Доц. Мариана Тодорова: Вече не сме пазар с евтин труд, с нормални доходи и тук може да се живее като в успелите страни
Това, което ни пречи, е липсата на солидарност и интегритет като общество
Корупцията на ниските нива показва, че сме склонни към нихилизъм и заобикаляне на правилата
Образователните системи в цял свят са приблизително на нивото на Просвещението, изисква се нов подход. Не е толкова важна фактологията, колкото децата и младите да се учат да мислят критично и плуралистично. Или както казва Джак Ма - сега се опитваме да играем шах със способи от XIX век, но на дъска от XXI век
- Доц. Тодорова, Вие наскоро се върнахте от международен форум в Китай, често пътувате до САЩ, освен това като футуролог следите кои нации изпреварват с години останалите. Можете ли да откроите 5 - 6 фактора, които биха ни помогнали като нация да се прехвърлим на „по-бърза писта" към успеха и по-доброто благосъстояние?
- В случая ми хрумва една метафора от Китай, че държавите се управляват така, както можем да приготвим ястие – примерно при голямата риба се използват едни похвати, а при малките са необходими по-малки неща и трябва да се внимава ястието да не бъде „преготвено".
Тъй като ние не сме голяма държава, това ни осигурява редица предимства. От една страна, имаме зададена посока, защото ние сме страна член на ЕС и в рамките на този съюз можем да следваме общите ценности и същевременно да отстояваме националните си специфики. Изключително важно е и каква е визията ни за прогреса – като нарастване на доходите, подобряване на качеството на живота, на образованието, на здравните грижи, усещането за благоденствие и стимула на младите хора да остават тук.
Всичко това в известен смисъл е свързано и съвсем не е непостижимо. Другата важна политика е да се предефинираме като място, в което инвеститорите могат да работят с високообразовани специалисти и да спрем да залагаме на тезата, че сме евтин пазар на труда, където заплатите са ниски. За целта обаче е необходима голяма реформа в образователната система. Знам, че звучи като клише и че това не може да се случи бързо, защото образователните системи трябва да са консервативни и това гарантира устойчивост. От друга страна, в нашата има доста недостатъци, които трябва да се отстранят – това е проблем не само за нас, а за целия свят. Дори Джак Ма (визионер и създател на „Али Баба" – бел. ред.) отбелязва, че се опитваме да играем шах със способи на XIX век на дъска от XXI век. Приблизително в цял свят системите се намират на ниво, подобно на това след Просвещението, а новите реалности изискват друг подход.
Днес вече не е толкова важно да се наизустява фактологията, колкото децата да се учат да бъдат проактивни, проявяващи критично, плуралистично мислене, да се образоват и да имат нагласата, че ученето е за цял живот. Както да са съзнателни за това, че то е процес, ще се развива и затова трябва да имат търпимост към четенето и трупането на знания, защото новите технологии предоставят голямо улеснение по отношение на проблеми, на казуси. Но ако им се предоверим и не се запознаем с всички материали, цитирани от изкуствения интелект, когато не проверяваме източниците и не търсим различни гледни точки, тогава наистина се лишаваме от плурализъм и от критично мислене. Причината е, че езиковите модели на изкуствения интелект са съвършени при обработката на информацията, но в този процес се губят важни елементи, тоест от нас се иска да запазим когнитивната търпимост, да се образоваме и да не губим способността си за аналитично мислене. Нещо повече, всички ще трябва да приемем, че ще се налага да подновяваме уменията си на 2 - 3 години, защото понятието професия ще бъде флуидно. Новите технологии постепенно ще изместват изискванията и ние ще трябва да се адаптираме, да сме креативни. Тоест образованието, от една страна, ще трябва да ни научи да сме самодисциплинирани и да се самообразоваме, да се приспособяваме към новите реалности, да приемем, че онази сигурност в дадена професионална ниша в рамките на 20 - 30 години вече няма да я има. От друга, то трябва да ни подготви за новата философия, за новата парадигма как да подобрим себе си на фона на развитието на изкуствения интелект и новите технологии.
- В този сложен микс можете ли да кажете какви са нашите предимства и недостатъци?
- Недостатъкът ни е, че у нас всичко това става бавно, България е ригидна, но ЕС също е тромав - по отношение на усвояване на нови технологии и производства изоставаме зад САЩ и други страни.
От друга страна, ако се върнем към усещането за благоденствие и образование, могат да се определят няколко важни за нас приоритета. По принцип съм забелязала, че тези, които не са пътували много, обикновено са най-критични към страната ни, но тъй като аз ежегодно посещавам САЩ, Китай и много други страни, смятам, че у нас при нормални доходи качеството на живот би могло да е сравнимо или по-високо от това в редица успели страни.
Първо, тук мащабите не са големи, географският климат е добър. Пътуването до работното място не изисква много време, природата не е замърсена, качеството на храната е високо. От друга страна, ако няма спешна реформа в образователната и здравната система, ако постоянно липсва чувството, че живеем в правова държава, това ще намали усещането за благоденствие и ще продължава да провокира у някои миграционни намерения.
- Какво най-много ни пречи?
- За мен големият проблем е, че няма чувство за солидарност, за преживяване в една общност, няма ги ценностите, които ни дават усещането за общност. Самият разпад на обществените връзки ни пречи да функционираме като солидарно общество и политическата поляризация има пряко влияние върху това. От друга страна, да не забравяме особеностите на нашия манталитет, защото всичко е свързано - войната по пътищата показва нежелание да се спазват правилата, нихилизъм.
