Проф. Милко Палангурски: Само ние на Балканите постигнахме независимост без война
Това е един от малкото случаи, когато всички институции действат синхронно и успяват да осъществят историческия акт, казва историкът
- Проф. Палангурски, 116 години след обявяване на Независимостта на България според вас какъв е историческият прочит на този акт?
- Това е най-големият български успех на XX век и окончателно завършване на възрожденските процеси за създаването на новата българска държава, които започват през XIX век, преминават през Освобождението, през първите години на възраждане на страната ни и формирането на една напълно независима, самостоятелна, самоуправляваща се държава.
- Нека да припомним главните идеолози на този акт и как е избран моментът за прокламиране на независимостта във външнополитически план.
- Още от Освобождението насам всички български политици са наясно, че рано или късно ще се пристъпи към този акт за нарушаване на Берлинския договор.
Съвсем логично с течение на времето ние се готвим за този акт, защото в крайна сметка
България е единствената останала васална държава в Европа по това време
Тя трябва да преодолее тази зависимост, традиционна за излизащите от империите нови държави. Всъщност всички от българското политическо пространство са автори на тази идея. Тя просто е продиктувана от решенията на Берлинския договор.
Друг е въпросът, че в различните години почти всички български правителства, съобразно обстановката и възможностите, обсъждат тази идея, даже някои от тях пристъпват към реализация. Но в крайна сметка нещата опряха дотам, че това се случи на кабинета на Александър Малинов.
Едно българско правителство, което беше сформирано през 1908 г. и което се озова начело на държавата в избухването на поредната криза на Балканите с анексията на Босна и Херцеговина и Младотурската революция, което доведе до ускоряване на акта за независимостта.
- Каква е ролята на Фердинанд? Вярно ли е, че той едва ли не е заставен да подпише манифеста, написан "на коляно" във влака от Александър Малинов?
- Ние сме парламентарна република. Естествено е, че министър-председателят ще напише манифеста и министрите ще се подпишат. Нито един документ в тази държава не може да влезе в сила, без съответните министри да положат своя подпис.
Логично е, че князът ще го подпише, след като е утвърден от Министерския съвет, с което се показва още веднъж, че
нашата парламентарна демокрация, макар и в монархическа форма на управление, функционира
абсолютно нормално.
А дали Фердинанд се е колебал? Те всички се колебаят, защото вземането на едно решение за нарушение на мирния договор не е толкова лесно.
Трябва да се претеглят всички възможности. В случая и правителство, и монарх са почти единодушни като време, срокове и начин на провеждане на акта.
Това е един от малкото случаи, когато всички институции въпреки вътрешните си различия действат синхронно и успяват да осъществят историческия акт.
А това, че ще участва в оповестяването на Независимостта, е напълно логично. Той е държавен глава, не може да не участва.
Още повече че се променя и неговата титулатура - няма независимост без царската институция. В известна степен правителството е по-категорично в един момент, защото преценява всички видове информация.
Решението за окончателната дата е взето от правителството.
Монархът е уведомен и се връща от Виена точно навреме
Заедно пътуват от Русе за Търново и заедно провеждат целия акт.
Това за неговото поведение е повече търсене на пикантерии в политиката. Външните наблюдатели, които не знаят дълбоките вътрешни процеси, си мислят, че има някакви противоречия.
- Как реагират Великите сили?
- В общи линии всички са против. Но тъй като смятат, че няма как да се допусне военен конфликт, в крайна сметка се намира модус, по който се решава въпросът - чрез една триъгълна финансова комбинация между България, Османската империя и Руската империя.
И това пък е единствената независимост, постигната на Балканите без война. България постига основната си цел, без да източва своята кръв.
- Вие сте сред инициаторите за възстановяване на 22 септември в националния празничен календар като официален празник. Спомняте ли си някакви любопитни моменти от процеса на внасяне на предложението и гласуването в НС?
- Самото стигане до Народното събрание беше доста трудно - 4-5 години тази идея се въргаляше по улиците непризната и "неосиновена" от политическите сили. Но постепенно всички, особено тогавашните управляващи от СДС, я подкрепиха.
Всъщност малко хора си спомнят, че президентът Петър Стоянов откри своята предизборна кампания през 1996 г. точно с празника на 22 септември във Велико Търново.
Това бе първото му празнуване пред паметника "Майка България", където бяхме една шепа хора, но вече виждате, че се утвърди в националния празничен календар. С това възстановихме нашата си стара национална система и основните събития, които са свързани с новата българска държава.
- Тук логично идва въпросът и за националния ни празник. Този дебат като че ли малко остана встрани.
- Остана встрани, защото политиците ни мислят, че трябва да правят някакви конституционни промени, а то няма никакъв смисъл.
Нашият национален празник е обявен чрез Кодекса на труда, т.е. неговата промяна е работа на обикновено
Народно събрание
Но политиците не желаят да решат този висящ въпрос и на практика докарват нещата дотам, че един от празниците ние го обявяваме за първостепенен - празник на празниците, макар че в нашата конституция пише "официални празници", няма национален празник в конституционно отношение.
Явно предизборно никой не иска да вземе окончателно решение. Но аз съм свикнал. Помня как трудно беше прието Съединението, след това как трудно беше приета и Независимостта.
Предполагам, че и това ще се случи рано или късно.
Никой не предлага 3 март да бъде отменен като празник, просто да не е национално определящият. Защото ние сме единствената държава, която празнува васалитета си като национален празник.
Националните празници са рожба на нациите. Обикновено се празнува откъсването от империи или пълната свобода с установяване на модерно гражданско управление.
