Павел Иванов и Александра Свиленова: Дано след филма за Гунди си кажем - можем да успеем, след като той е успял в трудно време!
- Александра, Павел, как ви избраха за ролите на Гунди и Лита? На предпремиерната прожекция сценаристът на филма Емил Бонев разказа, че изборът вие, Павел, да играете Георги Аспарухов е едва ли не направен още преди самите прослушвания. Когато вижда снимките ви, Величка Маркова възкликва: “Емо, но това е Георги!”.
Павел: Да, кастинг беше проведен, и то много порядъчен и съсредоточен за абсолютно всички роли. Най-вече за тази на Гунди. Аз бях част от този кастинг редом с много други момчета. Прослушванията са така организирани, че ние да не се засичаме едни с други.
Александра: Аз също минах през доста сериозен кастинг, на който се явиха много актриси. Първата стъпка беше да запиша видео на монолог, който беше написан от Емил Бонев. Този монолог успя да въплъти в две страници целия живот на Величка Маркова, който виждаме във филма. Беше огромно удоволствие, чисто актьорски, да работиш с текста. Предвид селфтейп културата (начин на актьорско прослушване, при който артистите записват сами на телефон или камера поставената от режисьорите задача, след което им я изпращат - б.а.), в която живеем, имам чувството, че аз съм единственият човек, който няма статив за телефон. Затова си направих стойка от най-дебелите книги, които притежавам. Получи се двуметрова кула, за да бъде телефонът на нивото на лицето ми. Все пак падаше, затова извиках най-добрата ми приятелка да ми помогне, защото беше една какофония. И го изпратих. Моят професор - д-р Ивайло Христов, винаги ни е учил на следното: отиваш на кастинг, даваш 100% от себе си, излизаш и го забравяш. Ако те изберат - това е добра новина, а ако не - да не го преживяваме толкова. Опитах се и аз да го позабравя.
След това ми звъннаха и ме поканиха за втори кръг. Това беше живият кастинг, там се запознах с Павел и си партнирахме. Бях много притеснена. Имах си лични проблеми, но и защото ми беше първи по-сериозен кастинг и осъзнавах, че съм на етап, в който има вероятност нещо да се случи. Истината е, че той не премина особено добре. Това, което режисьорът на филма Димитър Димитров ми е споделял, е, че го е спечелил въпросният селфтейп, заснет върху купчина книги. След 2 месеца аз бях с абсолютното съзнание, че ролята няма как да е моя. Но получих обаждане и ме повикаха за разговор. Тогава разбрах, че аз ще бъда Величка Маркова.
- Какво ви каза Величка Маркова, когато разбра, че точно вие ще изиграете нея самата и съпруга ѝ?
Павел: И на двамата ни каза, че всичко ще бъде наред. Каза ми и да не се вълнувам много, това бяха точните ѝ думи.
Александра: Това е и моят най-ярък спомен - думите ѝ, че всичко ще бъде наред. Гледам да си го повтарям често - не само по време на снимачния процес, но и по принцип. Не е лошо да си го казваме. Екипът беше предвидил нещата така, че ние да се запознаем с Величка Маркова на първия снимачен ден. Допреди това изграждането на образите беше оставено единствено и само на архивните кадри, до които имаме достъп, на нашата интуиция и на нашия прочит. Беше много емоционална среща, даже наскоро пак гледах снимки от нея. На тях съм разплакана, емоциите бяха огромни.
- Имаше ли конкретна черта от характера ѝ, както и от този на Гунди, нещо, което се е случило и е ключово за историята им, което тя държеше да пресъздадете 100% достоверно?
Павел: Нейните заръки какво би искала да е част от филма, си личат много ясно в абсолютно целия сюжет. Защото тя е безусловен критерий и мерило на сценариста Емил Бонев и на всички замесени в редакциите и адаптирането на сценария до крайния му вариант. И всичко, което присъства вътре, всяка запетая, е направена под нейното крило и опека. Тя е съветвала доста солидно цялото написване и създаване на лентата. Така че не е едно нещо. Всяка една сцена е навигирана от нея.
Александра: Хубавото е, че Лита е основният човек, който е съпътствал целия процес. Не само разговорите с мен. Имаме достоверния източник, който е бил навсякъде по всяко време. Когато погледнеш Величка Маркова в очите, най-впечатляващото нещо е, че след толкова много години отново се виждат искрата и любовта.
