Какво всъщност се случи на 9 септември 1944 година?
Ден преди това България се оказва във война и със Съветския съюз, и с Германия
Въпреки многобройните му тълкувания отговорът е, че се е случило логичното според хода на събитията. След огромните загуби и бързото настъпление на германците в Съветския съюз в първата година на войната през зимата на 1942/1943 бойните им успехи секват. През февруари 1943 г. руснаците печелят битката при Сталинград, започнала още през юли 1942 г. и тръгват в настъпление. Днес тя се смята за най-кръвопролитната във Втората световна война. Пленени и убити са над 250 хил. немци, а и приблизително толкова са и жертвите от руска страна. Германците са принудени да отстъпват.
На 5 юли 1943 г. започва битката при Курск, отново с настъпление на германците. От двете воюващи страни участват над 4 милиона войници. След 10 дни немците са принудени да отстъпят, като са загубили около 500 000 войници. Пътят за настъпление на Червената армия към Европа е открит. Това не предизвиква кой знае какви вълнения сред делата на родните политици, които продължават да вярват в успеха на Германия.
Безпокойствата ще дойдат по-късно. Седемнайсет дни след смъртта на цар Борис, на 14 септември, е утвърдено ново правителство на Добри Божилов, тъй като предишният министър-председател Богдан Филов е утвърден за регент. Правителството му определено е прогерманско. В същото време нелегалната и партизанската борба в България се засилват. Година и половина назад е останала във времето, когато оцелелите парашутисти и подводничари се опитват да създадат партизански чети в Карловско и Велинградско - на едното място в планините излизат двама души, а на другото петима, като някои се връщат след няколко седмици по родните си места. С обръщането на хода на войната и партизанското движение се засилва. Дотолкова, че според официални данни партизаните и нелегалните през август 1944 г. са около 15 000 души!? Това не пречи по решение на нелегалната БРП(к) през пролетта на 1943 г. страната да е разделена на 12 въстанически оперативни зони, обединени от щаб на НОВА - Народноосвободителна въстаническа армия, които трябвало да съборят съществуващия режим в... подходящ момент. Създадени са и първите партизански отряди. Правителството на Добри Божилов по внушение на тримата регенти Богдан Филов, ген. Никола Михов и принц Кирил приема закон за създаване на жандармерия - специални военни части за борба с партизаните и нелегалните.
За убит партизанин и отрязаната му глава за доказателство е утвърдено да се дават като награда по 50 000 лева
Това става с решение на Народното събрание. В резултат средногорските партизански отряди “Христо Ботев” и “Васил Левски”, Габровско-севлиевският след битката при Балван и отряд “Антон Иванов” са разгромени. В края на януари правителството получава нота от Съветския съюз да преустанови строителството на германски военни кораби и катери във Варна и Бургас. Следва отказ. В същото време се засилват и англо-американските бомбардировки над София, най-тежките от които са на 10 януари и 30 март 1944 г. Това е резултатът от “символичната” война, обявена на Англия и САЩ на 14 декември 1941 г. Убити са над 1800 души, близо 2400 са ранени, а в София са разрушени десетки хиляди сгради.
Възстановени са лагерите за антифашисти, в различно време са въдворени над 10 000 души. Издадени са 1600 смъртни присъди, от които 400 са изпълнени. З сравнение: Народният съд издава 2730 смъртни присъди, като няма точни данни колко са безследно изчезналите и убитите в първите дни след 9 септември 1944 г.
На 24 март Атанас Буров, Нникола Мушанов, Александър Гергинов, Петко Стайнов, Димитър Гичев, Кимон Георгиев, Вергил Димов, Константин Муравиев, Никола Петков и Кръстьо Пастухов публикуват възвание до регентите и министър-председателя за промяна на политиката на България.
В него четем: “Настъпилите през 1943-1944 политически и военни събития потвърждават за лишен път у нас убеждението, че войната е загубена за Германия и нейните съюзници. Ясно е тогава каква съдба очаква България. Дори и в най-благоприятния за Германия случай много малко вероятно е впрочем да успее да сключи сепаративен мир, съюзниците ѝ ще бъдат изоставени на съдбата ѝ или ще послужат за разменна монета. А не е трудно да се види каква ще бъде участта на отечеството ни срещу мощния съюз на мировите империи и срещу съседите ни от юг, запад и изток”.