Корупцията на ниски и средни нива е знак, че тя е позволена, но и част от гражданите са склонни да решават проблемите си, заобикаляйки процедурите и бюрокрацията. От тази гледна точка самото общество трябва да стане по-критично и към себе си, да пожелае тази промяна и да е склонно да се самокоригира.
- Наскоро се върнахте от голям форум в Китай. По време на пандемията обсъждахме колко са изостанали, че ни е необходим здравен щит, за да се пазим от вирусите им, най-малкото защото допреди 30-40 години са се поздравявали с “ял ли си днес”. Сега обаче всички завръщащи се оттам казват, че големите им градове са на светлинни години от нас.
- Към 2021 г. Китай за първи път се похвали, че е изкоренил абсолютната бедност, тоест там няма хора, които живеят под минималния международно признат праг, което е голям успех.
Известно е, че там има региони, които са 10-15 години по-напред от голямата част от страните в света, имат технологии, бързо развиваща се инфраструктура, печеливши бизнеси, свързани с изкуствения интелект, и същевременно много изостанали райони. Именно заради тази неравномерност Китай все още се определя като развиваща се страна. Когато присъствах на тези дискусии за бъдещето на Китай в перспективата на развитието на изкуствения интелект, те бяха категоризирали три принципа за постигане на благополучие - ако искаш развита страна и икономика, прави пътища и инфраструктура.
Тази част определено ни звучи познато. Вторият - ако искаш да нахраниш бедния, не му давай риба, а го научи да я хваща. Третият бе - чиста природа, вода, планина, тъй като те са свързани с благополучието.
Затова си поставят за цел през следващите 5 години да развиват равномерно инфраструктурата в цялата страна, защото колкото и негативен и убийствен ефект да имаше пандемията, там установиха, че когато се развива електронната търговия и се осигури снабдяване, регионите могат да процъфтяват.
Само по себе си това предизвика ефекта на доминото, тъй като все повече млади хора не се стремят към миграция към успешните градове и мегаполиси, където животът е много по-конкурентен, а избират да останат по родните си места и онлайн търговията им помага да се справят. По отношение на втория принцип целта е да се образоват всички, за да имат необходимите умения за XXI век и да са конкурентоспособни. В известен смисъл това е заложено и в хилядолетните им традиции, и във философията на Лао Дзъ, и във философията на меритокрацията, живял 400 години пр. Хр. - тоест един човек не бива да бъде награждаван за произхода си или за принадлежността си към аристокрацията, а за качествата си и образованието си. Затова там освен на развитие на инфраструктурата се залага и на непрекъснато учене през целия живот. По отношение на третия принцип - за чиста природа, в Китай си дават сметка, че са я жертвали в името на икономическия бум.
- Макар и голям замърсител, те си поставят амбициозни цели и често ги постигат.
- Допреди 10-15 години се смяташе, че някои реки са безвъзвратно замърсени, както и почвите, защото светът изнесе там тежките си индустрии и това бе цената за растежа. Но през последните 10 години се забелязва голям напредък - въздухът вече е чист, аз бях през 2013 г. в Шанхай и сега, 11 години по-късно - там вече не се забелязва онзи смог. Посадени са милиони дръвчета, защото това е в плановете за екология, през 2025 г. в страната възнамеряват да забранят употребата на пластмаса. Може би е прекалено амбициозно, но ще видим.
От друга страна, не бива да съдим еднозначно. Това е страна със заложени принципи, тя се управлява от китайската комунистическа партия и подходът е централизиран. Гражданите са с нагласата, че трябва да се изпълнява всичко. Тук е много важно да кажем, че голяма част от обществото се чувства добре и е в хармония и в съгласие с правителството. Те не откриват проблем, че с приложението Wechat може да се проследява поведението им, финансовите им трансакции, освен това самите телефони служат като “черни кутии” при инциденти с кола, на улицата.
Полицаят веднага може да прослушва записа и да прецени кой е виновен. Нещо повече, те са доволни, че забелязват признаци за справяне с корупция, защото сериозните парични трансакции стават през системата Weixin и всичко се проследява. Разговарях с много хора и те споделиха, че се чувстват сигурни. Казват, че хората, които живеят нормално, няма какво да крият. Разбира се, за нас, за западните общества и демокрации, това представлява сериозно навлизане в личното пространство и не можем да изхождаме от критерия напредък. За нас той не би бил легитимен.
- От тази отправна точка, ако се върнем към България - за нас сега кое е най-важно?
- За България е важно и ценно, че сме член на ЕС и НАТО, и това не трябва да се подлага на съмнение, от друга страна, можем да имаме повече самочувствие да водим дебати. Това се забелязва дори в областта на изкуствения интелект. Имаме предложени стратегии, но те не са толкова комплексни, колкото на мен ми се иска. Има добра стратегия, изготвена от БАН, но не е актуализирана с нови моменти, свързани с големите генеративни модели (LLM), ChatGPT-3, -4. За разлика от другите страни членки, ние не предложихме единна осъвременена концепция и това не е само в тази сфера, а и в други. С други думи, бихме могли да сме по-проактивни, да имаме самочувствие и да коригираме позицията, защото изначалната идея за ЕС е да бъде политико-икономически съюз, в който се отчитат правата на всички страни.
CV
Доц. д-р Мариана Тодорова е футуролог в Института по философия и социология към БАН
Била е народен представител в 43-ото народно събрание
Има специализации по лидерство в Харвард Кенеди Скул, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление
Представител е на глобалния тинк танк “Милениум проджект” в България и е член на Световната академия за наука и изкуства
Първата ѝ книга в САЩ - Future Studies and Counterfactual Analysis. Seeds of the Future, е написана съвместно с американския футуролог Теодор Гордън
Автор е и на книгата Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти на темата