Това е нещото, което ме е водило през цялото време. Как след толкова много години искрата и любовта са в очите ѝ. Може би звучи леко романтично, но да го видиш действително е изключително впечатляващо.
- Откривате ли общи черти в характерите ви и начина, по който Гунди и Лита гледат на живота?
Павел: Щастлив съм да отбележа увлечението и на двама ни (Павел Иванов и Гунди - б.а.) към колективните спортове с топка. Забелязвам страшно много сходство в това, че и аз, както и Аспарухов, доколкото съм запознат, от ранна възраст сме се занимавали с всички видове колективни спортове с топка, при това с интерес. И на клубно, и на ученическо, даже до професионално ниво в един момент.
Александра: Би било много смело да твърдя подобно нещо. Надявам се да има, за мен Величка Маркова е еталон. Във всяко едно отношение - за женственост, за сила, за човешко присъствие.
- Да влезете в образите на Георги Аспарухов и Величка Маркова е голям пробив в киното. И двамата играете и в театъра. Къде повече ви влече - към киното или към театъра?
Павел: Това са две съвсем различни занимания и работата ми в театъра е любимо мое занимание и професионален уклон. Снимането на кино е голямо удоволствие, което съпътства работата ми в театъра.
Александра: Аз също смятам, че актьорското майсторство за кино и това за театър са коренно различни неща. Въпреки че в сърцевината си са едно и също. Различни са откъм изразни средства, откъм възможности. Голямата ми любов от дълго време - и вярвам, че така ще остане занапред, за мен е театърът. Единствено защото тази енергия, която се създава между зрителите в залата и случващото се на сцената, е безценна. Киното, от друга страна, е изключително любопитно за изследване. Дава много повече възможности и много повече неща могат да се пресъздадат. Не мога да избера. Но да кажем, че голямата ми любов е театърът.
- Имаше ли епизод от сценария, който ви беше по-трудно да научите не само като реплики, а и чисто емоционално?
Павел: Трудност и предизвикателство в подготовката на определени моменти най-вече е имало във футболните сцени. Те са направени единствено и изцяло с мен, няма използвани помощни средства. Всъщност в помощ ми бяха всички заобикалящи ме играчи, голям процент от които са професионални футболисти. Подготовката и снимането на тази част бяха много дълги и трудни и изискваха сериозна инвестиция.
Александра: Обикновено когато получиш един текст, винаги има начин, по който ти би го казал и би променил нещо в него, за да стане твой. Мисля, че от официалния сценарий ние не сме променили не повече от една дума. Което е впечатляващо - колко добре беше написан, толкова точно. Затова благодарности към Емил Бонев, без който нищо от това нямаше да е истина. Много е интересна параболата, през която преминава персонажът, защото разглеждаме Величка Маркова от момичето до жената. Това е процес, който реално в живота трае 10-15 г., дълго време на осъзнаване е, преминаване през различни перипетии. Ние имахме доста сгъстен период от време, в който трябваше все пак да пресъздадем тази промяна на момичето към жена. Това беше интересно и предизвикателно. По-скоро беше удоволствие, а не толкова трудност.
- Смятате ли, че “Гунди - легенда за любовта” може да ни обедини? Абстрахирам се от това кой е фен на “Левски”, на ЦСКА или на друг отбор. Защото Гунди е герой на нацията.
Павел: Много се надявам и вярвам, че зрителите, които влязат в салоните да го гледат, ще излизат обединени в усещането си за това, което са гледали. По какви причини и как би могло едно общество да бъде обединявано или разединявано, е много далеч от моята скромна експертиза на артист.
Александра: Надявам се хората да си припомнят, че е имало личности, които са живели в много по-трудни и несгодни времена от днешните. Давам конкретен пример с Гунди. Футболистите тогава са тренирали на сгурия и са плюли прахоляка седмици след тренировка. И са успели да прославят България, били са трети в света. Това е толкова голямо постижение. Ние сега имаме стадиони на трева и човешки ресурси. Много се надявам хората да си кажат: “Абе и ние можем! Даже имаме повече, отколкото те са имали тогава”. Що се отнася до разединението - във филма много добре е засегната темата за честната игра. Не говоря само за футболния аспект, а по принцип. Хубаво е човек за човека да е човек, а не вълк. Но какъв ще е отзвукът от филма, ще разберем след 9 октомври, когато е премиерата в София, и на 11-и - в Пловдив.
