Магията София Лорен на 90 г.: "черна и кльощава", като малка се срамува от голямата си уста и дългия си нос
През 1982 г. легендата на италианското кино лежи в затвора за неплатени данъци
“Всяка нощ заспивам с едно и също желание: и утре да мога да се радвам на настоящето и да живея на максимум всеки един момент.” Това каза неотдавна София Лорен в интервю за седмичника “Сете” на “Кориере дела сера”.
На 20 септември италианската актриса и една от последните все още живи диви на световното кино от последните десетилетия ще навърши 90 години. Осем дни след нея това ще направи и Брижит Бардо. “Животът е като един миг, вече е зад мен, а не пред мен”, споделя Лорен. И до днес тя се радва на любовта на семейството и на милионите си почитатели в цял свят, които я обичат така, както и преди десетки години.
Детството в Неапол
Майката на София Ромилда е учителка по пиано, а баща ѝ Рикардо е в бизнеса с имоти. Той е син на сицилиански маркиз и признава бащинството си над София, която кръщават на майка му от Венето. Никога обаче не се жени за Ромилда. Две години преди да роди София, тя печели конкурс за Холивуд като двойничка на Грета Гарбо, но родителите ѝ не ѝ разрешават да замине.
Малката София прекарва детството и пубертета си в Поцуоли, живеейки в бедност и лишения заради Втората световна война. При една бомбардировка на пристанището е ранена в брадичката. След това семейството ѝ решава да се премести временно в Неапол.
Самата Лорен разказва как навремето се срамува от родителите си – майка ѝ е с прекалено внушителна външност, а баща ѝ е напълно отсъстващ в живота на самата София и на 4 г.
по-голямата ѝ сестра Мария, която не иска да припознае
Всичко това обаче води до силна амбиция у бъдещата актриса да успее в живота. Когато се местят в Неапол при баба ѝ по майчина линия, другите деца в къщата я наричат “клечката за зъби”, защото е “черна и кльощава”. Срамува се, че има твърде голяма уста, твърде късо лице, твърде дълъг нос. Вътре в себе си обаче знае,че един ден ще успее. Когато става известна, заедно с колежките си Джина Лолобриджида, Силвана Мангано и Силвана Пампанини се превръщат в символите на новата женска по-еманципирана красота.
Амбициозната майка и киното
За лансирането на София в киното и в шоубизнеса “вина” има безспорно майка ѝ, която навремето мечтае да стане актриса. Окуражена от спечеления конкурс за Холивуд, Ромилда решава да отиде в Рим, за да види дали може да си намери някаква роля или работа. Когато пристигат заедно със София, момичето е едва на 15 г. Майка ѝ е обаче много амбицирана. Започват да припечелват по някоя и друга лира като статистки в масовите сцени на големите филмови продукции на “Чинечита”. По онова време мнозина наричат римската киностудия “Холивуд на Тибър” заради многото американски продукции, които се снимат във Вечния град. Младата София е доволна, че допринася с нещо за магията на киното, която е гледала само от големия екран на киносалона в Поцуоли.
Един ден обаче майка ѝ заявява, че се прибират в Поцуоли, където е сестра ѝ Мария, тъй като започва училищният срок. Бъдещата актриса си дава сметка, че върне ли се в малкото южно градче, повече няма да успее да се откъсне от него. Събира кураж и казва на майка си, че остава в Рим, защото иска да се пробва в киното. Колкото и да изглежда налудничаво по онова време, Ромилда я оставя в столицата, за което и до ден днешен звездата ѝ е благодарна.
Дебютът в света на шоубизнеса е с името София Ладзаро и е в сферата на фотороманите, които по онова време са много популярни в Италия. Девойката е повече от атрактивна, неслучайно участва и в конкурс за красота “Мис Италия”, така на 16 г. печели титлата “Мис Елегантност”. След това
става и балерина в кабаретен състав
“По онова време не съм мечтала да стана актриса, това беше отвъд моите очаквания.” София желае просто да бъде част от този свят на красотата, а един ден - кой знае... Тя гледа с надежда към светлината в края на тунела.
Срещата с Карло Понти
Това е фаталната среща в живота на София, защото ѝ вдъхва вяра, че може да се занимава с кино. Тя е съдбовна и за кариерата ѝ, и за личния ѝ живот. “Той ми даде онова, което търсех открай време -
любов без условия и прекрасно семейство”
17-годишната Лорен среща 39-годишния продуцент Карло Понти през 1951 г. на конкурс за красота.
