Защо БСП все си рита елита? Защото е главотежка
Вместо пак да се обединява, по-добре пак да си пусне кръв
След оставката на Нинова новото ръководство на БСП извади нов лозунг – обединение. Звучи прекрасно, но дали е разумно?
Обединението би било чудесна идея, ако добавяше повече електорат. Ако например БСП и “Възраждане” си вкарат избирателите в една кошара, биха могли да се борят за златния медал на предстоящите избори. Но това е изключено, БСП е в натовската кошара на топло и завинаги.
Под “обединение” БСП разбира приобщаването на прогонените в миналото функционери. Но те пък не ѝ носят никакъв електорален чеиз, а искат избираеми места. В момента БСП има едва 18 депутати, или приблизително по половин мандат на избирателен район. Дори да си водач на листа, шансовете ти са наполовина. За какво са ти тогава още претенденти? Много вожд, малко индианец.
Обединявайки се със своите отлъчени грешници, БСП става прекалено “главотежка” – термин, който се използва при самолетите, тенис ракетите, бухалките за бейзбол и някои други конструкции. В медицината диагнозата би била нещо като “хидроцефалия”, “акромегалия” или не знам още какво. Важното е, че при главотежките структури основата е отслабена и се рискува преобръщане, рухване, счупване и потъване.
Ако новото временно ръководство на БСП мисли като инженер, би трябвало да направи точно обратното – никакво обединение, никакви нови вождове отвън, а свирепа чистка на всички елитни кадри. Режеш и хвърляш. Макиавели би ги посъветвал точно това, а той е казвал само истината и затова много са го били.
Че чистките са полезни, се доказва и от 34-годишния опит на БСП. Например преди изборите през 1994 г. фракцията на Виденов отстрани повечето от привържениците на Луканов, освежи листите, внесе оптимизъм и взе цели 125 места, или по 4 мандата от всеки избирателен район.
Уви, после направи серия безумия, с които през 1997 г. сви мандатите до едва 1,9 на район. Представете си фрустрацията на всеки трети или пети в листата, който вчера се надяваше и очакваше трепетно властта, а сега на̀ ти гъбата с оцета. Скандал!
Сред партийния елит и полуелит настана неистово съскане, а издигането на Георги Първанов за президент през 2001 г. всъщност бе опит за вътрешнопартиен преврат.
Той пък взе, че спечели изненадващо. Това стана, защото в СДС се носеше точно същото съскане по точно същите причини, защото точно тогава СДС също стана главотежка. От 137 през 1997-а през 2001 г. мандатите изведнъж се сринаха до мизерните 51, а партийният актив междувременно се бе доста намножил. Най-челните искаха депутатски мандати, но след тях активът очакваше съответните големи и малки постове - от министър и пиар до деловодител и чистачка. И ето че вкупом всички се разочароваха и започнаха да съскат.
Самото гласуване за партийни листи постоянно генерира нови вождове и нови разочарования, бързо превръщайки всяка успешна партия в главотежък хидроцефалит. Листите с по 10-15 кандидати искат постоянен човешки пълнеж, но пълнежът също има претенции да мине напред. И като види, че шансовете му изчезват, вдига революция.
Но да се върнем в БСП. Дойде Станишев, поразчисти елита, освежи го и през 2004 г. БСП вече взе по 2,64 мандата на партийна листа, два пъти повече от 1997 г. И настъпи златният век на Тройната коалиция, когато за всеки си имаше порция, а за Доган и по две. Но след провала през 2014 г. порциите пак се свиха до 1,2 на листа и настъпи ново униние. Дойде време да се сменя не само лидерът, но и полът на лидера.
И какво направи Нинова? Пак голяма чистка, но на принципна основа – имаш ли вече 2 мандата, не ти трябва трети. Може да е малко глупаво, но поне е принципно. В резултат Нинова стана популярна сред по-низовия актив, партията се взе в ръце и през 2017 г. порциите се възстановиха до 2,58 мандата на избирателен район. БСП удари джакпота, но бързо го профука и стана пак главотежка. Така можем да изведем формулата на партийното здраве. Тя е нещо като дроб в алгебрата. В числителя слагаме броя на депутатските мандати (М) и останалите хубави постове, а в знаменателя – броя на вождовете с техните претенции (В). За да е здрава, за да няма вътрешни дрязги, изневери и разпад, една партия трябва да се стреми към М/В > 1.
Т. е. ако разделим постовете на вождовете, резултатът трябва да е повече от единица. В момента в най-добрия случай при БСП се наблюдава М/В < 0,5, но след предстоящото обединение здравната диагноза ще спадне до 0,2 или дори 0,1 и после - тишина.
Вероятно Националният съвет на БСП се опитва да поправи този коефициент, като изключи от партията и Нинова, и още трима нейни съратници. Това е крачка в правилната посока, но твърде плаха.
Без да ги броя, на пръв поглед НС на БСП има близо 200 членове, които чакат своя пост. Те трябва да се сведат до 50, а останалите вкупом да поемат вината.
Няма значение как ще стане това. Да речем, че си отиват всички над 40-годишна възраст. Или всички под 70. Така БСП ще се освежи с една много по-хармонична с тялото глава.
Вместо това левите пак ще се обединяват. Нинова се маха не заради чистката, а защото пречи на обединението. Груба грешка!
В БСП има много умни хора, но едно сравнение с Източна Европа показва, че като партия глупостта не ѝ е чужда. Навсякъде в бившия соцлагер левите партии са или първи, или втори. И в Путиновата Русия Комунистическата партия на руската федерация (КПРФ) е неизменно втора, макар че няма шанс да управлява.
Само у нас, само в България лявата партия вече е пета и стремително отива към небитието в резултат от 34 г. грешки, глупости и дори смяна на пола, ако под "пол" разбираме социална роля. Не количеството на вождовете свива мандатите. Напротив, свиването на мандатите прави вождовете излишни и затова всички чистки в БСП бяха правилни и оздравителни. Съществената причина е във винаги погрешните, неприсъщи за една лява партия, политики.
На думи лява, БСП сътвори най-десния и най-грабителски преход в Източна Европа, защото само тя буквално изпълни указанията от Москва. Но там грабителският преход не бе дело на лявата партия, а на десните сили, водени от Елцин. Там комунистическата партия през цялото време беше в непримирима опозиция.
Само тук, в България, БСП се отказа от лявата политика, за да бъде русофилска. Но щом при това стана натовска, започна съвсем да изпада. Отряза си и двата клона, на които седеше.
В Полша например лявата партия е по-русофобска и от десните партии, но все пак е лява. Същото е и в Унгария, Чехия, Румъния, дори и в Германия. Само у нас лявата партия хем е натовска, хем е дясна, хем разчита на останките от русофилския вот. Затова мандатите се свиват ли, свиват, а вождовете винаги ще са повече от мандатите.