Д-р Симеон Узунов: Биологичните терапии са съвременна възможност за лечение на тежка астма
Много е важно колегите да бъдат информирани за потенциалните възможности за достъп до биологично лечение на тежката астма и да насочват пациентите, които са подходящи за този вид терапия
Астмата, която се развива при възрастен човек, неалергична и често пъти е тежка
- Д-р Узунов, какво представлява астмата като заболяване и какви симптоми има?
- Астмата е хетерогенно заболяване. Представлява хронично възпаление на белите дробове, което може да бъде и животозастрашаващо.
В световен мащаб около 260 млн. души са засегнати от бронхиална астма.
В България по-най нови данни пациентите с астма са около 400 хиляди
Основните симптоми на заболяването са задух, свиркащо дишане, стягане в гърдите и кашлица. Те могат да бъдат променливи във времето.
- Как астмата засяга живота на пациентите и какво може да се направи, за да се поддържа добре контролирана болестта?
- Астмата може значително да повлияе на живота на пациентите, споменатите симптоми може да ограничат всекидневните им активности. Тя може да наруши работоспособността, съня и физическата им активност.
За да се контролира добре бронхиалната астма, пациентът трябва да спазва стриктно предписаната терапия и препоръките на своя лекуващ лекар. На всеки с това хронично заболяване може да се направи индивидуализиран план, така че той да получи подходящо за него/нея лечение.
Хората с астма трябва да избягват отключващите фактори, които биха могли да доведат до пристъп. И не на последно място, е трябва да посещават редовно лекар специалист – алерголог или пулмолог, за да бъде коригирана терапията, ако има нужда.
Целта е да се предотврати потенциална загуба на белодробната функция,
която може да е смъртоносна.
- Възможно ли е астмата да се развие в по-зряла възраст, ако човек не е имал симптоми в детството си?
-Това се коментира много обстойно напоследък, понеже се смяташе, че астмата започва едва ли не в детска възраст. Всъщност по-скоро тази, която започва още много рано в живота, е алергична, а онази, която се развива при възрастен човек, по-често е неалергична. Тя може да се прояви и бъде диагностицирана дори на 40-50 и повече години.
Преди се смяташе, че това са пациенти, които имат хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), но в последните години се приема, че те може да имат астма. При възрастните тя обикновено е по-тежка от алергичната при децата.
- По какво астмата се различава от други респираторни заболявания като например хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ)? Как я диференцирате спрямо това заболяване?
- Най-важното нещо в случая, което ние търсим,
е обратимостта при оценката на функцията на белите дробове
Това може да бъде направено много лесно чрез изследване, наречено спирометрия. То се прави при диагностицирането на пациентите и впоследствие при контрола на тяхното дихателно заболяване. При ХОББ такава обратимост не се наблюдава или ако се случи, тя е много по-слаба, отколкото при астмата.
- Какви са симптомите на тежката астма, как се диагностицира заболяването? Ако пациент има диагноза астма, как може да разбере, че има тежка астма?
- За тежка астма говорим, когато пациентът е на максимална инхалаторна терапия и въпреки това продължава да има симптоми. Продължава да има задух, кашлица, стягане на гърдите, свирене както при физически усилия, така и нощно време.
Ние трябва да бъдем сигурни, че пациентът приема както трябва изписаните му лекарства, и затова е необходимо при всяко посещение в кабинета той да носи инхалаторната си терапия, за да се провери техниката му на инхалиране. Защото има немалка вероятност на болния да е изписано всичко както си е по реда, но той да не прави правилно инхалациите си и да не получава необходимата терапевтична доза. Когато всичко е изправно и няма друга причина за неконтролируемото състояние на астматичните пристъпи, тогава говорим за тежка астма.
- Какви са съвременните тенденции в диагностиката и лечението на тежката астма?