И в следващ абзац: “Такова правителство, опирайки се на народното доверие, осланяйки се на народната мощ, ще може между другото да използва щастливото обстоятелство, че дипломатическите връзки с Русия са запазени, за да одобри отношенията с освободителката ни, която ще има да играе решаваща роля за съдбата на балканските народи”.
Никой от управляващите не ѝ обръща внимание. На 6 август към “Декларацията на десетте”, както е определена, се присъединяват Иван Пашов, Минчо Нейчев и Моско Москов и публикуват декларация относно политиката, която трябва да следва България. В нея те обясняват, че основната грешка на външната политика е “напускане на неутралитета, подписване на Тристранния пакт и обявяването на война на Англия и Съединените щати, че развитието на действията по бойните театри и скъсването на отношенията между Турция и Германия приближават пламъците на войната до границите ни”. По-нататък пишат, че след напускането на Италия Тристранният пакт вече не съществува и обвързванията ни с Германия са обезсилени. В шест точки, най-важните от които определят: коренна промяна на дотогавашния курс на външната политика, заради неоправданото присъствие на германски войски на територията на България да се изтеглят незабавно войските ни от “новоприсъединените земи”, спиране на “войната” с Англия и Съединените щати и “да се поведе смело и открито една искрена и приятелска, изпълнена с доверие политика на нашата освободителка Русия”.
И този повик не е чут от управляващите. На 2 септември 1944 г., с оглед на коренно променената политическа обстановка, е сменено правителтството на Иван Багрянов, управлявало само три месеца, с това на Константин Муравиев. Народното събрание е преустановило своята работа на 23 август. В едни от последните му заседания се обсъждат делата на българския корпус в Югославия и отпускането на заем от 13 млн. лева за стабилизиране на държавата.
В правителството на Константин Муравиев трима от подписалите декларациите са министри без портфейл Атанас Буров, Никола Мушанов и Димитър Гичев, а Александър Гергинов и Вергил Димов - действащи. То обаче не е подкрепено от ръководителите на Отечествения фронт. На 5 септември сутрешните вестници и радиото оповестяват програмната му декларация. То се обявява за една здрава и силна власт при истинско демократично управление,
даването на пълна и безусловна амнистия
на “всички провинени във връзка с борбата на народа срещу диктаторските режими и в борбата между властта и гражданската съпротива срещу политиката на военно сътрудничество с Германия”. Обявява, че ще разтури всички “насърчавани отвън” фашистки организации, както и 25-ото народно събрание. Като основна цел си поставя обезсилване на Тристранния пакт, примирие с Англия и САЩ, оттегляне на окупационния корпус. И още: “Като първа своя грижа правителството ще поведе открито една искрена, приятелска, изпълнена с доверие политика към братска Русия, използвайки щастливо запазените нормални отношения с правителството ѝ, за да развие тези отношения до най-пълно и постоянно приятелство, каквото подобава между освободен и освободителка”.
Нищо подобно не се случва. Още от края на август членове на Отечествения фронт се събират на няколко пъти на заседания, за да подготвят и обсъдят действията за преврат. Решава се да се осигури ненамесата на армията, партизанските отряди да се придвижат в столицата и в решителния момент при завземане на военното министерство и радиото, ако се окаже съпротива, да действат с нелегалните.
Трети украински фронт, наброяващ над 200 000 души, обединени в три армии, пък вече е около Констанца и Мангалия. Разузнавателни руски групи навлизат в Североизточна България и не срещат никаква съпротива. Те не откриват и окопни и защитни съоръжения.
На 5 септември Съветският съюз обявява война на България. Решението е взето в 19 ч, но в 20,30 ч управляващият съветското посолство Дмитрий Федичкин я връчва на министър-председателя Константин Муравиев.
На 8 септември командващият Трети украински фронт маршал Толбухин се обръща с призив към българския народ: “Българи! Червената армия няма намерение да се бори срещу българския народ и неговата армия, тъй като счита българския народ за братски народ. Червената армия има една задача - да победи немците и да ускори настъпването на всеобщия мир”. Това пък предизвиква съответната реакция на регентите и правителството. Същия ден съветските войски навлизат в България през северната сухопътна граница и през пристанищата ни в Черно море. Не им е оказана никаква съпротива, а на много места са посрещани доброжелателно и с радост. Не е за учудване - българският народ за втори път за 3 години посреща “освободители” - един път германци, втори път - руснаци. Народопсихология!
