Пламен Димитров: Вдигане на осигуровките ще елиминира политиците от игра с пенсиите
- Поне 10% ръст на заплатите и толкова на пенсиите ще искаме за 2025 г.
- Затварят заводи, свързани с кризата в немските автопроизводители. Тези, които се ориентираха към части за електромобили, назначават нови работници
- След 80 години спорове вече има механизъм за определяне на заплатата за издръжка, само трябва да го адаптираме
- 2 млн. души в България са енергийно бедни, трябва да се планират далеч по-големи разходи за помощи
- Г-н Димитров, догодина линията на бедност ще е 638 лв., но не останахте доволни. Защо?
- Това, което казахме и на Тристранния съвет, е, че трябва да се върнем към първоначално определената методика от 2019 г. Тя включваше и добавката на инфлацията от малката потребителска кошница, защото я прави по-актуална и справедлива за хората, които получават социални помощи. Сегашната линия на бедност ще се прилага от 2025 г., а е базирана на данни на Евростат от 2022 г.
- Според вашите сметки колко трябва да е?
- 667 лв. Разликата не е голяма, но въпросът не е в числата, а в методологията.
- Минималната заплата догодина ще е 1077 лв. Бизнесът пак не е доволен и според него тя трябва да е с 200 лв. по-ниска. Много или малко са тези 1077 лв.?
- Няма как да е много, защото изчисленията ни за издръжката на живот за второто тримесечие показаха, че на месец за работещ, живеещ сам, са необходими чисто 1453 лв. Ние сравняваме и с цените на 20-те стоки от първа необходимост в 6 държави - Германия, Нидерландия и Франция са от по-високо платените, Испания, Хърватия и Румъния са от нашата черга. В България, за да си купим веднъж тези 20 стоки, са ни нужни малко над 56 евро. В Румъния трябват 42 евро, а те получават с 1/3 по-високи заплати от нас. В Нидерландия тези стоки струват 62 евро, в Германия - 65 евро, във Франция - 63 евро, а при тях минималните заплати са над 2000 евро.
В Испания същата кошница е 49 евро, а в Хърватия - 52 евро. Всички те имат по-високи минимални, но и средни доходи. Има и фрапантни неща - оризът в България със средна цена от 2,45 евро струва колкото в Германия. При сиреното и прясното мляко сме шампиони. Средната цена на сиренето е 9,61 евро, а 1,6 евро е прясното мляко - най-скъпи са в целия ЕС. Същото е и при олиото с цена над 2 евро. Това отговаря на въпроса и защо въпреки ръстовете на прага на бедност и на минималната заплата 30% от населението продължава да живее в риск от бедност и социално изключване през миналата година. По официални данни на Евростат това са 1 930 000 души - повечето са пенсионери, но и работещи и незаети. Каквито и увеличения да коментираме на този фон, те няма как да са достатъчни и да ни направят богати.
- Повече от 3 г. алармирате за тези проблеми, но властта май не ви чува. Само липсата на редовен кабинет ли пречи да се въведе дългосрочна политика за повишаване на доходите?
- Със сигурност има съпротива от страна на бизнеса. В по-големите и в чуждестранните предприятия отдавна разбират тази нужда и заплатите се движат нагоре независимо от всичките заклинания, които чуваме от някои представители на работодателите. Със 17,3% се е вдигнала средната заплата на годишна база към полугодието. Това е поредно увеличение с двуцифрено число през последните години. Липсва обаче система на заплащане. Затова и от толкова време настояваме за спешно въвеждане на директивата, която е не само за минималната заплата, но и за нейната адекватност, която пък се мери през заплатата за издръжка. Вече има и референтен механизъм, който МОТ възприе през март след 80-годишно закъснение. Това беше тежък тристранен консенсус, в който участвах и аз. Работници, работодатели и правителства на глобално ниво се съгласиха каква да е дефиницията и методологията, по която да се изчислява заплатата за издръжка на различни видове семейства по региони и континенти. Това трябва да се адаптира от НСИ и да стане референтна стойност, по която да мерим доходите. Тя ще бъде ориентир за работниците колко най-малко трябва да влезе в джоба им, за да знаят, че живеят прилично за българските стандарти. Щом работиш, не трябва да си беден.
