Стивън Коткин: Какво става със света - 5 сценария. №1 е страшен, №5 дава неочакван изход
Шансовете на Украйна да влезе в НАТО са по-високи при непредсказуемия Тръмп, отколкото при предвидимата Харис, казва известният американски историк и политолог
Известният американски историк и политолог Стивън Коткин, който е в България, изнесе лекция "Пет сценария за бъдещето, в което ще живеят нашите деца". Стивън Коткин е сътрудник в института "Хувър", преподавател в Станфордския университет. Известен е с биографията на Сталин, книгите си върху сталинизма и постсъветски изследвания.
Събитието е част от Мемориалния цикъл лекции ДЖУ за 2024 г. на Центъра за либерални стратегии. Неин модератор бе известният политолог Иван Кръстев.
Защо бъдещето зависи от миналото
Говорим ли за бъдещето, трябва да сме наясно, че цялата глобална икономика, борсите, акциите, инвестициите се базират на прогнози за бъдещето. Но също - че бъдещето произтича от миналото и няма откъде другаде да дойде, а понякога резултатът може да бъде много изненадващ.
Да се върнем 50 г. назад - да кажем през 1974 г. Тогава изненадата за мнозина сякаш беше Виетнам - САЩ загубиха войната, но за сметка на това спечелиха мира. Днес Виетнам се оказва една проамерикански настроена държава, въпреки жестокостите, които САЩ извършиха там. Днес, 50 години по-късно, това вероятно може да изненада хората.
През 1975 г. имаше още евразийски империи и древни цивилизации, които не бяха щастливи да живеят в доминиран от САЩ свят. Основната империя беше СССР, която после се превърна в Русия, и тя също се противопоставяше на водения от САЩ ред. Съюзи се с Китай, като в този съюз СССР беше голямата сила, а Китай малката.
Двамата големи врага Западна Германия и Япония станаха част от американския морски ред след Втората световна война и беше изненада, че станаха съюзници и поддръжници на световния ред. Нямаше как да се предвиди през 1944 г., но се случи. В основите на този ред беше върховенство на закона, пазарна икономика, отворено общество и международни институции, които Америка невинаги контролираше, но подкрепяше.
Какво имаме 50 г. по-късно? Виждаме пак евразийски империи на по 5-10 хиляди години, а САЩ са само на 250 г. Русия вече не е голямата сила, а Китай - малката. Нещата се обърнаха и това би било изненада, ако не познавахте по-дълбоко историята. Китай например е бил голямата световна сила до началото на XVI в., след това започва да губи позициите си, а Америка започва да набира сила. Двете обаче никога не са били еднакво силни. А това, че днес Китай е големият партньор на евразийските империи, е разбираемо.
Изненада е също, че Иран се пренасочи от Америка към Евразийските империи и на страната на Русия и Китай. Това впрочем няколко пъти се случва и с Италия.
1989 г. е година на промяна - тогава е обединението на Германия, разширяването на НАТО и на Евросъюза. За България, Литва и Естония означава свобода и това е най-голямото историческо събитие. Но в по-голямата картина 1989-а е просто леко придвижване по картата, което води до зависимост от руския газ и петрол. Мирното обединение на Германия не доведе до нищо. Опитът за сближаване с Москва е успешен за германците, защото им го осигурява. Но залагайки на остполитика, германците изпадат в енергийна зависимост от Русия, а това е проблем за свободния свят. Обединението на Германия всъщност се оказва по-малко важно от трансформацията й в периода 1945-1989 г., когато изглеждаше като Русия. Ако тази трансформация не се беше случила, нямаше да има 1989 г. Но тя е по-маловажна от ислямистката революция през 1979 г. и обръщането на Китай към САЩ.
САЩ хвърляха атомни бомби срещу победената Япония, потънала в руини, но тя е втората най-голяма икономика в света, докато голямата световна сила Китай отчита едва 200 долара БВП на глава от населението годишно.
Дън Сяопин отива в САЩ, преориентирайки се към производство на онова, което американската средна класа иска да купи. Получава пълен достъп до вътрешния пазар на Америка и статут на най-облагодетелствана нация. Хонконг инвестира в Китай и оттам стоките влизат в Америка, технологиите идват от Япония, а парите - от Тайван. Китай дава Хонконг на британците вместо на Чанкайши. Това са номерата на историята, от които идва бъдещето. Факт е, че сега пак сме в световния ред, създаден през 1945 г. от САЩ, в който тогава бяха включени Германия и Япония, а промяната 50 г. по-късно го разшири, като направи възможно да се включат и България и другите страни от бившия соцлагер.
По-важни от това разширение през 1989 г. са промените, благодарение на които Китай стана силна и богата държава, превръщайки се в партньор на страните, обявили се срещу западния ред. Този всъщност е светът, в който нашите деца ще живеят.
