Отиват ли си "динозаврите" на прехода - трима социолози с прогнози за "чудовищата" след агонията
Апокалиптичният разпад в последните партии стожери БСП и ДПС повдига въпроса това ли е символичният му край
Последните турбуленции, довели до почти апокалиптични разцепления в БСП и ДПС, повдигнаха с нова сила въпроса - приключи ли преходът с агонията на последните партии стожери от тогава?
За всеки отговорът е различен и е филтриран през личната му матрица с преживявания, но за мнозина в момента сме свидетели на един символичен финал, когато големите играчи от онези времена постепенно се превръщат в избледняващ спомен.
Тази година се навършват 35 години от онези паметни противопоставяния, белязани с чудовищна бедност и екстремен порив за свобода. Но 2024 г. е особена с още един факт - ако преди 35 г. политиката бе основна тема и първостепенен фактор, заради който семейства и приятели се караха почти в денонощен режим, днес нейното значение така намалява, че нарастващата апатия към изборите на моменти е плашеща.
От друга страна, българите живеят все по-добре и вече по стандарт на живот почти сме се изравнили с гърците и португалците, които преди 30-ина години бяха на светлинни години от нас.
Ако преди бяхме на приблизително еднакво ниво с останалите страни от Балканите, стандартът ни в момента е 64% от средния за ЕС и по този показател изпреварваме всички. В Сърбия за миналата година той е 46%, а в Черна гора - 52%. В Северна Македония дори тръгна надолу, падайки до 41%, а в Албания и Босна и Херцеговина все още е 35%.
Тази година, когато ще отбележим 35-ата годишнина от началото на прехода, ще бъде запомнена и с многобройните пътувания на българи в чужбина, регистрирани от НСИ от декември насам. Ако през миналата 3 млн. българи са пътували извън граница с цел почивка, то през тази до юли те са 408 хил. Но заедно с това се забелязва още една тенденция - българите неумолимо се превръщат в космополити, защото до средата на годината 861 хил. са излизали извън граница, като повечето воаяжи са били до страни от ЕС.
Така България неусетно извървя пътя от болезнения и изпъстрен с травми преход до европейска държава, в която, ако човек е с нормални доходи, може да има качество на живот, което не е много по-различно от това в по-напредналите страни.
От тази гледна точка е много любопитно - можем ли да сложим сега символичната точка за края на прехода? В търсене на отговора се обърнахме към едни от най-уважаваните ни социолози и политолози Андрей Райчев, Първан Симеонов и Юрий Асланов.
Андрей Райчев: Виждаме агонията на етап, който ще приключи с нова политическа система
Навлизаме в дълга политическа криза, казва социологът
Завършва един етап, но преходът завърши преди много години, когато бяха променени властта, собствеността и геополитическата принадлежност на България.
От държавна собствеността стана частна, от източна ориентация вече сме с европейска и властта е демократична. Това се случи в периода 2001-2003 г. и тогава завърши онзи преход, а сега приключва един цял етап в страната и той е белязан от разпада на няколко политически партии.
Най-важната характеристика на онзи преход бе неговият двуполюсен модел - синьо-червеният бе главна отличителна черта на прехода. Сега започва нов етап с разцепването на две от традиционните партии, но не съм сигурен, че с това завършва, защото сега навлизаме в дълга политическа криза и това е знак, че ще се появи нов модел. В момента наблюдаваме агонията на този постпреходен етап, който все още не е завършил, но можем да кажем, че е на финала и той ще приключи с една стабилна политическа система.
Първан Симеонов: Тези партии са в упадък и това е още едно доказателство, че той е приключил
БСП и ДПС не успяха да си намерят "нова работа", вече има
нови "обществени поръчки"
Преходът отдавна завърши - още в първото десетилетие на новия век, защото у нас вече има добра или лоша либерална демокрация, добра или лоша пазарна икономика, България е част от Запада - от ЕС и НАТО. Тоест преходът е свършил, а това, че част от партиите от прехода са в упадък, е още едно доказателство за това.
Причината е, че тези БСП и ДПС след края на прехода не си намериха "нова работа" и постепенно загубиха почва под краката си. СДС изпълни своите задачи, дали сините успяха, или те се случиха, но сините се застъпваха за тези ценности и след това пред тях също стоеше задача да измислят нова парадигма, но не успяха и останаха в минимизиран вариант. Не че са виновни тези партии, но в обществото вече има нови разделения, нови "обществени поръчки".