- Започва подготовка за бюджета за 2025 г. Какви ще са вашите настоявания пред служебен или редовен кабинет, защото не е ясно дали и след изборите ще имаме правителство?
- Вече 3 г. сме в тази ситуация и руската рулетка се върти - сменихме 6 служебни кабинета и тук-таме някое редовно правителство. Вече не се съобразяваме дали е служебно, или редовно, защото и парламентът работи. Много време беше загубено, в което можеше да се определи механизмът за минималната работна заплата и да се стимулира колективното договаряне на заплащането, което трябва да стигне 80% покритие. Това е едно от ключовите неща, които искаме. На 19 септември с работодателите имахме среща със социалния министър Ивайло Иванов. Една от темите беше тази, за да влезем в срока за въвеждане на директивата за адекватните минимални работни заплати - 15 ноември. Обсъдихме и бюджета. Искаме минимум 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор за всички. В някои сфери ще е малко повече, защото в началото на годината се направи опит с постановление на МС да се поизравнят размерите за сходни позиции в отделни агенции, администрации, но не навсякъде се получи. Това трябва да се коригира и да се гарантира минимален ръст от 10% през 2025-а. Очакванията ми са, че средната работна заплата ще нарасне между 10 и 15%. Ще имаме искания и за пенсиите и максималния осигурителен доход, които трябва да растат поне с подобни темпове.
- От години алармирате и за енергийно бедните, които по различните методики са между 25 и 40% от населението. Направи се една методика и дотук. Има ли стъпки за адекватно подпомагане и за тях?
- За съжаление, няма, въпреки че системно повдигаме темата. Това е огромен проблем, който остава на заден план. През 2025 г. ще стане още по-актуален, защото на 1 юли догодина приключва регулаторният период и трябва да се вземат важни решения, свързани с пълната либерализация на цената на ел. енергията за домакинствата от януари 2026 г. Ако не се предвидят мерки, това ще доведе до ръст на цените на тока за бита. Смятам, че няма да има друго отлагане, защото са минали всякакви срокове и само ние в ЕС имаме регулиран пазар за домакинствата, а при ново отлагане ще започнат санкции, които са доста сериозни и държавата няма как да си ги позволи.
Възприе се методика за енергийно бедните, която отчита не само доходите, но и в какви жилища живеят, енергийната ефективност и т.н. Така в най-тежкия случай те стигат над 2 млн. души - огромно число. Те трябва да се подпомагат и да се планират далеч по-големи разходи от сегашните енергийни помощи, които са за ограничен контингент и с малък размер.
- КНСБ е един от учредителите на една от големите пенсионноосигурителна компания. ОИСР ни изпрати препоръка да въведем мултифондовете. Това какво означава за хората и как ще им се отрази?
- В капиталовите схеми във втория стълб постоянно се внасяха промени и те се отразяваха на динамиката на развитие на тази система. Тя е на половината от пълния си цикъл от 40 г., за да генерира резултатите, за които е създадена. Реформите предстоят не само заради доклада на ОИСР, но и заради натиска, който идва от самата среда. През годините гарантирахме получаването на брутните суми, но трябва да се мисли и за намаляване на таксите, които пенсионните фондове събират, особено входната. Прогнозирам промени още догодина, защото очакваме да влезем в ОИСР през 2026 г. Да, при мултифондовете има рискове, но те могат да бъдат избегнати.
- Какви са те?
- Рисковете са при подходите. Единият вариант е те да се определят автоматично по генерации, а рискът да става по-малък с възрастта и той да бъде по-голям, когато си по-млад, но без да имаш право да го избираш. Или пък обратното - да се дадат възможности на осигурените лица, което аз по-скоро приветствам, да направят своя избор в определен период от време в различните рискове. След това - също за определен период от време - да нямат право да си сменят желанието. Има различни варианти. По-големият риск води до по-голяма несигурност, но пък би могло да донесе по-голяма доходност, която е нужна на системата, за да може да генерира необходимите пенсии.