Това е основата на модерните празнични системи в цял свят. Не виждам някаква драма да се върнем към тези неща и да приемем този тип празнична система.
Трети март не е нещо, свързано с нашата нация - две империи решават нещо, свързано с нас,
което не е окончателно, неприето е от никого и ние приемаме това за национална доктрина. Трябва да си кажем ще празнуваме ли като самостоятелни хора, или ще празнуваме решения, взети от други, с други цели.
В известна степен го приемам като обида за самочувствието ни като нация.
- Т.е. предлагате 22 септември да е националният ни празник?
- Предлагам дебат, но е ясно, че 3 март не може да бъде основен национален празник. На дискусия на историци от различни университети в Търново се стигна до решение, че 24 май е консенсусна дата.
Това беше и възможността за някаква реална промяна, но това не отменя идеята за 22 септември. Ние можем да говорим всичко, да обсъждаме, но решенията се вземат от политиците.
- Намираме се в политическа, парламентарна, институционална криза, има ли разпад на държавността?
- След като всяка криза се разрешава с избори, значи кризата в държавността не е чак толкова дълбока.
След като за 7-и път отиваме на избори, значи държавата все пак функционира
като система. Несериозно е обаче да правим 7-и избор, за да разберем, че трябва да има управление. Крайно време е политиците да разберат, че ги избираме да управляват.
Да бъдат така добри или да управляват, или да напуснат политическата арена и да дадат път на други хора - първо в собствените си партии и после на националната политическа сцена. Трябва да се припомни на нашите политически дейци, че партиите са създадени, за да управляват.
Дори и в опозиция, това също е форма на управление. И ако продължават да мислят повече за избори, отколкото за управление, ще дойде времето на горския, както се казваше в един тоталитарен виц. А горският ще изгони всички от гората.
- Обичате да казвате, че независимостта е състояние на духа, но днес всички във властта се обвиняват в зависимости.
- Това между политиците си е тяхно право. В крайна сметка всеки от тях се опитва да спечели точки пред избирателите. По-важното е, че независимостта не е абсолютна.
Всички държави, всички народи, всички политически формации действат в някакъв вид политическа конструкция, в която вземат решения. Тези решения зависят и от другите, съобразяват се едни с други.
Самата независимост е решена, като се съобразяваме с интересите и на сюзерена, и на останалите Велики сили, и на състоянието на духа на нацията. В политиката няма изолация, независимостта не означава изолационализъм.
- А какво мислите за всички тези изобличавания в зависимости и в съдебната, и в политическата власт?
- Кой ги помни? Ако прочетете вестниците от 140 години насам, подобни неща са били във всяка уводна статия. 99% от тях никой не ги помни, но все пак ерозират влиянието на определена политическа формация, след като станат част от политическия оборот.
Стигне ли се дотам, значи нещата опират до приравняване на всички политически формации към една посока, като еднакво неприемливи за обществото, а това е груба грешка на самите партии. Тъй че рано или късно те ще си платят цената за това.
- Вие сте изследовател и на изборната ни система още от началото на модерната държава. Какво прогнозирате за тези избори?
- В тези поредни 7 избора виждате, че във всеки парламент имаше някакви размествания. Едни отпадаха, други влизаха, трети излизаха. Вероятно ще има подобна ситуация и сега, още повече че две от постоянните партии - БСП и ДПС, са в криза.
Партия в криза трудно събира потенциала си като избиратели. И това е още от 1881 г. насам. Всяка партия, изпаднала в разцепление на парламентарната си група и на ръководството си, излиза по-слаба.
Трябва време да се стабилизира. Не казвам, че това ще се случи. За мен ще бъде интересно кое от различните крила в ДПС ще има надмощие. В крайна сметка избирателите ще разсекат този възел и те ще посочат кой ще остане в политиката.
Трендът е с по-малко избиратели всеки път.
Предполагам, едни 5-7% активността ще е по-ниска от предишните 6-и избори.
- А какво мислите за идеята за промяна в избирателната система и вкарването на мажоритарен елемент?
- Опитите ни да правим смесена избирателна система завършиха зле за всички, които са ги предложили, поне в модерното време. Едно, че в момента нито има съгласие, нито желание.
Второ - означава по-голяма част от формациите да се самозаколят, защото те няма да могат да вземат нищо от мажоритарния вот или от бонусите. На този етап отиваме към тази добре позната пропорционална система с 4-процентния праг за влизане в парламента.
Проблемът е, че тези 4% вече са несериозно ниско количество гласове при ниската активност. Приблизително 100 хил. гласа да те направят парламентарна сила според мен вече е несериозно и би трябвало да се помисли в тази посока.
По-голяма част от парламентарните демокрации в Европа и на Балканите вдигнаха този праг, за да може да се потърси отпадане на подобни малки формации, които трябва да търсят някакво съществуване или в коалиции, или в сливането с по-големи партии.
Чух наскоро, че 10 хил. гласа били добро представяне за един депутат. Те са добро представяне за общинска листа, а не за национален парламент.
- Мислите ли, че ще се излъчи редовно правителство след предстоящите избори?
- Правителство със сигурност ще имаме. Дали ще бъде редовно - това вече не знам.
Състоянието на конституционната ни система е такова, че правителство винаги има
и това е хубавото. Лошото е, че май повечето време бяха служебни, а резултатът от служебните правителства започва вече да нагарча.
Фактът, че България всеки ден трябва да плаща определена сума на "Боташ", е резултат от подобни служебни правителства.
Май е време политиците да си поемат отговорността. Не я ли поемат, някой ще я поеме от тяхно име.