Снайперист: Реагирали сме при охрана на чужди гости, не казвам как, кога и колко пъти
- Ст. лейт. Ане Анев отстрелял и глиган със зъби 22,5 см
- С наградата от САЩ – $100, си купил тактическо яке за спомен
Снайперистите у нас са попадали в рискови ситуации, когато са охранявали чужди гости, и е трябвало да реагират, за да ги спасят.
“Мога да кажа, че се е случвало. Не бих коментирал с кого, кога и какво точно сме направили. Ако тези моменти бяха станали известни, нямаше да сме си свършили работата. Всъщност хубаво е, когато при изпълнение на бойна задача не ни се налага да стреляме”, коментира пред “24 часа – 168 истории” ст. лейт. Ане Анев от служба „Военна полиция“ на Министерството на отбраната, който спечели индивидуалното състезание по стрелба на Националната гвардия на щата Тенеси, САЩ, през юли.
Стрелците си имат разработена
система за комуникация и принципи за действие при опасност.
На въпрос как реагират – дали питат някого, или решават сами, Анев отговори: “Според оперативната обстановка. Ако има време, ще питам.
Ако не, няма да питам. За щастие, сме си свършили работата - никой не е пострадал.” Той отказа да конкретизира и колко пъти в 8-годишния му стаж в службата се е случвало това. Признава, че за него няма никакво значение коя е личността, за чиято безопасност трябва да се грижи. “За мен е просто работа. Принципите са едни и същи, целта е една и съща – да запазим живота и здравето на охраняваното лице.”
Не влага емоции, а мисли как да си изпълни служебните задължения – това, за което е трениран.
За професията на снайпериста мечтае още от дете.
Понеже имал подходящи физически данни, в един момент се насочил към това, което го привлича.
“Влече ме, обичам стрелбата, доставя ми удоволствие да я практикувам. Интересна ми е, любопитна ми е”, казва Анев.
Очевидно той има качествата на успешен стрелец, след като получава най-много точки на състезанието в Тулахома за снайперисти. Кои са те, обобщава ръководителят на българската делегация – майор Митко Панчев:
“Трябва да е много добре подготвен, издръжлив психически и физически, да притежава висока мотивация,
любов към оръжието, да не се страхува от него и да не е емоционален”.
В същото време ст. лейт. Анев добавя: “И ние сме хора, имаме емоции, но при всички положения трябва да реагираме хладнокръвно и да постъпим по най-целесъобразния начин.” Що се отнася до най-големите трудности в професията, той казва:
“Това е доста сложен въпрос, на който и сам не мога да си отговоря. Всяка операция, всяка мисия, всяка задача има своите предизвикателства, с които ние трябва да се справим.”
В момента той ръководи група за контрол и охрана, така че повече се занимава с административна работа. Но очевидно поддържа уменията си на снайперист. Те му служат и когато се отдава на хобито си да ловува. Може би затова може да се похвали със сериозни трофеи. Най-големият е глиган с впечатляващи зъби – 22,5 см. След като изследвали месото, дружинката си го хапнала.
Самата случка е отпреди няколко години. Тогава ст. лейт. Анев
карал и мотоциклети – и кросови, и пистови, но вече няма време
за това хоби. “Просто от един момент нататък не беше целесъобразно за мен”, казва един от най-добрите ни снайперисти.
С паричната награда от турнира в САЩ – ваучър за 100 долара за оръжеен магазин, които получава като първи в индивидуалното класиране, си купува обикновено тактическо яке за спомен от състезанието.