"Африка веднага!": Щитът за Европа
ЕС 2040: миграционен кошмар или икономически рай? Решаваме сега ...
Тези дни Европа е като врящ казан и основният въпрос е как да се спре притокът на мигранти, който би застрашил основната идея на ЕС – Шенген, или свободното движение. Потърсихме Соломон Паси за мнение, тъй като още през 2016 г. той прогнозира - и това бе отразено във в. „24 часа", че до няколко десетилетия се очаква огромна мигрантска вълна от Африка към Европа.
„Очаква се населението в Африка до 2050 г. да бъде 2,5 млрд. души. От тях поне половината ще искат да емигрират към Европа. Това означава, че до всеки един европеец ще има трима африканци", обясни тогава бившият външен министър и заяви, че е необходимо този процес да бъде управляван. Според него решението е Африка да стане по-добро място за живот, за да може желаещите да мигрират да станат по-малко.
Дискусиите около Шенген няма да приключат в обозримо бъдеще, защото Шенген регулира вътрешния за ЕС аспект на един вечен процес - миграцията.
Тя е втората най-стара човешка дейност. Първата е нарушението на Закона, който Адам и Ева прeстъпват още с влизането си в рая - Ева дава на Адам забранената от Бог ябълка.
Заради което в шестия час от престоя си те са наказани и изгонени завинаги от рая. Там и тогава започва човешката миграция - неспираща до днес, устремена вече към нови планети и светове. Тя остава един от основните и вечни инструменти за адаптация и търсене на щастие.
Измежду живите твари най-много мигрира човекът, заради което Homo sapiens е географски най-разпространеният биологичен вид на планетата ни (от Еверест до Марианската падина, от полюс до полюс), а и извън нея.
Уникалната в живия свят човешка склонност към мащабни обединения и взаимопомощ, както и към нарушаване на закона (нормите и табутата), съчетани със стремежа към щастие (надхвърлящо обикновеното оцеляване), прави безнадеждни опитите ни да спрем миграцията - тя може да спре нас, но ние нея - не.
Което можем, а и трябва да направим, е да я регулираме. А факторите за всяка миграция са само два типа: push (прогонване) и pull (притегляне).
Push факторите ни пропъждат и ние бягаме от тях - те са враждебността на средата: бедност, глад и жажда, мизерия и болести, безработица, тероризъм и престъпност, прекомерна раждаемост, войни, климатични и природни катастрофи или липсите на сигурност, медицина, образование, социална и физическа защита и т.н., и т.н. Push факторите застрашават оцеляването на човека, което ги прави по-мощни и пробивни от всякакви берлински, китайски, мексикански и прочие стени, плашила или вълшебни пръчки, с които някой иска чудодейно да им противодейства.
Pull факторите са точно обратното - магнитите и примамките, които мечтаният свят (в нашия случай Европа) предлага. Ние не искаме да унищожим нашите придобивки, за да откажем мигрантите да се заселят у нас, но безконтролният и нерегулиран техен приток ще го направи - против нашата воля.
Което можем и трябва да променим, са push факторите (които пропъждат бежанците към Европа) - в духа на интелигентната взаимопомощ, тъй присъща на човека.
Преди десетилетие Атлантическият клуб в България проучи тревожна демографска прогноза, разпространена от световните агенции: тогавашните поколения, а днешните още повече, ще доживеят Африка да надскочи 2,5 милиардно население. Това е предизвикателство за целия ЕС, за всяка страна в ЕС и още повече в Шенген.
Защото комбинацията от африканските push плюс европейските pull фактори има потенциал съвсем скоро да насочи поне половината от млада и витална Африка (тоест около 1 – 1,5 милиарда души) към Европа (с едва 0,5 милиарда, но застаряващо население). Което значи до всеки беловлас европеец да застанат 2 - 3-ма фертилни и свежи африканци - но с тяхната си култура, навици, религии и разбирания за живота, които със сигурност не са нашите. Ние, например, ползваме общи басейни за жени и мъже и ходим на плаж по или дори без бански, а пришълците - ако са непропорционално много спрямо нас - лесно и бързо ще променят това, а и всичко друго, докато не сложат фереджета на жените в Европа или дори започнат да ги обрязват. Това е въпрос на пропорция между пришълци и гостоприемници. Така рискуваме Нова Европа да стане Старата Африка, от което да изгубят и двете.
Но като знаем, че от Адам и Ева насам никой не е спрял миграцията, какво да направим с нея? Верен на мотото си „Решения, изпреварващи бъдещето!", Атлантическият клуб още през 2016 г. предложи европейско решение за миграцията: то е смарт регулация.
Алгоритъмът е от няколко стъпки - да го наречем „Африка веднага!" (Africa Now!) - сведени до подготовка, обучение, подбор, обезкуражаване, адаптация и контрол на мигрантите, прииждащи естествено насам. Този подход би спасил ЕС от безкрайни и безплодни дискусии за това коя европейска страна колко мигранти да поеме и как да спре останалите.
Както и друг път или както обикновено, тогава пак нямахме у нас смарт правителство, което да предложи тази стратегия в ЕС, за което най-подходящият момент беше нашето председателство на ЕС.