- Актюерският доклад на НОИ пък показа, че осигурителната вноска трябва да е 37,5%, за да могат да покриват разходите за пенсиите или промяна на швейцарското правило. Какво според вас трябва да се случи в пенсионната система в бъдеще?
- В пенсионната система няма как да се правят икономии. Швейцарското правило не е толкова щедро, че сега да го орязваме, за да минимализираме разходите. Осъвременяването на пенсиите трябва да продължи най-малкото с него. Към швейцарското правило винаги добавяме и ръста на коефициента, с който мерим тежестта на всяка година действителен осигурителен стаж. Причината е, че той отчита реалния принос на всеки човек. С времето трябваше да стигне до 1,5, но се позабавихме. С увеличаването му адекватността на пенсиите ще бъде подобрена. На изхода няма много възможности, но на входа на системата има. И те с времето доказаха, че работят. През 2017-2018 г., когато имахме увеличение на вноските с по 1% пункт годишно за разходнопокривния стълб, виждаме, че делът на трансфера от данъци към НОИ рязко падна на 33,7%, а имаше периоди, когато бе стигнал 60% - през 2009-а, 2010-а. Най-ефективният начин да намалим зависимостта на системата от политиците и от финансирането извън вноските е наистина да въведем нивата на вноските, които предлага НОИ, и то плавно. Вноската да се увеличава от началото на 2025 г. с един процентен пункт до 15,8%. След това увеличението продължава с по 1 пр.п. на всеки пет години до достигане на 19,8% от осигурителния доход в 2045 г., или общо пет процентни пункта над сегашното ниво от 14,8%. Тогава в много голяма степен политиците ще бъдат елиминирани от такива популистки решения, които взеха през годините и разкъсаха основните принципи - принос-права, и демотивираха младите да се осигуряват на реалните си доходи. Трябва да помислим и за подобни мерки при капиталовия стълб. Дали с 5-процентни пункта могат да се вдигнат и там, как ще стане това, но със сигурност трябва да има някаква форма на редуване и да се върви към увеличение на вноските. Например една година да се увеличи тази за ДОО, другата да няма ръст, третата да е капиталовият стълб, четвъртата да няма увеличение и т.н. Същевременно трябва да увеличим прозрачността вътре и да дадем възможност за по-голям избор през мултифондовете, но и да намалим таксите, които пенсионните дружества събират, и колкото по-добре се инвестират средствата и се получава по-добър доход - таксата да е по-голяма. Това е логиката да вървят заедно и да дадат общо 70% от последния доход.
Третият стълб също е недоразвит и за него трябват допълнителни законови промени - данъчни най-вече. И тогава да достигнем до 80% от трите пенсии и най-накрая ще можем да кажем, че сме успели с реформата. Дотогава имаме много път да извървим.
- Предвид застаряването на населението и състоянието на здравеопазването - липсата на достатъчно болници за долекуване и хосписи, трябва ли да се въведе Фонд “Дългосрочна грижа”, защото сега много хора не могат да се грижат за близките си?
- Много е тъжно, че вече 20 г. водим този дебат и той не е приложен. Имаше и готови законови текстове, различни варианти - дали това да е общоосигурителна вноска, дали да са целеви средства. Пътят на експертното и общественото обсъждане е извървян отдавна, но за съжаление, и забравен. Дано политиците се сетят, че за най-възрастните хора наистина трябва да има допълнителна целева грижа. Нашето виждане винаги е било, че това трябва да бъде част от осигурителната система от ДОО, като отделен фонд и целева вноска, която да може да гарантира достойни старини.
- Близо 2500 души остават без работа, след като два завода за автомобилно оборудване затвориха – в Плевен и Мездра, а като причина бяха обявени високите производствени разходи и бързо нарастващи разходи за труд. Защо се стигна дотук - не сме конкурентоспособни на съседите ни, или има и други причини? Има ли притеснение в останалите сектори за затваряне на още предприятия?