САЩ създаде световния ред, но загуби увереността си
Друга важна точка в разговора за бъдещето е, че Америка загуби увереността си в световния ред, който самата тя създаде, независимо дали говорим за финансовата криза или войната в Ирак. Благодарение на този ред Индия започна да бележи възход, демокрацията се разшири, а бедността беше премахната. Според Коткин няма по-голям спад в неравенствата, отколкото в световния ред, воден от Америка. Хората, които живеят с 1 или два долара на ден намаляват рязко, а над 1 млрд. души по света влизат в редиците на средната класа.
Две неща са винаги верни за американското посолство: едното е, че навсякъде по света има антиамерикански протести и демонстрации. Другото е, че най-дългите опашки за визи са тъкмо пред американските посолства. Разбираеми са и двете: никой не харесва такава концентрация на сила и власт. А много хора искат да получат достъп до свободата, богатството и просперитета на Америка.
Противопоставянето демокрация-автокрация
Има големи промени в противопоставянето демокрация - автокрация, включително и от развитието на новите технологии. Имате компютър в джоба си, може да контактувате с всеки по света. Същото важи за бедните селяни в Чиапас, Мексико. Те протестират срещу световния ред, но през телефона си изпращат съобщения за корупция. Това дава възможности, но е и дестабилизиращ фактор. Оттам можеш да четеш и слушаш както новини, така и откровени лъжи и пропаганда. Преди това имаше два подобни епизода. Единият бе появата на радиото - влизаше в дневната на всеки. Мусолини, Гьобелс и Сталин добре го използваха, а интелигенцията не можеше да предотврати онова, което казваха всеки ден. Демокрациите също се научиха да го използват - Рузвелт беше радиопрезидент. После се появи телевизията, която също се настани трайно в хола на всеки един. Можеха да казват каквото си искат, да си измислят, да представят напълно фалшиви исторически драми. Тогава се появи телевизионният президент Кенеди, а след него Никсън.
След това дойдоха социалните медии, които някои определиха като краят на цивилизацията. През тях хората могат да лъжат, да дезинформират. И какво получихме? Тръмп! Видяхте - Рузвелт, Кенеди и Тръмп. И какво ще правим? Трябва да се научим да бъдем свободни и със социалните медии.
Границите на поражението
Следващ момент от анализа на Коткин са т.нар. граници на поражението. Според него, ако през 1975 г. имаме граници на победата, днес те са на поражението, взаимосвързани са със социалните медии, които дестабилизират демокрациите.
В СССР границите на победата изглеждат така - Червената армия настъпва, завзема територии, те влизат в СССР и стават сателитни държави. Ако преди обаче Северна Корея и Монголия са границите на победата, благодарение на които Съветският съюз можеше да бъде сила на статуквото, днес те са граници на поражението. Такава е Крим в Украйна, който за първи път излиза от Русия през 1991 г.
Друга граница на поражението е свързана с Иран, който през 1945 г. си иска обратно територията от Израел, за да я унищожи като държава. Но ако през 1979 г. средната възраст в Иран е 17 г., а със 17-годишни лесно се правят революции и войни, днес със 37-годишни, каквато е средната възраст в Иран, трудно се превземат посолства. Сега обаче виждаме Газа, Ливан - в тези региони хората наистина са недоволни. Иранците използват това за граници на поражението.
Други граници на поражението са в Южнокитайско море в китайски Тайван. И ще си го вземе.
Има радикални културни разделения - например кога започва животът - при зачеването или при ражданетор също - кои хора могат да се женят и кои не. Тези културни разломи е много трудно да бъдат преодолени.
Американските избори
От пет изборни цикъла ни се предлага следващ мандат за Обама, който преди това имаше два мандата, а един беше за Байдън. Но когато получите 4-а версия на нещо, не може да си върнете първата версия.
Друг вариант е втори мандат за Тръмп. Ако спечели, той след това не може да се кандидатира отново. Но така или иначе втори мандат президенти много рядко постигат нещо съществено.
При това положение американците не могат да решат кое е по-зле.
В модерната американска история има 4 случая, в които изборите се печелят с огромно мнозинство: Рузвелт през 1940 г., Джонсън 1964 г., Никсън 1972 г., Рейгън 1984 г. Много хора твърдят, че тези победи са били решителни, но всъщност какво донесоха - нищо, възкликна Коткин. Всъщност е било важно дали Америка ще продължи да харчи толкова много пари и да увеличават дефицита, който разрушава бъдещето.
Сигурни ли сте, че изборите в които ще противоборстват Харис и Тръмп, са важни? Не искам нито една от двете версии. Кой от двамата предлага по-добри позиции за Америка? Шансовете на Украйна да влезе в НАТО са по-високи при Тръмп, защото е непредсказуем, отколкото при предвидимата Харис.