Той е женен, с две деца. На следващия ден я кани в кабинета си и поразен от нейните качества и потенциал, ѝ предлага 7-годишен договор в киното. Малко след това София ще започне да се нарича Лорен. От дългата професионална и любовна връзка с Понти, който ще стане неин съпруг, се раждат Карло - младши и Едоардо, както и дълга серия от успешни филми в Италия и Холивуд до 2007 г., когато Понти умира.
Една от първите роли на София е във филм с Алберто Сорди, където изпълнява ролята на Клеопатра, а после играе и в “Две нощи с Клеопатра” на Марио Монти.
Следват серия от най-различни филми, в някои от които е главна героиня. Виторио де Сика ѝ поверява главната роля в “Златото на Неапол” малко след като се запознава с нея. Лорен играе в творбите на най-големите режисьори на своето време - Дино Ризи, Еторе Скола, Чарли Чаплин, Робърт Олтман. Нейни екранни партньори са най-големите от онази епоха – Кари Грант, Марлон Брандо, Пол Нюман, Грегъри Пек, Тото.
Грант, когото среща при снимките на “Гордост и страст” (1957), се влюбва лудо в София, но за нея съществува само Карло Понти. Истинска стихия на екрана Лорен е обаче най-вече в партньорството си с Виторио де Сика и Марчело Мастрояни, с когото снима 14 филма.
Два аборта, две деца, 17 дни в затвора за неплатени данъци
Личният живот на София Лорен е изпълнен с препятствия от всякакъв тип. Навремето нейният любим Карло Понти е все още женен и за да получи развод - забранен в Италия, отива в Мексико. През септември 1957 г. се жени за Лорен чрез пълномощник. Понти не се прибира в Италия, за да не бъде обвинен в двуженство, а заминава за Холивуд. През 1960 г. двамата с Лорен се връщат в Италия, където са обвинени в двуженство, но те отричат да са женени.
Две години по-късно бракът на Понти с първата му съпруга е анулиран от църквата. През 1965 г. продуцентът получава развод във Франция и се жени за Лорен през април 1966 г., след като двамата са получили френско гражданство от президента Жорж Помпиду.
Актрисата има два аборта, преди да роди за първи път. Карло-младши идва на бял свят в Женева през 1968 г. и днес е диригент. Женен е за унгарска цигуларка, от която има две деца. Едоардо също е роден в Женева през 1973 г. Той е режисьор и кинопродуцент. Женен е за американска актриса, от която има две деца.През 2020 г. Лорен, тогава на 86 г., беше
режисирана от сина си във филма “Животът пред теб”
Лорен и Понти са големи любители на изкуството – в колекцията им има над 150 творби, сред които на Матис, Сезан, Пикасо, Дали, Реноар, Магрит и др. През 2007 г. картина на Бейкън от колекцията им е продадена за 15 млн. долара в Ню Йорк. По-голямата сестра на София - Мария Шиколоне, се жени навремето за джаз музиканта Романо Мусолини, син на фашисткия диктатор.
Лорен е леля на дъщеря им Алесандра Мусолини, бивша депутатка и актриса. София и Мария са силно свързани и до днес. С един от първите си хонорари в киното актрисата плаща на баща си 1 млн. лири, принуждавайки го да даде фамилното си име и на сестра ѝ.
През 1982 г. звездата е арестувана в Рим по обвинение за неплащане на данъци и прекарва 17 дни в затвора в Казерта. Дългата съдебна одисея на актрисата приключва едва през 2007 г., когато Касационният съд постановява, че Лорен е имала право и че вината за измамата на данъчните власти е на нейния счетоводител. Тя никога не получава извинително писмо от властите.
Какво е сегашното ежедневие на Лорен в къщата ѝ в Женева? “Обичам да се будя рано сутрин. След кафето проверявам кореспонденцията си. Ако синовете ми не са с мен, говоря с тях по телефона. Правя лека разходка. После обядвам и спя. Като се събудя, говоря по телефона с приятелите си, някой от тях понякога минава за кафе.
Вечерята ми е лека, гледам новините, после някой филм или чета книга,
преди да заспя”, разказва Лорен пред “Кориере дела сера”.
Повечето от времето си прекарва в Женева, но обича да ходи при сестра си Мария в Рим или при синовете си в Лос Анджелис.