Дни преди да застреля банкерката, Любомир Симеонов се затворил в хотел, играл покер и не говорил с никого
- Планирал убийството, защото отказала да му отпусне кредит от над 1 млн. лв.
- След близо 11 г. зад решетките бившият военен излезе предсрочно на свобода - осъзнал, че е сгрешил
- Не успя да вдигне голям завод за билки, но се изповяда с книга
Преди да застреля банкерката Павлинка Йовчева в центъра на Бургас на 23 септември 2013 г., бившият военен Любомир Симеонов се затворил за седмица в хотел, играл покер и не вдигал телефона на никого.
Вероятно е размислял и подготвял убийството, предполагат разследващи. Мотивът - отказан кредит.
След близо 11 години зад решетките Симеонов вече е на свобода и се радва на деца и внуци. Софийският апелативен съд го освободи предсрочно условно, спестявайки му остатъка от 20-годишна присъда.
Днес със семейството си се опитва
да продължи живота си и да не се набива на очи
Пред репортер на "24 часа" споделя само, че каквото е имал да каже, го е казал в книгата си "Размисли от килията". Пише я близо година, докато е зад решетките. Все още не е решил с какво ще се занимава, а по-скоро осмисля промяната и свиква с живота навън.
Твърди, че се разкайва за стореното, осъзнава, че не е бил това начинът да разреши проблемите си, но не може да върне времето.
"Съдът не е имал нито един мотив да не го освободи предсрочно условно. Симеонов няма нито едно провинение в затвора, полагал е труд през цялото време. Редовно се чувахме с него. Той е може би единственият осъден, на когото на свиждане са му ходили над 50 души.
Семейството му беше с него, още по време на съдебните дела непрекъснато получавахме писма в негова подкрепа от хора, асоциации и фирми, които също са се сблъсквали с банките и са имали проблеми", разказа пред "24 часа" адвокат Ваня Радиева, която пое защитата на бившия военен от самото начало.
Добавя, че винаги е била сигурна, че Симеонов ще бъде освободен предсрочно. "Клиентът ми си призна вината, сам се предаде веднага след убийството", казва Радиева.
Симеонов на няколко пъти прави опити да бъде освободен предсрочно. През януари т.г. , след като на първа инстанция Софийският градски съд уважава молбата му, но прокуратурата внесе протест, апелативният я отхвърли с мотивите, че няма достатъчно категорични доказателства, че Симеонов наистина се е поправил.
Няколко месеца по-късно обаче нещата се обръщат. Симеонов пак пробва да излезе предсрочно, този път Софийският градски съд не уважава молбата му, но след това апелативният отсъжда в негова полза.
За жестокото убийство получава 20 г. затвор,
зад решетките прекарва 10 г. и 10 месеца, а три години и половина от престоя си съкращава с работа.
Пуснат е 5 г. и 7 месеца условно предсрочно, като за този период ще бъде в изпитателен срок. Точно големият остатък от присъдата е сред спорните моменти между двете съдебни инстанции, но е факт, че за свободата на Симеонов пледира и представителят на администрацията в софийския затвор, където Симеонов е от 2015 г.
Той е преместен там 2 години след убийството, станало на 23 септември 2013 г. На страната на осъдения е дори държавното обвинение. Според прокуратурата целите на наказанието са постигнати.
Настъпила е трайна и необратима положителна промяна в неговото поведение, посочват в доклад от затворническата администрация. Отчита се, че Симеонов е от почти 3 г. на лек режим и рискът от рецидив е намален от 33 на 9 точки според специална скала.
Отчетено е още, че е бил 24 дни в домашен отпуск и се е връщал, без да се отклонява, че социалните му контакти са силно запазени, в негова полза са и социалният му статус и образование. Апелативните магистрати оценяват доброто му поведение, дисциплинираност, положителното отношение към труда и желанието за превъзпитание в затвора.
"На почти 69 години съм, едно от нещата, с които се гордея, е, че никога не съм предавал доверие. Ако решите да постановите условно предсрочно освобождаване, хората, които участват в този процес, включително и хората от управлението на затвора, могат да бъдат сигурни, че аз няма да ги подведа", казва в съдебната зала Любомир Симеонов.
Цяла седмица преди да насочи дулото на пистолета в лицето на банкерката, той прекарва в хотелска стая в Бургас, изолиран от близки и семейство. През това време играл покер, пушейки цигара след цигара, не вдигал телефона дори на най-близките си, разкриват запознати пред "24 часа".
Бил е под огромно психическо напрежение заради разправии в банката, в която кандидатствал за поредно финансиране за бизнеса си. Имал една голяма мечта – да построи завод за билки.
Симеонов е завършил Военното училище във Велико Търново, заемал е ръководна длъжност във ВВС, бил е дори съдебен заседател към Софийския военен съд. След пенсионирането си започва да се занимава с производство и търговия с билки и гъби в Сунгурларско.
Имал производствена база в село Билка, но мечтаел да я разшири и да вдигне голям завод.
Работел с банка, чийто служител била Павлинка Йовчева, и често ползвал кредити. През 2012 г. подписал договор с Държавен фонд "Земеделие" за инвестиционен проект за отпускане на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони.
Фондът предоставял на търговското дружество безвъзмездна финансова помощ от 896 942 лв., а още толкова трябвало да е собственото съфинансиране.
Симеонов започнал преговори с представители на банката за отпускане на нов кредит за проекта, както и за оборотен от 200 000 лв. Но тъй като
фирмата му вече имала няколко кредита за около 1 млн. лв.
и част от тях били в просрочие, получил отказ за исканата сума. Симеонов обаче твърди, че от банката му обещали кредита, но само ако избере посочена от нея строителна фирма за изпълнител на проекта.
Предприемачът смятал, че шефката на отдел "Банкиране на дребно" Павлинка Йовчева има директна вина, и решил сам да наложи правосъдие.
Рано сутринта на 23 септември 2013 г., проучвайки предварително къде живее банкерката и какъв е маршрутът й, 58-годишният тогава Симеонов я причаква близо до дома на ул. "Поп Грую".
Малко след 8 ч 54-годишната жена излиза с намерението, преди да отиде на работа, да занесе храна на възрастната си майка. Когато бившият военен я вижда да върви по тротоара, тръгва към нея,
вади от чантичката си зареден пистолет и стреля в гърдите почти от упор
Жената извиква, прави опит да се хване за близко дърво, но се свлича безжизнена на земята.
Убиецът се качва на колата си, паркирана наблизо, с първоначалното намерение да кара към София, където да даде изявление пред медиите. Но по пътя решава да се предаде в Сливен. В колата предварително е приготвил сак с дрехи и други вещи за ареста.
Стига до полицията и се нарежда на опашка от хора, чакащи да подадат жалби. Когато идва неговият ред, казва: "Може би вече сте научили за убийството в Бургас отпреди 1 час. Аз съм стрелецът! Моля ви, кажете на вашия началник, че се предавам доброволно, и да дойде, за да арестува един подполковник от Българската армия."
Бившият военен прави пълни самопризнания. Две години по-късно пред журналисти, посетили го в затвора, казва: "Като убих банкерката, се качих в колата и ми стана леко. Все едно камък ми падна от сърцето. Получих облекчение."