Фермери чакат 30% по-малко царевица и слънчоглед, но жегата не удари зърното
- Гроздето в Пловдивско стана на стафиди, прибират го с месец по-рано
- И бобът пострада, окапват му цветовете
Сушата през последните два месеца е на път да изгори слънчогледа и царевицата, но не успя да удари зърното.
Сухото и горещо време се оказа “жътвено”, като в Добруджа са прибрани 670-700 кг от декар - с около 100 кг повече от миналата година. Според земеделското министерство общото количество прибрано зърно е рекордно - над 6,7 млн. тона.
От областната дирекция по земеделие във Велико Търново казват, че по техни наблюдения добивите на царевица и слънчоглед обаче тази година ще бъдат с 30% по-малко спрямо миналата заради засушаване. Същото е положението и при рапицата, където вече има пропаднали над 5550 декара.
Вследствие на градушки и наводнения са унищожени 1215 дка пшеница, 3700 дка слънчоглед и 745 дка царевица.
Зърнопроизводителите в Пазарджишко също отчитат по-слаб добив тази година. При 420 килограма от декар през миналата година през тази добивът е спаднал до около 320 килограма.
Земеделците се надяват на дъжд, в противен случай ще пострада и слънчогледът, който съхне и се изтощава без поливане.
Сушата е огромен проблем, основни култури са обречени на гибел без поливни системи, коментира директорът на Комплексната опитна станция в с. Ивайло Благой Неделчев.
По думите му все повече стопани предпочитали да гледат домати, пипер и краставици в оранжерии.
Други пък залагат на овощни дървета
- праскови, ябълки, круши, които не изискват толкова много вода.
“Положението е много зле и най-лошото е, че от година на година става все по-тежко, жегите са безпощадни. Няма особено голямо разнообразие от нови култури. Отглеждат се предимно пшеница, ечемик, слънчоглед.
Царевицата например в Бургаския регион не вирее добре”, споделя и Александър Сотиров, зам.-председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургаско. Очакваният добив там ще е в рамките на миналогодишния.
“Опитваме се да развиваме консервационно земеделие, при което се минимизира обработката на почвата, за да се възстанови и
да се запазва влагата
Но и този начин не решава проблема с голямото засушаване”, добавя Сотиров.
Ниски добиви чакат и лозарите, топлото време ги принуди да приберат гроздето с месец по-рано. Обикновено то започва след втората половина на септември, но тази година стартът на кампанията започна още през август.
Винените сортове достигнаха захарност 24 градуса и ако не се приберат сега, има опасност зърната им да станат на стафиди, обясни проф. Христина Янчева, доскорошен ректор на Аграрния университет, а сега областен управител на Пловдив.
Според проф. Янчева трябва да се търсят сортове, които да се адаптират към измененията на климата. Селекционерите трябвало да изработят такива, които да са пригодени към по-високи температури и с по-къс вегетационен период.
Производители прогнозират, че през тази година и добивите от смилянски фасул също ще бъдат значително намалени.
Температури над 28-30 градуса не се отразяват добре на фасула
и започват да окапват част от цветовете, обясни Сафидин Чикуртев, председател на Земеделската кредитна кооперация в село Смилян.
Общият средногодишен добив в Смилян и селата от коритото на река Арда, където вирее културата, обичайно е над 30 тона.
Първото нещо, за което се сещат много земеделци в такава ситуация, е да се мине на отглеждане на екзотични южни плодове и зеленчуци. Но трябва да мине много време, за да се наложат на пазара.
“По-скоро сега се търсят устойчиви хибриди от познатите сортове,
вече се и създават такива”, казва Цветан Цветков, шеф на Браншова камара “Плодове и зеленчуци”.
“Там, където има традиционно производство и то е основното, трябва да се инвестира в технологии и съоръжения за опазване на съществуващото”, допълва той. Според него така било по-добре, отколкото ако се внасят за отглеждане семена от сортове, които са подходящи за друг климатичен пояс.
Според Асоциацията на овощарите някой може и да прави опити с по-екзотични култури, но е много несигурно да се каже дали те в България биха имали потенциал. Все пак при нас има и зима, а климатичните промени направиха така, че понякога те са много суров сезон, с много ниски температури и без снеговалежи, които са естествена защита на почвата от измръзване.
“Аз не смятам, че това би трябвало да бъде решението на проблема с безводието у нас. Кризи със засушаването има на много места в Европа, но там съответната държава е направила необходимото, така че вода за стопаните да има. При нас инфраструктурата не е пипана по никакъв начин от много години. Дотам ли трябва да се стига, че да се правят експерименти в отглеждането на някакви култури? Какво означава това, че нашето производство трябва да изчезне? ”, пита Живка Гроздева, член на управителния съвет на асоциацията.
Тя е категорична, че
няма земеделски култури без необходимост от вода
При температури от 40 градуса и нагоре, каквито бяха през юли, няма растения, които да оцелеят, особено ако не се поливат.
“Не трябва да се разпиляваме, търсейки индивидуално решение всеки стопанин сам за себе си, това няма да доведе до никакъв резултат”, смята Гроздева.
Според Тодор Джиков, бивш зам.-министър на земеделието и картофопроизводител, засаждането на по-екзотични култури е прекрасно начинание, но е любителско.
“Тук говорим за изхранване на нацията, за хранителна сигурност на държавата. В момента такъв тип култури не са от интерес за обществото”, смята той.
Убеден е, че за да отглеждаме картофи, имаме всички необходими агроклиматични условия. Това важи и за краставиците, доматите, ябълките, сливите и още ред други култури.
“Но за това, което можем да произведем, държавниците трябва да имат визия как да го направим”, категоричен е Джиков.