Маргарита Димитрова: На “Аполония” се случи невъзможното - 13 великолепни музиканти от цял свят на една сцена

19.09.2024 07:00 Калина Костова
От самото начало досега Маргарита Димитрова е основен организатор на фестивала. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ
Румен Радев връчи на Маргарита Димитрова ордена "Св. св. Кирил и Методий".
Изложби на “Аполония” направиха Павел Койчев и Греди Асса. Имаше и експозиция с работи на завършилите студенти в Националната художествена академия. Там бе и ректорът проф. Георги Янков.
Павел Койчев с Маргарита Димитрова на "Аполония" тази година
Греди Асса с Маргарита Димитрова
Малка част от публиката на фестивала

Остава надеждата, че злосторниците, откраднали 50 000 лв., ще бъдат открити

- Нещо нечувано се случи на “Аполония” тази година - фестивалът бе ограбен. Изчезнаха 50 000 лв. от два сейфа в офис, разположен в читалището “Отец Паисий 1986” в Созопол. След като най-голямото културно събитие у нас приключи, разбрахте ли какво се е случило всъщност, г-жо Димитрова? 

- За жалост, това, което ни сполетя, не е било никога до днес. Информация за извършителите няма, но остават надеждата и вярата, че органите на реда ще си свършат работата и злосторниците ще бъдат открити.

- Но пък Празниците на изкуствата “Аполония” ще бъдат запомнени с изключително богатата програма. Кои моменти ще откроите като акценти от фестивала?

- Всяко събитие в програмата на “Аполония 2024” е уникално, цялата художествена програма е акцент в афиша на културния ни живот. Със сигурност ще бъде запомнен концертът на Симфоничния оркестър на БНР и неговата солистка Светлина Стоянова, с който бе открит фестивалът. Също и изключителните изпълнения на Людмил Ангелов, на Сузана Клинчарова, на Веселина Серафимова на камерната сцена. И разбира се, последната вечер с Оркестъра на Пловдивската опера и група “Фондацията” с дългоочакваното завръщане на Кирил Маричков, посрещнат с нестихващи овации.

Но преди всичко концертът на Фестивалния оркестър “Аполония”, който беше истинско предизвикателство от раждането на идеята до момента, в който 13 великолепни музиканти от различни европейски и световни оркестри застанаха на сцената на амфитеатъра в Созопол. Представете си един до друг Албена Данаилова, Светлин Русев, Лия Петрова, Румен Цветков, Валя Дервенска, Николай Минчев, Галя Койчева, Димитър Иванов и всички останали. Това се случва

за пръв път в музикалния живот на България

За мен беше мечта и сега беше подходящият момент да се сбъдне, въпреки че организирането на такъв концерт изисква страшно много време, комбинативност и търпение, да не говорим за финансовата му страна. След като това събитие вече е факт, мисля, че сме направили нещо невъзможно. 

Имаше впечатляващи неща и при изложбите - извънземните две фигури на Павел Койчев, както и красивите морски вдъхновения на Греди Асса, нарисувани специално за “Аполония”. Стотици почитатели на Георги Господинов дойдоха да се срещнат с писателя и новата му книга.

 - Колко артисти се включиха в богатата програма? Имаше ли такива, които отказаха да участват?

- Никога не съм броила участниците в програмата, но винаги са над 500 - музиканти, артисти, режисьори, сценаристи, писатели, поети, художници и техните екипи. Тази година участваха двойно повече творци във всички жанрове. Досега никой не е отказал предложение за изява на “Аполония”. А и винаги се стараем да синхронизираме ангажиментите в изграждането на графика на фестивала.

- Как решавате кого да поканите за участие?

- Селекцията на програмата започва много рано. За мен някои събития са ясни месеци преди да съставя основната схема. Големите имена във всяко изкуство, най- талантливите са много търсени, затова те са в моята памет понякога с години.

Имам и едни вълшебни тетрадки с много информация, има и хора с голяма ерудиция в съответната сфера, които са до мен и които са много важни за процеса на подбор.