Бъдещето на ЕС
В Африка има повече хора на 21 г., отколкото сред цялото население на Европа. Левицата в САЩ много обича ЕС, но той е организация, която изключва - или си член, или не си. А световният ред на САЩ е отворен за всички. ЕС е клуб, ексклузивен клуб, ако не ми вярвате - питайте украинците. Не знам как ще оцелее, освен ако не реши демографската си криза. Той е една затворена система, която е изключително успешна. Да си спомним, че преди това европейците се убиваха един друг, а сега няма такова нещо. Как обаче ЕС като общност, която се бори да предотвратява войни, ще се превърне в институция, която води война? Пожелавам ви успех, но не мисля, че това е възможно и лесно постижимо!
Защо биологията е решението
Според мен, биологията е решението на всичко, защото всичко се свежда до нея - трябва ви само енергия. Можеш да възпроизведеш клетката и тя да произвежда енергия. Да манипулираш клетката и ДНК, също да премахнеш болестите, преди да са се появили. Икономиката в областта на биоинжинерството е вече милиардна индустрия.
Вече можете да съхранявате данни в ДНК верига. А имаме и ДНК на 750 хил. години. Виждали ли сте обаче електроника, която може да оцелее в такъв период? Това бъдеще не е далечно, а предстои съвсем скоро. Имате ли градина, може в нея да отглеждате какъвто искате материал. Искате гъба - манипулирате клетките й, правите от нея кожа, филц или каквото си искате - не ви трябват крави. Те причиняват 17% от глобалното затопляне. Нищо не ви трябва - всичко е във вашето тяло и в градината ви, всичко е биология и тя е решението на всеки проблем. Но те говорят за биотероризъм и за биооръжия, защото са хитри. Отвличат вниманието от опасността, която изкуственият интелект представлява. Но проблемът не е той , а биологията. Биооръжията вече съществуват, природата отдавна ги е създала - тиф, антракс, полиомиелит, имаме толкова биологични оръжия, че не ни трябват нови.
Петте сценария за бъдещето
1. Първият - в краткосрочен план всички ще умрем. каква е вероятността това да стане - сами може да прецените.
Но ако напреженията между САЩ, Китай и Евразия се превърнат в пълномащабна трета Световна война, тя ще е с повече жертви от Втората световна война.
Другите сценарии за бъдеще са възможни, ако първото не се случи. Всичко се свежда до това да се предотврати голяма война.
2. Ако нещо се случи в Китай, с което системата не може да се справи, или ако Китай експлодира, или започне окопна война, тогава важното ще е демокрация срещу автокрация. Тази битка става решаваща, ако сме живи. Особено, ако Китай спечели.
3. Може Америка да експлодира и да се срине. И тогава предизвикателството демокрация срещу автокрация ще е с различно измерение.
4. Ако Китай и САЩ не влязат в конфликт, а поддържат някакъв баланс на силите, тогава ще живеем в свят, подобен на този, в който живеем сега. В този случай противопоставянето демокрация - автокрация отново излиза на преден план.
5. Ако не се реализират сценариите 1,2,3,4 за бъдещето, решение на всички е биологията: енергийни, продоволствени, здравни. Но всеки път, в който се реши проблем, се създава нов, който не си очаквал. Така че и едно биоинжинерно решение би довело до неочаквани, дълбоки и фундаментални промени, които може да се окажат по-лоши от онези, с които тепърва трябва да се справяме сега.
С две думи: можем да управляваме проблемите, ако управляваме и големите геополитически напрежения. Защото екзистенциалните заплахи всъщност са оръжията, с които всяка страна разполага. Оптимист съм, че човечеството може да управлява кризите си и да стигне до геополитическа ситуация, в която никой не играе вабанк.
За какво говорят днес лявото и дясното
Да, ние не загубихме бъдещето и точно поради тази причина Америка не е убедена в своята победа. Лявото днес не говори за по-доброто от днес бъдеще, а за апокалипсиса и за това как бъдещето ще е по-лошо от днес. А десницата се занимава с миналото. Но с коя негова версия - когато аз съм бил тийнейджър, или когато ти, Иван, си бил тийнейджър? И това е предизвикателството тук. Основното бойно поле е миналото, а не бъдещето.
Хората не разбират, че биологията днес вече решава всичко. Храната е генномодифицирана, здравеопазването е на ръба да модифицира гена. Някои студенти учат изкуствен интелект, за да могат да станат излишни по-късно, а АI да им върши работата. Това е част от света, която пропускаме, защото прекалено много се впускаме в политиката. Но можем да си върнем загубеното бъдеще.
