София - столица от 145 г.
17.09.2024 03:00
Лиляна Клисурова
Кал вместо пътни платна и камъни вместо тротоари - така е изглеждала ул. “Граф Игнатиев” през 80-те години на ХIХ век, като по онова време се е казвала ул. “Самоковска”. В дъното се вижда Черната джамия, на мястото на която днес е църквата “Св. Седмочисленици”.
Така е изглеждал днешният Лъвов мост след Освобождението на България през 80-те години на ХIХ век. Тогава е наричан Шарения мост, а погледът към него е от Владайската река.
Сградата на Централната телеграфо-пощенска станция в София в първите години на ХХ век
Това е първата сграда на Народната библиотека. В периода между 1900 и 1944 г. тя се е помещавала на ул. “Г. С. Раковски” №131 - между дома на Иван Вазов и тогавашния Министерски съвет. В началото на 1944 г. е ударена от бомба и е почти разрушена. През 1953 г. Народната библиотека се мести в настоящата си сграда, а на “Раковски” днес е Министерството на икономиката.
Бул. “Дондуков” и ул. “Търговска” в началото на ХХ век. Днес на мястото на сградата вдясно се издига Народното събрание - бившият Партиен дом.
Вляво е известният в онези години столичен хотел “Панах”. След Първата световна война хотелът е затворен, а сградата - разрушена през 1927 г. На нейно място издигат палатата “Феникс”, днес непосредствено до Министерския съвет.
Несъществуващата днес сграда на учреденото през 1895 г. Народно осигурително дружество “Балкан” на площад “Княз Александър I” и ъгъла с ул. “Търговска” срещу западната порта на двореца. Десетилетия наред е сред най-красивите сгради в младата българска столица, неин автор е Фридрих Грюнангер - главен архитект в Министерството на обществените сгради и придворен архитект на княз Фердинанд I. Снимката е от периода 1920-1930 г. Днес на мястото е сградата на Народното събрание - бившият Партиен дом.
Книжарницата “Иван Н. Денкоглу” на Иван Николов Петрунов на бул. “Витоша” №7 през 1920-1930 г.
Храм-паметникът “Св. Ал. Невски” и площадът пред него от птичи поглед през 1943 г.
Вижте как са изглеждали емблематични днес места и сгради в София през 80-те години на ХIХ и началото на ХХ век на снимки, съхранявани в държавния архив
Веднага след Освобождението на България през 1878 г. е поставен въпросът за избор на нова столица на младото княжество.
След сключването на Санстефанския мирен договор Временното руско управление се настанява в Пловдив, за който има идея да се превърне в столица на българската държава. Но след Берлинския конгрес от юни-юли 1878 г. Пловдив остава в пределите на Източна Румелия, васална на османския султан. Тогава княз Александър Дондуков Корсаков изтъква пред военния министър на Русия граф Дмитрий Милютин предимствата на София пред Търново като по-подходящ за столица на България. Със съгласието на руския император Временното руско управление се премества във София.
Столицата се сдобива със свой герб през 1900 г. по повод участието си във Всемирното изложение в Париж.
А как е изглеждала София непосредствено след Освобождението и в първите години на ХХ век - вижте в снимки от фонда на Държавна агенция "Архиви".
>