Контраразузнавачът Павлин Павлов: Задава се терор с GSM-и след пейджърите
Цели 72 години преди атаката срещу Хизбула в Ливан Израел създаде UNIT 8200 - спецподразделениe за суперсекретни кибероперации, казва контраразузнавачът Павлин Павлов
Мнозина се чудят защо частите на Саддам Хюсеин не реагираха по време на „Пустинна буря", а те просто „ослепяха"
Подозират Израел, че удари атомните центрофуги на Иран, а оттам им го върнаха, като блокираха комуникациите на летището в Йерусалим
Д-р Павлин Павлов е известен писател, общественик и политически анализатор. Възпитаник е на Немската гимназия в Ловеч. Завършил е немска и италианска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Доктор по история е, докторантската му работа е посветена на съвременната история на Германия.
Още като студент е преминал обучение и е изпълнявал задачи по линия на разузнаването. Дори по едно и също време е бил аспирант заедно с руския президент Владимир Путин в Москва. От 1986 до 1998 година работи в контраразузнаването. Бил е директор по обществения ред и контрол в община Варна. В момента е пенсионер.
С писане на художествена проза са занимава от студентските си години. Заради ангажиментите си в разузнаването и контраразузнаването задълго изоставя перото и се връща към тази своя страст след 2010 г. През 2024 г. се появи двадесетата му юбилейна книга. До момента има четири преведени от немски и руски, сред които е книгата на ген. Маркус Волф „Тайните на руската кухня".
- Г-н Павлов, като човек със значителен опит в специалните служби как си обяснявате мероприятието в Ливан с взривените пейджъри преди седмица, което вероятно по-нататък ще се изучава в учебниците като Втория троянски кон.
- Ще Ви отговоря простичко, това е поредна ескалация на една война – на световната кибервойна. С „госпожата" се случи да се запозная, докато работех по поредната си книга „Добрият ангел господен" (по името на едноименния компютърен вирус – бел. ред.). Пред мен неочаквано се разкри картината на една пълномащабна, обхванала целия свят, често неусещана и непредполагаема за околните, но без съмнение чиста проба война. Това, което виждаме сега, е безспорно следващото стъпало в електронизацията на конфликтите. Израел винаги е бил на предна линия. Да не забравяме, че преди години при неизяснени обстоятелства бяха блокирани центрофугите, с които Иран обогатяваше уран за своята атомна програма. Тогава за всички бе ясно, че това е една много добре обмислена и планирана IT операция, но към онзи момент никой не можеше да разбере как е реализирана. Сега отново всички подозират Израел, но как е проведено цялото това мероприятие, как е осъществена тази програма - подозирам, че ще остане загадка. Или както е прието, ще бъде скрито за публичния консуматор на подобни новини.
- Като анализатор с професионален поглед по тази тема каква е прогнозата Ви?
- Оттук нататък тази технология ще влезе в употреба. Точно както преди години се възхищавахме на разузнавателните и бойните дронове, които вече станаха част от ежедневието, така ще бъде и с пробивите в мобилната и компютърната техника.
Десетки години с електромагнитно излъчване се заглушаваха и разрушаваха компютърните системи на противника. Очевидно сега се навлиза в нов етап на горещото противопоставяне. С модерна и високотехнологична атака, плод на мозъка на израелските IT специалисти. Това е нов вид оръжие. Този път не се разрушават комуникациите на врага, не се заглушават, просто им взривяват устройствата.
- Тоест кибервойните ще стават още по-кървави и свирепи?
- Кибервойната започна през 90-те успоредно с развитието на технологиите из целия свят, но за първи път преди седмица тя показа своите зъби. Вече не се ограничава в своите действия само с прилагане на технологична компетентност за електронно въздействие върху позициите на противника, а използва средствата си директно за масово поразяване на жива сила. Това е абсолютно ново проявление при този тип война. Казвам война неслучайно, защото тя продължава вече няколко десетилетия, но досега сякаш бе предимно в сферата на електронната борба. Разбира се, от време на време се получаваха удари под кръста, имаше случаи, когато на екраните на противниковите компютри се появяваха черепи, кръстове, избухваше някой компютър, крадеше се хардуер, дискове, теглеше се чувствителна информация. Но като цяло тази кибервойна се осъществяваше на електронното поле, в интернет, с използване на съответните комуникационни устройства.
Ако до края на Студената война киберслужбите обезпечаваха операциите на войските на бойното поле, дешифрираха кодове, разрушаваха или създаваха електронни защити, от 90-те години насам киберцентрове вече еднолично управляват военните действия. Днес вече наблюдаваме еманация на тези технологии с конфликтите в Израел и Украйна. С други думи, кибервойната става част от реалните военни действия, тъй като до момента тя никога не е била инструмент за поразяване на жива сила на противника.
- Доскоро се знаеше, че тя се води масово с компютърни вируси.