СДС остана в този минимизиран вариант, защото имаше по-аморфна база, ако си спомняте, съюзът включваше много движения - от социалдемократи до наследници на българските легионери. Докато БСП и ДПС разполагаха с по-монолитна база. Никой не е казал, че ще изчезнат, но определено няма да са същите, каквито бяха.
На въпрос какви ще са новите политически елити, не искам да мисля за ДПС. Те са етническа формация, ако го няма фактора "Доган", който възпираше българския и турския национализъм, е малко опасно да разсъждаваме какво може да дойде на тяхно място - примерно някаква турска националистическа формация, защото когато се скарат две части, "метрополията" обикновено става арбитър. А и тя може да насочва процесите. Всяка уважаваща себе си държава го прави, но наистина не ми се мисли по този въпрос. Искрено се надявам партията да продължи да функционира на две писти и в някакъв момент да се намери вариант за мирно съжителстване. Предстои да видим.
По отношение на БСП - тя се опитваше да се превърне в модерна лява партия и по времето на Корнелия Нинова се върна при корените си, което се хареса, в един момент дори стигаха до милион гласа, но след упадъка се появи "Възраждане". В бъдеще с тази задача може да се заеме един нов проект на президента, освен това има европейско ляво и в ПП-ДБ. Грешно е да ги наричаме десница, защото макар там да има прогресивно мислещи хора, като цяло коалицията им не е точно дясна. Така че нещата си идват на мястото.
Юрий Асланов: В такава обстановка се раждат "чудовища" - в ход е смяна на елита
Новият иска да избута стария, но той не желае да се оттегли, смята социологът
Обществото винаги е в преход от едно състояние в друго. В момента всички са се вторачили в съдбата на БСП и ДПС, тъй като преходът е започнал с тях, но е погрешно да се мисли, че преходът завършва, тъй като политическата система е под заплаха, никой няма да остане извън кризата, в това число и ГЕРБ. Макар да изглежда стабилен, за последните 5 г. е загубил 700 хил. избиратели. Голямата опасност е заради кризата на партийните елити, политическата система се разпада, заради което допускам, че ще се появят радикални идеи, нова конституция, нова форма на управление, Велико народно събрание.
Не се знае при това разделено общество, при това ниво на омраза и политическа апатия докъде ще се докараме. От друга страна, преживяваме естествен цикъл на смяна на елитите - старият елит си отива по живо, по здраво, новият още не се е оформил и в такава обстановка се раждат всякакви "чудовища". Ако преживяваме нещо, то това е истинският преход и той касае смяната на елитите във всяко едно отношение. Не само в политиката, а сред вземащите решения, или така наречените decision makers, в културата, във всяка сфера. Цялата среда се променя, защото едно ново поколение бърза да избута старото, но то не е готово да се оттегли, факт е, че старото се съпротивлява.
Този епичен конфликт поражда междинни форми, когато едни герои се изявяват, но и те ще изчезнат и след време няма да ги има.
Няма значение как ще изчезнат, трябва да преживеем този период с минимални щети като общество. За съжаление, се опасявам, че нашето няма да има сили да премине през този етап, защото е обезкървено, с разкъсана тъкан, с отнета енергия заради миграцията - навън имаме почти толкова българи, колкото в страната и тази тенденция се ускорява.
Удобно е да говорим за вината на политиците, но истината е, че тези нива на непоносимост се пренесоха на битово ниво - проблемни семейни и роднински отношения, чудовищна градация на неравенствата, има хора с месечни заплати по няколкостотин хиляди и други - с по няколкостотин лева. Това създава масова нагласа за апатия, безперспективност и тласка по-активните и младите към миграция, защото не виждат възможност за реализация тук, което обезкървява нацията.
Прогнозите са, че до средата на века ще сме 5 млн. души. Да, няма да рухнем, този процес няма да се случи заради притока на работна сила отвън, но той набира скорост, развива се в целия ЕС. При нас социалната система вероятно няма да рухне, но допускам, че ще се мине към "по-ниски" технологии и това ще е за сметка на изключване на големи групи хора.
С други думи, ако сега заспим и се събудим в средата на века, пейзажът няма да ни хареса.