Павел Иванов:
Моят син изигра Андрей - детето на Аспарухов
- Павел, вярно ли е, че докато сте се подготвяли за филма, толкова сте задобрели във футбола, че чак сте привлекли интереса на професионални отбори?
- Имаше такива вметки, но по-скоро хумористични, от страна на Станислав Ангелов - Пелето, който тренира много момчета, и тези негови вметки бяха мотивационни. Водехме забавни разговори, но трябва с голямо уважение да кажа, че професионалните футболисти полагат много труд от деца, за да са на нивото, на което са. Много е трудно дори да се доближиш минимално до едно такова ниво.
- А тренирате ли футбол в свободното си време?
- Докато подготвяхме филма - от 2017-а досега, това беше ежедневно занимание. Станислав Ангелов - Пелето, който е футболен експерт и беше мой помощник по въпроса, ме запозна с детайли от зеления килим и там бяхме от сутрин до вечер. Сега играя футбол не по-често от веднъж на седмица-две, дори повече, когато успяваме да се съберем приятели за аматьорска среща на по-малки терени. Няма нищо общо с това, което правехме тогава.
- Баскетболът обаче е този, който ви е най на сърце.
- Да, това е спортът, който със сигурност харесвам много и съм практикувал дълго в различни клубове.
- Наистина ли в кадрите, в които виждаме едно малко сладко бебе в ролята на Андрей - синът на Гунди, всъщност е играе вашият син?
- Да, във филма е снимано моето дете.
- Чия идея беше това и имаше ли майка му възражения да бъде показвано на екран на толкова невръстна възраст?
- Напротив, моята съпруга беше напълно единодушна с мен, че по-подходящ артист да изиграе сина на г-н Аспарухов няма как да има освен сина на актьора, който играе г-н Аспарухов.
- Говори се, че Стефан Данаилов ви е казвал да не играете в толкова много постановки или сериали, за да не се “изхаби лицето ви”. Това вярно ли е?
- Не. Това е по-скоро грешна интерпретация на някои неща, които са казани. Но той никога не ми е казвал подобно нещо. Стефан Данаилов като практика, метод на преподаване и начин на мислене е човек, според когото трупането на опит в различни посоки е свръхценно. А не обратното.
- “Гунди - легенда за любовта” е спортна драма. Като жанр кое се доближава повече до вас самия - комедията или драмата?
- Аз съм страхотен почитател на комедийния жанр. Пиша много авторски спектакли, както и създаваме в колектив такива постановки. Те са наша слабост и обичаме да го правим.
Александра Свиленова:
Отказах се да бъда лекар, но продължавам да лекувам чрез театъра
- Александра, имали ли сте колебание дали да бъдете актриса, или винаги това е била мечтата ви?
- Всъщност решението да кандидатствам в НАТФИЗ се роди към края на 11-и клас. Аз много закъснях с това. Преди това поради ситуации в личния ми живот бях решила, че призванието ми е да бъда лекар. Готвех се стабилно, вече се очертаваха възможности да уча медицина. Но веднъж стоях в час по химия и осъзнах, че се виждам да правя това 10 години, но не и цял живот. Понеже лекуването винаги е било част от моята професионална ориентираност, се сетих какво на мен ми е носил театърът и как ме е лекувал. Реших, че ако ще лекувам, то нека е през сцената.
- Знаете ли кой друг е бил в конкуренция за ролята на Лита?
- До ден днешен нямам представа кой е бил на този кастинг. Смятам, че конкуренцията в нашата професия е изключително важен елемент. За всяка една роля трябва да се минава през кастинг, защото иначе закърняваш и знаеш, че всичко ти е наготово. Това е проблем. Така че конкуренцията е хубаво нещо.
CV:
Павел Иванов е роден в Русе през 1991 г. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2016 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Първите си стъпки на театрална сцена прави в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе, а през 2014 г. се присъединява към Народния театър, където играе Велизар Апостолов във "Виновният", сър Франсис Уолсингъм в "Цветът на дълбоките води" и други. В комедийния сериал "Татковци" влиза в образа на ветеринарния лекар Тодор Балевски. От 2017-а се подготвя за ролята на Георги Аспарухов - Гунди.
Ролята на Величка Маркова - Лита е първата голяма роля за Александра Свиленова, или както я наричат близки и пирятели - Санди. В момента младата актриса завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. д-р Ивайло Христов.