- Агресивните вируси винаги са били част от арсенала, но в последно време те достигнаха много високо технологично ниво. Известно е дори на масовия читател, че те могат да проникнат в даден мобилен телефон и през него да следят цялата обстановка. Ако вирусът е направен професионално, той не може да бъде открит. Взема каквото е необходимо, след което или изчезва, или се самоунищожава, или остава в устройството в „спящ" режим. Като вируси на високо ниво могат да се споменат „пенсионираните" вече Duqu, Stuxnet, Trojan, Flame, Red October и др. А се раждат нови поколения ежеминутно.
- Кога за първи път забелязахте, че кибервойната става част от бойните действия?
- Имало е и преди действия на бойното електронно поле, но най-нагледна беше премиерата на кибервойната по време на операцията „Пустинна буря" – тогава мнозина се чудеха защо частите на Саддам Хюсеин не реагират адекватно. Причината беше, че танковете и самолетните му части бяха блокирани по електронен път. Самолетите бяха като „слепи". По-късно Иран надгради този опит и успя да блокира комуникационния център на летището в Йерусалим. След това Израел им го върна, като се похвали с пробива си с атомните центрофуги. Стигна се дотам, че за кратко през 2013 г. един от центровете на НАСА също „ослепя", но като цяло преобладаващите кибератаки са насочени към събиране на информация и данни, свързани с управлението на военните действия.
- Кои са основните играчи на това бойно поле?
- Те са няколко. Сред тях водеща е Агенцията за национална сигурност на САЩ. За кадровите и технологичните й мащаби е показателен дори такъв факт, че само в криптоцентъра й още преди десетина години работеха 48 хил. служители. А сега предполагам, че цифрата поне се е удвоила. Подобни центрове, макар и с по-малки възможности, имат и водещите страни от НАТО. През 2011 г. и Германия откри свой център за киберзащита в Бон. Русия в това отношение разчита на своята Федерална агенция за правителствени връзки и информации (ФАПСИ), създадена на базата на 8-о и 16-о управление на КГБ. Тя не само че разполага със своя спътникова мрежа, но и с изнесени позиции в Куба и в други далечни страни. През 2006 г. Китай създаде своето поделение 61398, чиято щабквартира е в Шанхай. За него се твърди, че в момента е най-модерният и най-мащабният хакерски център в света и ако се вярва на слухове, оттам се чува и вижда всичко в мрежата.
В тази компания мисля, че е редно да споменем и Иран, въпреки че в западните страни на тази държава се гледа като на леко изоставаща. Известно е, че тя още през 90-те създаде свои центрове за киберзащита, където се подготвяха атаките срещу летището в Йерусалим и други операции. Има предположения, че за своите цели използва и изнесени бюра в чужбина, в това число и в европейските страни.
Израел също е много напред с материала. Още през 1952 г. към военното разузнаване е създаден центърът UNIT 8200 - спецподразделениe за събиране на информация и планиране на суперсекретни кибероперации. Забележете, това е само 4 години след появата на държавата Израел. Като на шега се твърди, че е бил оборудван поради липса на финанси с военни излишъци, оставени от американската армия. Впоследствие е засекретен и се трансформира в развоен център за киберизследвания и кибероперации. За него се знае, че след като работещите приключат службата си, според резултатите си получават подкрепата на държавата да развият собствени фирми за IT продукти, компютърна техника, компоненти и др., могат да продават в цял свят. Във всеки момент обаче при необходимост тези бизнесмени са длъжни да поемат задачи от своята централа и патриотично и дисциплинирано да ги изпълнят. Така мрежата става много по-всеобхватна, разпростира се не само в Израел, а и в много други страни. От тази гледна точка могат да се обяснят и дългите плетеници от фирми, заподозрени в сегашната операция с пейджърите.
- Имате ли идея как се е зародила идеята с пейджърите?
- Мога само да разсъждавам. Нямам никаква информация. Самият аз преди 4 години, докато приготвях багажа за поредното пътуване, си бях сложил мобилния телефон на масата. Изведнъж без изобщо да го допирам, без да съм приел разговор, без преди това някой да е звънял, апаратът започна да пуска искри като бенгалски огън. След това се появи пламък. Веднага го покрих с попадналата ми под ръка хавлиена кърпа и го хвърлих в мивката, където всичко се изпепели, нищо не остана.
Обадих се в колцентъра на мобилния оператор и оттам ми обясниха, че в света вече има не един и два такива случаи. Впоследствие по време на някой полет ми правеше впечатление, че стюардесата съобщаваше, че е забранено да се включват мобилните апарати и уреди, че те не трябва да се поставят в джобовете, а на безопасно място на седалката. С моя поизкривен оперативен мозък сега мога да допусна, че някои от тези случаи биха могли да подсетят тогава специалистите, че телефоните могат да се използват по този начин за атака.
Не искам да съм лош пророк, но ако не се вземат глобални мерки на ниво ООН, Г-7, БРИКС и прочие други световни организации, този инструментариум може да се използва за терористични атаки от различни частни компании и, за съжаление, от агресивни държави.
Опасността става още по-голяма, защото сме на прага на създаването на работещ квантов компютър, който ще е следващото стъпало в технологиите. Прогнозите са, че това ще се случи до пет години. Светът ще стигне до нова технологична база, която ще се използва добронамерено от едни и злонамерено от други.
Дано оцелеем и този път!