Това е огромен фестивал, най-големият в страната, и не го казвам, за да изтъкна своите възможности. Създаването на всяко издание на “Аполония” започва от нулата, това означава контакти и комуникация със стотици хора. Защото за мен е особено важно в програмата да присъства най-новото - последните спектакли от театралния афиш, най-новите книги, представени от техните автори, премиерни филми, също показани от своите създатели. И много музика. Музиката е специална за празниците и за всички нас. Ние сме продуценти на по-голямата част от концертите. Изпълнителите са избрани в резултат на много време, прекарано в концертните зали и после в разговори с хора, които ценя и които знаят какво правим и защо го правим. И в мисли за това, което предстои и което трябва да бъде интересно за всички онези, които през годините наричаме публиката на “Аполония”.

Да си призная, тези мои мисли доста често се събират в безсънни часове – всъщност тогава е възможно да се роди някоя наистина вълнуваща идея. Всяка година има неща, които искам да постигнем. Сега мога да кажа, че има и много постигнати цели, което осмисля нашето съществуване вече четири десетилетия.   

- Фестивалът се провежда за първи път през 1984 г. Какво помните оттогава? Павел Койчев разказа, че освен в сегашното издание е участвал и преди 40 години.

- Помня много, не съм забравила никого, поне така искам да бъде. През годините всички поколения хора на изкуството в България са участвали в созополските празници, това са световноизвестни музиканти, композитори, художници. Големият български скулптор Павел Койчев наистина е с нас от началото.

Много съм щастлива, че беше в Созопол за годишнината на “Аполония”. Невероятните му две фигури край брега направиха празника още по-специален. Джаз музикантите Антони Дончев, Христо Йоцов, световноизвестната арфистка Сузана Клинчарова са участници от първата “Аполония”. А тази година бяха пак при нас.

- Как се роди идеята за “Аполония”?

- Както се ражда всяка идея в живота ни. В един момент, вдъхновена от мястото и хората до нас, тя идва. Най-важни обаче са хората, които работят за нея година след година с вяра, преданост и любов към това, което правят.

- Защо е точно в Созопол? 

- Много пъти са ми задавали този въпрос. Днес Созопол е много различен град. Но тогава беше нещо като

естествен летен пристан

на софийските хора на духа

- художници, артисти, музиканти, поети идваха на южния бряг, събираха се и се създаваше малък център за общуване на творци от различни сфери. За всички беше интересно и необичайно. Затова идеята на проф. Димо Димов и още хора от различни видове изкуства около него се реализира точно тук, в Созопол. Тогава това е било духовното място и досега остава такова. Затова “Аполония” вирее тук, въпреки че с годините става все по-трудно да отглеждаш култура.

- Каква е най-голямата разлика в “Аполония” от 1984-а досега? Вие самата се занимавате с организирането на фестивала от самото начало.

- Разлика в организацията има, но за нас правилата са същите. Все така търсим онова, което ще зарадва хората, най-новото и най-интересното. Определено искаме да покажем тези събития, които според нас се запомнят и ще оставят следа. Каним винаги младите талантливи музиканти от чужбина и от страната, каним и тези от средното поколение, които са израснали пред очите ни, и с радост идват в Созопол. Някои от тях пристигат от другия край на света. Съвременните технологии улесняват много комуникациите и културните граници отдавна не съществуват.

За щастие, най-голямата разлика наистина е в техническата страна на нещата, и то за добро. Най-важното остава, веднъж намерено, разковничето не изчезва вече четири десетилетия.

 - Колко време отнема подготовката за толкова мащабно събитие?

- Подготовката заема цялото време между два фестивала и даже повече. Защото започва още преди да са свършили поредните празници.

 - Тече ли вече организацията за следващото издание на “Аполония” през 2025-а и имате ли идеи кого да поканите?