- Няма еднозначен отговор. Обикалям много страната, през лятото посетих над 100 предприятия от различни сектори и виждам, че картината в индустрията и в услугите е шарена. Бизнесът е прав и във всяко предприятие, в което влизаме, казват, че търсят специалисти. Според тяхна оценка това са около 200 хил. незаети работни места. От друга страна, увеличаваме вноса основно на нискоквалифицирани кадри, които вече са десетки хиляди, предимно сезонни работници за търговията, ресторантьорството, хотелиерството, малко за строителството. Това запълва дупки. От трета страна, от година и половина насам, най-вече предвид рецесията в Германия, страдат автомобилната и машиностроителната индустрия. Започна спад на поръчките и всяко тримесечие става по-голям. Това води до съкращения и извън тези два завода, за които споменахте. Поне десетина завода, свързани с машиностроителната индустрия на Германия и някои други държави в Западна Европа, минаха през масови съкращения през пролетта.
Трябва да отчетем и китайската инвазия при електромобилите. В България работят три кабелни завода. В Плевен и Мездра затвориха, а този в Карнобат го намалиха с 10%. “Язаки” обаче продължава да работи на пълна пара и назначава хора, защото се преориентира почти изцяло към кабели за електроавтомобили. Не е вярно, че разходите за труд са ключовият фактор за напускане на България и движението към Молдова. Производителите изостават в това за кого работят и какво точно правят технологично, което им дава все по-малко пазари и обороти. Поръчките падат заради общото намаляване на дела на автомобилното строене в света. Volkswagen преди 10 г. имаше 40% дял в Китай, в момента е 11%. Инвазията на китайските автомобили пък ще създава други шокови тенденции, които тепърва ще гледаме през 2025 г.
- Вие сам казахте, че бизнесът има нужда от 200 хил. работници и че решението не е във вноса на нискоквалифицирани работници, с които да запълваме дупките. А какво е решението?
- Да има дългосрочна политика по доходите, която да даде надежда и устойчивост на хората, които да знаят, че за тях има бъдеще. Давам пример - преди 5 г. учителите имаха ниски заплати и кандидатите за тази професия в университетите бяха малко. Дори имаше нулева паралелка в СУ за специалност “Педагогика”. Сега картината е различна и дори хора от други сектори искат да се преквалифицират и да станат учители. Защото се видя, че заплатите им устойчиво растат. Това е ключовият момент - да има политика по доходите и поне хората на средна възраст да не мислят за емиграция, защото виждат, че тук нещата се развиват с ясна динамика и перспектива. Колективното договаряне е панацея. Това не е нещо ново, но е забравено - първият такъв договор у нас е от 1905 г. Сега директивата ни дава възможност да го възстановим и да договаряме заплатите справедливо и устойчиво и разбира се, бизнесът да получава добавена стойност. Той има възможност да използва стотици милиони европейски пари за квалификация. Виждате какво става с дигиталните ваучери – има средства за 500 хил. души, а само 28 хил. са сертифицирани. Това е заради некадърното управление на директора на АЗ, директно го назовавам. Това може да бъде преодоляно при добро управление и партньорство с нас и бизнеса.
- Ние ще загубим пари по плана за възстановяване - дотук сметките показват около 800 млн. лв...
- Ако загубим само 800 млн. лв. от тези 12 млрд., би било добре. Политиците трябва да се вземат в ръце и да възприемат това, което наистина е нужно и спешно, а то не е толкова конфликтно. Защо не може да се приеме закон за личния фалит? Не политиците, а банките не са съгласни. Оказва се, че са по-силни от всички нас, взети заедно. Ако има съгласие, ако назовем всички проблеми и намерим бързите решения, няма да загубим кой знае колко много от ПВУ. За съжаление, не съм оптимист, като гледам накъде вървят нещата.
CV
- Роден e на 20 септември 1963 г. в Русе
- Завършва ВВУ "Н. Й. Вапцаров" със специалност "Машинен инженер"; магистър по управление на човешки ресурси; доктор по икономика и организация на труда
- От 2010 г. е президент на КНСБ
- Титулярен член е на УС на Международната организация на труда; зам.-председател на група "Работници" за 109-ата сесия на МОТ; председател на Комитета по човешки и синдикални права на Международната конфедерация на профсъюзите; член на Европейския икономически и социален комитет и вицепрезидент на Група II "Работници" и др.