилага често.
Не само за избори, но и за референдуми е задължително да се гласува пък в Австралия, а глобата е между 25 и 50 австралийски долара. Интересното обаче е, че
избирателната активност в страната се движи около 90% и няма нищо общо със санкциите, а се дължи на това, че гласуването е изключително достъпно,
казват анализатори. Например австралийците могат да подадат гласа си във всяка една изборна секция, която им е удобна, и не е нужно да гласуват по адрес. Хората с намалено зрение пък могат да подадат вота си и по телефон, а за останалите избиратели с увреждания се предоставят подвижни урни, както в България. Възможно е да се гласува и по пощата и дори и по-рано от деня, за който е насрочен вотът. За целта се откриват специални центрове.
Ангажирани са много и от австралийските фирми. Макар денят за гласуване обикновено да е събота, честа практика е работодателите да отпускат часове, за да може служителите им да отскочат до урните. И това не се прави за сметка на дневното им заплащане.
Да гласуват, законът задължава и гражданите в Коста Рика, Мексико и Тайланд. В Перу пък всеки получава карта с печат, след като подаде гласа си, която трябва да носи със себе си. Картончето се изисква, когато перуанците използват обществени услуги. В Боливия също се дава такъв документ. И ако гражданите не са гласували и съответно нямат такъв, няма да могат да изтеглят заплатата си в следващите три месеца след вота.
Последният доклад на Международния институт за демокрация и изборна помощ (International IDEA), посветен на задължителното гласуване, показва, че в онези страни, където е задължително да се отиде до урните, избирателната активност е
средно между 14 и 18% по-висока, отколкото в страните, в които участието на избори не е задължително
Венецуела и Нидерландия обаче са примери за държави, преминали от задължително към доброволно гласуване, съответно през 1967 г. и 1993 г., където избирателната активност остава висока.