Какво (не) могат децата в свят, който ги разсейва (Графика)
Трябват им повече визуални стимули, медитация и игри, а учителите да влязат в тяхната онлайн среда
28 секунди! Точно толкова е средно времето, през което вниманието на днешните тийнейджъри може да бъде приковано от възрастен. Твърди го не отчаян родител, а сериозно американско проучване.
Всяка учебна година започва с тревогите как децата да бъдат измъкнати от разсейващата ги среда и да останат концентрирани, когато учат.
Това наистина е сериозен проблем, казва пред Би Би Си Лора Шад, която преподава във Филаделфия на деца от 12 до 14-годишна възраст. Според нея, макар много да се говори как смартфоните влияят на развитието на детските мозъци, все още липсва стратегия как това да бъде адаптирано към учебния процес. Което е доста странно, като се има предвид, че в училище вече са само деца, които винаги са живели в свят с интернет. Даже за голяма част той се е превърнал в основен източник на знания. На тях им е
много по-лесно да потърсят информация в гугъл
за нещо, което ги вълнува, вместо да питат родител или учител. Затова авторитетите във възпитателния процес се сменят и все по-често децата и възрастните имат различни представи как трябва да протича.
Първите настояват да притежават последен модел телефон, достъп до най-модерната в момента социална мрежа, за да са в крак със съвременния свят и популярни сред приятелите си. Родителите и учителите пък гледат да забавят този процес, защото им се струва прекалено бърз, скъп и опасен. А и в много случаи въобще не го разбират.
Ефектът от агресивното навлизане на технологиите най-ясно се вижда при изпълнението на традиционни училищни задачи като четене например. Когато децата мигрират от основаващи се на текстови съобщения приложения към такива с много изображения като инстаграм и тикток, каквато е реалността вече по цял свят, на тях им е трудно да четат дори от електронен носител. Или по-скоро
четат, но не запомнят нищо, защото не им е
интересно Причината е, че отсъства динамичният визуален момент, на който са свикнали от бързо сменящите се кратки видеа.
“Те намират за особено изтощително да четат сложен или дълъг текст без редовни почивки. Липсва им издръжливост, искат да спрат, говорят с другите, вместо да работят, а някои просто се отказват от по-дълги задачи за четене”, споделя своя опит Ерика Суифт, преподавател на шестокласници в Сакраменто, недалеч от Силиконовата долина.
Експертът по родителство и нови медии доктор Джим Тейлър не е изненадан от тези наблюдения на учителите. По думите му вече има доста доказателства, че технологиите, социалните медии, ранният достъп до интернет и смартфоните увреждат способността на децата да се фокусират. Фундаментално променят начина, по който те мислят. Сменя се и пътят на развитие на техните мозъци.
“Без способност да обръщат внимание на нещо, децата няма как да обработват информация. Не са в състояние да я консолидират в паметта си, което означава, че няма да могат да интерпретират, анализират, синтезират, критикуват и да стигнат до някакво решение относно използването ѝ”, обяснява Тейлър. Той обаче е известен с това, че предлага оптимистична гледна точка за случващото се за разлика от други изследователи на проблема. Книгите му са пълни с практическа информация, от която се нуждаят възрастните, за да гарантират, че технологиите няма да се превърнат в оръжия, нараняващи децата.
Основната му теза е, че те прекалено рано получават неограничен достъп до тях. Тъй като това се случва ненасочено и без необходимите умения да отсяват полезни от вредни неща в мрежата, подрастващите стават подвластни на популярната култура. А това е свързано с много други проблеми, включително
по-ниски оценки в училище, повишена сексуална активност, употреба на наркотици и затлъстяване
Според Джим Тейлър обаче целта на родителите не трябва да е да държат максимално дълго децата си далеч от популярната култура и технологиите, а целенасочено да ги подготвят за срещата си с тях. Да ги снабдяват с нагласите и инструментите, от които се нуждаят, за да процъфтяват в тази дигитална ера. Това преминава през изграждане на подходяща ценностна система, мислене, грижа за личната психика, здраве и благополучие. Чак след като ги притежават, да получават, и то първоначално контролиран достъп до социални мрежи.
Образователният процес също е необходимо да се адаптира, тъй като вниманието не е просто ценност само по себе си. То функционира като врата към по-висши форми на учене. Следователно, когато отсъства, няма как нещата да се случват.
Много учители в развитите държави вече се принуждават да разделят дългите уроци на по-кратки части или пък да започват часовете си с упражнения за концентрация и медитация. В Америка даже има специални онлайн приложeния как това да се прави, защото проучвания са показали, че всякакъв вид “технически прекъсвания” намаляват натиска върху подрастващите, че не са в състояние да се справят, което води до допълнителен стрес и депресии.
Ако преди стремежът е бил децата да се товарят да учат колкото се може повече, тъй като мозъците им са свежи и необременени, сега е обратното заради прекалено многото разсейващи ги неща.
Някои учители също избират да срещат учениците си там, където на тях им е най-интересно, като инстаграм и ютюб. При това го правят достатъчно забавно, за да привлекат вниманието им. Например американски преподавател снима научните експерименти, които прави в клас. Публикува ги в ютюб, за да могат учениците му у дома да ги видят отново и ако нещо не им е станало ясно, да се опитат да го разберат. Неговите видеа обаче са толкова интересни, че и други учители започват да ги използват, за да илюстрират труден материал в учебниците.