- Много често, когато мисля за “Аполония”, която в момента създаваме, мисля и за следващата. Няма да повярвате колко пъти си казвам – всъщност това може да остане за догодина. Обстоятелствата са от голямо значение – заетостта на артистите, ако са далече, ще могат ли да се върнат в България за толкова кратко време, и разбира се, финансовите ни възможности в момента.

- Каква е тайната “Аполония” да съществува вече години наред и вие, а и целият екип да не се отказвате от фестивала?

- Тайната със сигурност е в нас. Аз залагам на хората, а що се отнася до отказване, това е, меко казано, несериозно. Знаете ли, че нито веднъж по време на пандемията от COVID-19 не изоставихме това, което правим. Вярно, че нещата бяха различни - седем дни фестивал, всички събития

на открито с маски,

хората сядаха през

един и все пак дойдоха,

залите бяха пълни. Тогава разбрахме, че ако в Созопол имаше една истинска зала за класическа музика, тя ще събира всяка вечер стотици... Ако искате вярвайте, и по-голямата част са много млади хора. 

- С какво друго се занимава фондация “Аполония”, на която сте изпълнителен директор?  

- Като организатор и продуцент на Празниците на изкуствата ние се стремим да обогатим самия фестивал. Той вече не е същият, съдържанието му е променено. От осем години имаме “Книжна Аполония”, която се очаква с интерес от българските издателства. Освен това през последните десет години провеждаме срещи - разговори с именити хора на изкуството, прочути музиканти, актьори, режисьори, поети, писатели и художници, наречени “Цената на успеха”. Това е истинско събитие за всички – присъстват много журналисти, участници във фестивала и обикновени зрители. Месеци преди началото на фестивала започват запитвания в електронната поща и по телефона за имената на тези, които ще разказват за цената на своя успех.

Фондация “Аполония” стои и зад много други събития – тя е организаторът на обичания преди години от столичани Пролетен музикален фестивал в НДК. През 2007-а поканихме в Народния театър големия режисьор Димитър Гочев с два спектакъла – “Персите на Есхил” и “Битка на негъра и кучетата на Колтес”, което беше истински театрален празник. Следващата година пак по наша покана пристигна за представления в София и Пловдив легендарният петербургски театър “Вера Комисаржевская”. Публиката имаше възможност да види два невероятни спектакъла – “Ваал” по Брехт и “Сън в лятна нощ” на Шекспир, режисирани от Александър Морфов. Спектакълът “Клас” от Чарлс Еверед, който се игра няколко сезона в Театър 199, беше продуциран от нас, както и много други събития през годините. 

 

Други от Интервюта

Д-р Цветеслава Гълъбова: До 5 години няма да има психиатри, от 520 по списък много са в чужбина

От 30-те души, постоянно настанени при нас, поне 15 са жертва на имотни измами. Схема, в която участват нотариуси, полиция, общински служители, твърди директорът на психиатричната болница в Курило -

Рая Пеева и Красимира Демирова: Повече се обичаме, отколкото спорим

Дъщерята: Много ми е хубаво да съм с нея, но понякога ме ядосва Майката: Рая е характер – нямаш ли го, отиваш на кино - Г-жо Демирова, г-жо Пеева, с какво ви спечели предаването “Кажи честно” по Би

Илиан Илиев: Годината за нас беше турбулентна, но вкарахме 15 000 на стадиона, вместо да се бият с полицията отвън

Илиан Илиев е давал десетки интервюта за "24 часа", но за първи път го прави като треньор на националния отбор по футбол. Затова при уточняването на темите всички от спортния отдел се събраха на т

Малолетни сами се снимат голи в Онлифенс за пари

Георги Еленков е юрисконсулт на Национална мрежа за децата (най-голямото обединение на граждански организации и експерти в България, работещи за деца и семейства) и координатор на Мрежата за правна

Адриан Николов, ИПИ: В Северозапада плюс още 6 области училищата са с лоши резултати. Но гладът за работници расте

Трябва да говорим за числова грамотност - тя е важна колкото езиковата По-добро образование дава 30 млрд. лв. повече богатство у нас до 2045 г. За пръв път в историята заетите над 55 г

>