Пак на 8 септември в дома на Кимон Георгиев се събират превратаджиите от Отечествения фронт. Освен него комунисти не са Дамян Велчев, Никола Петков, Григор Чешмеджиев. Определни са часът - 3,00, и съставът на правителството след завземане на властта. Дамян Велчев отказва да е вътрешен министър и на негово място е определен Антон Югов. Всъщност в правителството, утвърдено с указ веднага след преврата, освен него само двама са действащи министри на БРП(к) - на правосъдието Минчо Нейчев и на народното здраве Рачо Ангелов. Добри Терпешев е министър без портфейл. Останалите са социалдемократи, звенари и земеделци, а министърът на пропагандата Димо Казасов е безпартиен.
В 2,45 ч дежурният офицер в Министерството на отбраната отваря вратата и пуска в него четирима офицери. Малко по-късно пристигат и членовете на определеното отечественофронтовско правителство. Извикани са и двамата регенти, за да утвърдят извършения преврат. Генерал Маринов дава заповед до военните поделения да изпълняват нарежданията на новата власт. Регентите са освободени и на тяхно място са назначени Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. На 10 септември съветски войски влизат в София.
Това е. Няма нито безпримерен, нито чутовен героизъм, още по-малко пък свидни жертви в един определено логичен преврат, толкова дълго възхвалян и не по-малко отричан.
Как България се оказа едновременно във война със Съветския съюз и Германия?
В безвластието, което цари в началото на септември тримата регенти, допреди дни отявлени германофили, на 8 септември публикуват Прокламация към българския народ. Обявяването на война на Германия е отговор на обявената от Съветския съюз война на България и е обсъждано два дни преди това, но не е взето решение, тъй като военният министър генерал Иван Маринов се противопоставя. Регентите са останали двама, тъй като Богдан Филов е подал оставка, несъгласен с решението да се обяви война на доскорошния съюзник.
Ето текста на прокламацията:
„БЪЛГАРИ,
Българското правителство, в защита на законните интереси на българската държава, реши да пристъпи към обезоръжаването и задържането на влезлите в територията на царството германски военни части и да поиска от всички германски части, намиращи се от по-рано в България, да напуснат пределите й.
Без никакво наше предизвикателство германските военни власти не само неохотно изпълниха тези наши законни искания, но прибягнаха до действия срещу българската войска, които засегнаха нейната военна чест и бойна сила, както и достойнството и честта на независимата българска държава. Те с измама плениха щабовете на окупационния корпус и на три дивизии и със сила обезоръжиха части от същия корпус.
Българското правителство, за да защити честта на българската войска и достойнството и честта на българската държава обяви положението на война между България и Германия. Това положение влиза в сила от днес, 8-и септември 18 часа.
Правителството изпълнявайки така дълга си към отечеството е убедено, че ще има подкрепата на целия български народ. То твърдо вярва, че ще има подкрепата на целия български народ. То твърдо вярва, че като застава в реда на държавите, които се борят за правата и свободите на народите, ще намери подкрепата на великите държави, които стоят начело на тази борба.
ГРАЖДАНИ,
България днес е там, гдето винаги са били тежненията и чувствата на българския народ и интересите на отечеството.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
Издадена в София на 8-и септемврий 1944 г.
На първообразния собственоръчно написано
Кирил княз Преславски,
генерал Никола Михов
Преподписали председател на Министерския съвет, м-р на външните работи Константин Муравиев,
министри без портфейл: Никола Мушанов, Димитър Гичев, Атанас Буров
министър на вътрешните работи и народното здраве и временно управляющ министерството на железниците, пощите и телеграфите Вергил Димов,
министър на финансите и временно управляющ министерството на промишлеността, търговията и труда д-р Александър Гергинов,
министър на правосъдието и временно управляющ министерството на народното просвещение Борис Павлов,
министър на войната Иван Маринов, генерал-майор,
министър на земеделието и държавните имоти Христо Г. Попов,
министър на общите сгради и благоустройството Стефан Даскалов."