Американският специалист по техническа интеграция Гейл Деслър разказва пред Би Би Си и за друг много нашумял пример – учител, който успява да направи интересна връзка между нацистката пропаганда в миналото и кибертормоза сега. “Става въпрос за представяне на материал от задължителната учебна програма по начин, който се струва на учениците интригуващ. Ако го свържеш с нещата, които се случват тук и сега, той влиза в техния свят и ги ангажира”, обяснява Деслър. Когато пък го и презентираш по вълнуващ начин в онлайн среда, която те предпочитат, ефектът е още по-голям, защото започват да го обсъждат и осмислят.
Което обяснява и защо расте популярността на приложения като Google Classroom и Flipgrid. Те не само позволяват на учителите и учениците да обменят информация и видеа помежду си, но и
родителите да наблюдават какви задачи се поставят,
как децата им се справят с тях и ако изостават в нещо, да им помагат навреме.
По този начин технологиите могат да съдействат дори за поправяне на щетите, които нанасят върху уменията за четене. Учителката Лора Шад казва, че в нейното училище във Филаделфия използват компютри, за да мотивират изоставащите деца да напредват. Това става чрез интернет платформа, която автоматично разделя учениците въз основа на тяхното представяне по четене. Тези от тях, които се справят добре на онлайн тест, преминават към по-сложни задачи офлайн. Останалите продължават да правят дигитални упражнения, докато напълно усвоят урока. Този целенасочен подход помага за преодоляване на пропастта между учениците, засегнати в различна степен от технологиите, посочва Шад.
Във Великобритания също разчитат на дигитални тестове, за да определят как детето напредва в усвояването на езика. Учениците в началните класове там нямат учебници. Учат английски основно от книги, които вземат от училищната библиотека. Четат ги както в клас, така и вкъщи. След прочитане на всяка правят онлайн тест с няколко въпроса върху нейното съдържание. Ако резултатът им е над 90%, преминават на по-сложни книги. Ако е 80%, остават на същото ниво, а по-нисък процент означава, че не разбират достатъчно добре прочетеното и трябва да се върнат към по-лесни четива. Децата сами избират книгите, които ще четат. Учителите имат задължение да следят единствено да са от нивото, определено от онлайн теста, и ако дълго време нямат прогрес, да ги подпомагат с четене в клас и търсене на съдействие от родителите. Тестовата платформа е направена така, че да увлича децата да напредват. Води статистика за прочетени думи, за постигнати резултати. Чрез нея някои стават “милионери на думи”, други изстрелват ракети или пък засаждат виртуална градина с цветя.
“Тъй като информацията става повсеместна,
успехът вече не е да знаеш най-много. Вместо това трябва критично и креативно мислене,
а по ирония на съдбата точно тези умения цифровите медии подкопават, като намаляват обхвата на вниманието”, казва Джим Тейлър. Според него новите поколения ще продължат ненаситно да приемат технологиите и учителите нямат друг избор, освен да се развиват в тази посока. Тяхната задача обаче ще е не само да им осигуряват безопасен достъп до тях, но и да ги научат как да се възползват от това необятно море от информация в интернет, за да успеят в свят, който постоянно се опитва да ги разсейва.
Пуснаха Барби телефон за детокс от мрежата
Чрез него единствено може да се говори и да се изпращат текстови съобщения
Nokia пусна във Великобритания телефон, с който се надява да помогне на децата да се откъснат от интернет. Той е розов, казва се Барби и напълно прилича на устройствата, с които някои от моделите на известната кукла се продават от години.
Има светещи копчета, музика и игра, но не осигурява връзка с интернет и социални мрежи. Чрез него единствено може да се говори и да се изпращат текстови съобщения. Цената му е 99, паунда или 230 лева, което е двойно повече от много други подобни устройства на пазара, предлагащи ограничена функционалност.
Производителите му от HMD казват, че чрез Барби телефона се опитват да се докоснат до това, което някои специалисти наричат вълна от хора, искащи по-малко дигитално въздействие върху живота си, но без да изглеждат изоставащи от модните тенденции.
“Предполагам, че доста хора ще се изкушат да го купят за малко забавление, но в действителност всеки е толкова зависим от своя смартфон, че едва ли детоксикацията ще бъде завинаги”, казва пред Би Би Си телефонният експерт Бен Ууд. По думите му обаче в западните държави има пазар за подобни устройства и само през тази година вероятно ще бъдат продадени около 400 000 в Обединеното кралство от тях. Никой обаче не мисли, че те ще изместят смартфоните, които стават все по-вплетени в живота ни. Затова е много по-далновидно децата да се учат как да ги използват по здравословен и безопасен начин, вместо да се връщат към базови телефони.
От HMD разкриха, че работят и по друго устройство, което ще бъде нещо средно между Барби телефон и смартфон. То се проектира в сътрудничество с повече от 1000 родители и деца, за да се разбере какви точно функции е добре да има.
Междувременно един от най-големите английски доставчици на мобилни мрежи - ЕЕ, призова родителите да не дават на децата си смартфон до навършване на 11 години, за да ги предпазят от вредното въздействие на социалните мрежи върху психиката им. Макар те да са разрешени за лица над 13-годишна възраст, проучване показа, че една четвърт и от по-малките малчугани имат неконтролиран достъп до ютюб и тикток.
Затова бе прието специално законодателство, което има за цел да гарантира, че децата не са изложени на вредно онлайн съдържание като материали, които насърчават към насилие, самонараняване и хранителни разстройства. То налага повече отговорност на технологичните платформи за грижа към техните потребители.