Днес крайнолявото, антикапиталистическото ляво няма път към властта през избори. Те не могат да ги спечелят, те винаги са в малцинство. Никой не гласува за това да му вземат имота и бизнеса. Твърдото ляво вече опита със социалната държава и втори път не могат да си го позволят.
Десницата обаче има път към властта - нативизмът е натуралният път към нея, а взаимосвързаността го подсилва. Нативизмът може да бъде използван във всякакъв контекст, без хората да губят бизнеса и имотите си, може даже да спечелят нещо. Но на този дисбаланс между левицата и десницата не се обръща достатъчно внимание.
Десните имат антиимигрантската и антилявата реторика, също традиционните ценности, които изповядват две трети или три четвърти от населението.
Левицата и зелените имат само социалната държава, която не могат да си позволят, а зелените говорят само за края на света. Това е структурен дисбаланс. И за да променим тази реалност трябва да си върнем усещането за това, че предстои по-добро бъдеще.
Кое ще ни върне усещането за бъдеще
Единственото, което ще ни го даде е възможност за социална мобилност у дома и в чужбина. Възможност други държави, които искат да се присъединят към международния ред, в който има възможности и в който трудолюбието и предприемчивостта се възнаграждават.
В ерата на високите технологии това дава централизирана власт. Няколко компании контролират всичко сега. Но биологията е част от тялото ти и от градината ти. И затова има възможност за различна форма на власт от първоначалната хайтек фантазия. Човешката биология не може да бъде централизирана.
Искаме да регулираме ИИ? Няма как да стане!
Преди взехме доста сериозни решения за ядрени оръжия в света на физиката, в който сме се родили. И този свят все още е тук. Но и този на биологията е около нас и етичните въпроси в него вече се обсъждат. Ходим по заседания за регулация на ИИ, излизаме от тях и се смеем - никой не може да обясни какво точно ще регулираме. Ами няма да успеем да регулираме ИИ!
За войната на Израел в Газа
Арабите винаги губят. Елитите отказаха да приемат поражението си и наложиха това на своето население. Израел е неспособен да спечели мира, макар че печели войната. Затова Газа е унищожена. Кой ще я построи отново и кога? Ще става и по-зле. Ливан ще се превърне в нова Газа. Песимист съм за хуманитарните решения в Близкия изток.
За войната в Украйна
Украйна защитава суверенитета си и се бие успешно. Путин промени тактиката си и цели да я превърне в нова Газа. Може да отрови водата, да взриви АЕЦ, да залее Украйна с ядрени отпадъци. Битката не се води в политическото пространство, което е лошо. Украйна е в риск, докато Петин не се загрижи за режима си. Хората питат кога всичко това ще свърши. Трябва натиск и преговори за мир.
За изборите през 2024 г. и политическото предприемачество
Тази година 70 държави, сред които 8 от най-големите и около 2 млрд. души ще гласуват на избори. Това ли е кризата на демокрацията, за която толкова се говори? Възможно е през 2024 г. да се въкресят лявото и дясното, но за да се случи това трябва да има политическо предприемачество.
Иван Кръстев: Идеята за бъдещето днес е променена
Преди 50 г. двете стратегии за бъдещето беше проект за САЩ и СССР. Сега обаче е прогноза за бъдещето, в което можем да предотвратим някои крайности. Студената война бе сблъсък на две версии на западната модерност. А сега имаме сблъсък на Докато сегашната би била сблъсък на две съвършено цивилизации. При това не на базата как виждат бъдещето, а как се преосмисля миналото. В този смисъл сталинизмът бе цивилизация със същия произход като западната. Но според мен това вече не е така. Затова превенцията е по-трудна.
И нещо за 1989 г. - тя не е важна само за това, което се случи в Източна Европа. За талибаните 1989 г. също бе най-важната година в света. И не заради падането на Берлинската стена, а защото ислямистите за първи път победиха суперсила.
За Китай 1989 г. също е важна - Тянанмън показа, че те могат да устоят на американското влияние и сила. Южна Африка също.
Идеята за бъдещето днес е променена - разглеждаме го като осмисляне на миналото. Затова светът не е същият. И не поради технологиите. Демокрацията също е предопределена от идеята за бъдещето. Ако погледнем нощта на изборите в Америка, това е моментът, в който се поглежда какво са свършили партиите и се поглежда напред - там се събират бъдещето и миналото. Най-важното е, че това не е окончателният избор. Преди изборите ви казват:"Това са най-важните избори!" и когато приключат, казват: "Да, но това не са последните избори". Може да се страхуваме от бъдещето, но светът е оформен от различни бунтове. Но не е въпросът до последния човек в света, а как се променя историята. И откъде ще дойде биологията, кой ще бърника в ДНК и какво ще промени това, е божествен въпрос.