Фундамент на стратегията Africa Now! е създаването на Европейски индустриален субсахарски щит, пресичащ Африка нашир. Това ще е пояс от достатъчен брой (имаме ги в изобилие) европейски (и не само) заводи и производства, от всевъзможни индустриални браншове, адекватно стимулирани от ЕС и страните членки, за да изнесат дейността си в Африка. За ориентир, по публикация от БТА: през 2022 г. в ЕС са оперирали 32 милиона предприятия (с нетен оборот от 38 трилиона евро). Ако само 3 милиона европейски компании наемат в свои африкански филиали по около 300 африканци на работа, това са 0,9 милиарда души, които поне частично ще загубят стимул да емигрират.
Този пояс ще е като поливалентна ваксина (а ваксините се изплащат) срещу push факторите и същевременно ще служи като професионална обучителна площадка, филтър, културно-адаптационен механизъм, атрактивна спирачка, източник на благосъстояние за напиращите към Европа африкански събратя.
ЕС ще стимулира своите бизнеси да отварят филиали в нашия санитарен пояс, като данъчните и други облекчения за компаниите ще са високо възвращаема инвестиция. Те привидно ще ощетят европейската хазна, но само временно и в пъти по-малко, отколкото ще спестим от социални и други наши разходи за безконтролно нахлулите в Европа безработни мигранти.
Първият въпрос на скептиците в случая е: а откъде ще се вземе в Африка квалифицирана работна ръка? Подобни двустранни проекти съществуват и днес, напр. между Франция, Испания, Италия, Германия и някои африкански страни. Те показват, че тази задача е решима - далеч по-лесно, отколкото беше решима в Китай през ХХ век, когато западната индустрия нахлу там, и където (за разлика от Африка) европейските езици и култура бяха - а и до днес са тера инкогнита.
Другият най-естествен въпрос към тази стратегия е: ще трябват ли пари и откъде? Да, ще трябват и те са вече заделени. Цитирам в оригинал Европейската комисия: „Крайъгълният камък на Глобалния портал е Инвестиционният пакет Африка - Европа с приблизително 150 милиарда евро инвестиции, предназначени за укрепване на сътрудничеството с африкански партньори". Това са 150 милиарда евро!
Мащабната обща за ЕС политика "Африка веднага!" ще отговори конкретно на всички въпроси по този проект — за квалифицирани кадри, финансиране, устойчивост и възвращаемост и т.н., и т.н., по които човечеството има хилядолетна експертиза.
Гарантираната работа, заплата, медицинските и пр. придобивки ще откажат голяма част от работещите в зоната на нашия щит африканци от по-нататъшна миграция.
Но Africa Now! заедно с новата трудова заетост на континента ще роди и нова покупателна способност в Африка и ще превърне континента в неузнаваемо мощен пазар, който ще тушира или регулира редица push фактори, вкл. раждаемостта.
А онези мигранти, които все пак предпочетат да продължат към Европа, ще имат подготовката и мястото, за да положат тестове за адаптивност към нашия свят още преди да са стъпили в него.
Европа е длъжник на Африка за дивата колонизация отпреди векове. Голямата цел на Africa Now! е да върнем дълга си и я направим в най-доброто от Европа, преди безконтролната миграция да е превърнала Европа в онова от Африка, което най-малко желаем. За да не се налага и европейците да станат следващите емигранти...
Africa Now! има потенциала да стартира глобална европейска инициатива. Ето какво казва сайтът на ЕК за Global Gateway на ЕС за нейното продължение: „Започнахме да прилагаме Global Gateway в Азия и Тихия океан и в Латинска Америка и Карибите, където Фон дер Лайен обяви глобална инвестиция от ЕС и неговите държави членки от над 45 милиарда евро."
Проектът Africa Now! има и други две паралелни стратегически измерения. От една страна, той ще отклони европейските производства от Китай, където те укрепват икономиката на наш огромен стратегически конкурент. А Африка, която не е монолитна държава, е далеч от това да се превърне в такъв конкурент.
От друга страна, Africa Now! ще стане гръбнак на европейската протекция към континента, парцелиран днес между руски и китайски военни, чисто егоистични, колониални, меркантилни икономически инвазии, които сриват континента дългосрочно. Да не забравяме, че именно Русия използва мигрантите като оръжие срещу Запада. Но това е предмет на друга дискусия, както и адаптирането на нашата стратегия към имигрантски вълни, идващи от и извън Африка.
Разбира се, че по визията "Африка веднага!" има много за уточняване. Но проблем е не това, а липсата на национално и европейско въображение, за която не виждам скорошен лек ...
Привидно Africa Now! е утопия, но е възможна за ЕС. Както и членствата ни в НАТО и ЕС през 1990 г. бяха тогавашната възможна утопия за България. Ако решението бъде взето днес, до 5 - 10 г. можем да видим кълновете, а до 10 - 20 г. и някои от резултатите, които преследваме.
Ние (Европа, Западът и съюзници) в името и на егоистичното си собствено добро трябва да преобразим първо Африка в рая на земята, преди да мислим за Азия или Латинска Америка... А онези 150 милиарда евро, които Европа ще инвестира в Африка, ще възпрат Ева да дава пак ябълката на Адам - и няма да престъпим Закона и няма да бъдем изгонени от рая, наречен "Africa Now!".