София диша с градските си оазиси
- Заради глобалното затопляне се работи по изграждане на поливни системи в парковете и градините
- Всяко дърво в електронна картотека, за да се проследява състоянието му
Градски оазиси в кварталите ще спасяват столичани през горещите месеци. Стараем се да разширим броя на парковете и зелените пространства, включително с локални градини, където е възможно. Работим с всички районни кметове - зелените пространства са важна мярка и са свързани с климатичните промени. Всяко лято ще е все по-топло и идеята е да има такива места - паркове и градини, които гарантират достъп до зеленина. Това са нашите градски оазиси и предвид затоплянето разглеждаме възможностите те задължително да са с поливни системи. Това е много важен приоритет, обясни зам.-кметът по екология Надежда Бобчева.
В сърцето на града и в плътно застроени комплекси често температурата е по-висока с 3 градуса
от съседните квартали и дори с 4 от крайградските зони. Разликата не е спрямо Витоша, а със Софийското поле и е установена от изследване на Столичната община. Сред най-уязвимите “топлинни острови” са жк “Люлин”, жк “Надежда” и централна градска част.
Междублоковите пространства са част от характера на всеки жилищен комплекс и определят качеството на живот на жителите му. Затова общината иска да ги превърне в привлекателни места.
Две градини ще бъдат направени в “Люлин”
Едната е в центъра на района. Друга пък е “Люлин градина” в VI микрорайон. Там са заложени озеленяване, нови алеи, осветление, парково обзавеждане, но и площадки за игра и спорт.
Направихме проучване сред районните кметове и ги попитахме какво е важно за техния район, така че спрямо нуждите им да се проектират зелени площи, местни градини, по-малки паркове и по-големи междублокови пространства, обясни Бобчева.
Сред заявките от районните кметове са осветление в парк “Братската могила”, градинка на ул. “Яна Язова” в “Лозенец”, ремонт в парк “Здраве” и облагородяване в село Лозен.
Зам.-кметът по екология е категорична, че фокусът е поставен върху развитието и поддръжката на парковете. “Приключи изпълнението на парк “Мокренски проход” в район “Красно село” с изграждането на детски площадки и кътове, зони за отдих и алейна мрежа”, посочва тя. В плановете е подмяна на осветлението и в парк “Заимов”, както и изграждането на
нов парк с обща територия над 17 000 кв. м в
район “Младост” Осветителните тела в Западния и Южния парк пък вече са напълно подновени.
За да намалим източниците на прах в града, с бюджета заложихме повече пари за “кални точки”, с които ще бъдат облагородени занемарени места в кварталите, разказва Надежда Бобчева. Предвидени са средства в размер на 1,7 млн. лева. Ще се опитаме да въведем ясни правила за финансиране, защото досега се е допускало дори асфалтиране, обясни тя.
От догодина това ще е програма с ясни критерии и всеки район ще може да изпълнява с екологични настилки. Изследванията показват, че вторичното разпрашаване е сред основите фактори за замърсяването на въздуха в София, а това помага да се справим с този феномен, каза още Бобчева.
Отделно за поддръжка и почистване на зелени площи в районите са заложени 20 млн. лв. - двойно повече спрямо година по-рано
По време на пролетното залесяване около София “Новата гора” бяха засадени от доброволци 20 000 широколистни фиданки край с. Негован. Предстои и есенно залесяване край Бусманци, като отново общината разчита на включването на доброволци. Увеличаването на зелените площи е приоритет, защото това означава по-чист въздух, по-здрави хора, повече места за отдих и разходки, обясни още тя.
Десетки нови дръвчета пък се очаква да бъдат засадени в столичните райони в рамките на
инициативата “Гора в квартала”
Тя включва засаждане на малки горички между кооперациите, в зелените площи, около улиците и в парковете. Засаждането на дърветата е от доброволци, които са служители в социално отговорни компании.
“Поставили сме си една амбициозна задача, за да се доразвие и електронната картотека на дървета, защото покрай COVID-19 е изоставена. Искаме да са картирани и да знаем състоянието на всяко едно дърво. Всички празни места без дървета пък трябва да се попълват, а това да се случва с подходящи видове за градска среда. Новите трябва да са с по-голяма обиколка, за да имат по-голям шанс да оцелеят в градска среда и другата ни амбициозна цел е да се полива и поддържа по-често”, обясни още тя.