- Съвременните тенденции акцентират по-скоро върху биологичната терапия, а не толкова върху тези, които имат общо противовъзпалително действие – като оралните кортикостероиди например, въпреки че те са част от лечението им. Те са ефективни, но освен че въздействат върху самото заболяване, може да имат отражение и върху други органи и системи. Представители на съвременните терапии са биологични лекарства,
които се прицелват точно върху причинителя на възпалението
при съответния пациент в зависимост от фенотипа на астмата му. Този причинител се нарича биомаркер и това съвременно лечение цели да се въздейства върху него и така да се предотвратят симптомите на заболяването.
- Каква е ролята на оралните кортикостероиди в лечението на астмата? Те могат ли да бъдат решение за пациентите с това заболяване?
- Когато имаме пациенти, които са хоспитализирани поради пристъп на астма, прибягваме към приложението на орални или системни кортикостероиди. Просто нямаме друг начин на действие в такива критични моменти. Но както споменахме,
стероидните медикаменти не влияят само на астмата
- може да доведат до повишена кръвна захар, остеопороза, нарушаване на вътрешния кортикостероиден баланс в организма и др. Така че колкото по-ограничено е тяхното приложение, толкова по-добре.
- Виждате ли рискове от допълнителни усложнения за белите дробове или други органи от ненавременното лечение на тежка астма?
- Ако не се лекува адекватно, тежката астма може да увреди трайно функцията на белия дроб, което допълнително може да доведе до други състояния. Много често сърдечносъдови, понеже дихателната система и сърцето са пряко свързани. Също така, ако пациентът е използвал прекалено дълго кортикостероиди, тогава може да има увреждания и на други органи. Астмата може да даде отражение върху целия организъм.
- Какво е посланието ви към пациентите със заболяването?
- Посланието не трябва да бъде само към пациентите, но и към колегите, най-вече към общопрактикуващите лекари и специалистите по респираторни заболявания. Всеки пациент, който е трудно или недобре контролиран,
би могъл да бъде насочен към комисия за тежка астма,
за да бъде допълнително изследван, диагностициран и при преценка на комисията да бъде включен на подходящата за него биологична терапия, която е реимбурсирана от Националната здравноосигурителна каса.
Много е важно колегите да бъдат информирани за потенциалните възможности и при нужда да насочват пациентите, защото болните сами няма как да разберат, че ни има.
- Какви са препоръките ви към пациентите с недобре контролирана астма и влошено качество на живот вследствие на заболяването?
- Първо тези пациенти трябва да се обръщат към лекари специалисти, алерголози, пулмолози и личните си лекари, за да може навреме да бъде проверено какво е тяхното актуално състояние, какви са симптомите им и дали правилно и редовно прилагат назначената им терапия.
Материалът отразява личното мнение на специалиста. Материалът има информативна цел и не е предназначен да замести консултацията с лекар. При въпроси относно вашето здраве винаги се консултирайте с лекар.
Материалът се публикува със съдействието на АстраЗенека България.
АстраЗенека България,
1407 София, бул. “Черни връх” №51, Business Garden Office X, ет. 10,
тел. +359 2 44 55 000
BG-9741/09.2024
Биологичните терапии са съвременна възможност за лечение на тежка неконтролирана астма
CV:
Д-р Симеон Узунов е специалист алерголог. Завършва Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора през 1996 г. Член е на Българското дружество по алергология и на Европейската академия по алергия и клинична имунология. Участвал е в многобройни национални и международни конгреси, конференции и семинари по специалността. От 2014 г. д-р Узунов работи в Клиниката по клинична алергология към УМБАЛ “Александровска” в София. От 2016 г. е асистент в Катедрата по клинична алергология към Медицинския университет - София.
Д-р Узунов извършва диагностика, профилактика и лечение на тежка бронхиална астма, алергичен ринит, уртикария, лекарствена алергия, хранителна алергия, алергичен дерматит, инсект алергия, ангиоедем. Провежда специфична имунотерапия (СИТ) при бронхиална астма и алергичен ринит.