Имаме рекордна емисия на външен дълг – какво означава това?

31.08.2024 16:48 Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

България пласира външни облигации на обща стойност 4,35 млрд. евро. Разпределена в три транша – 8-годишна емисия в размер на 1,75 млрд. евро, 12-годишна емисия в размер на 1,5 млрд. щатски долара и 20-годишна емисия в размер на 1,25 млрд. евро, това е най-голямата сделка, която страната реализира с едно излизане на пазара. Новината беше очаквана в последните седмици с оглед на предстоящо плащане по дълга в началото на септември и заложения дефицит в бюджета за 2024 г., който, по всичко личи, ще бъде реализиран.

Ако новината за емисия на външен дълг от порядъка на 8-9 млрд. лв., при това за покриване на нуждите в текущата година, а не в някакъв средносрочен период, звучи стряскащо, то е хубаво да се знае, че това ще се случи и следващата, и по-следващата година. Лимитът на новия държавен дълг през тази година е 11,7 млрд. лв., като заедно с емисиите на вътрешния пазар през годината вече сме взели над 10 млрд. лв. През следващата година лимитът е 11,6 млрд. лв., а през 2026 г. нови 11,7 млрд. лв. Очакването е дългът да нарасне от 48 млрд. лв. през 2024 г. до близо 66 млрд. лв. в края на 2026 г. Това е директен резултат от заложения в средносрочната рамка на държавния бюджет дефицит в размер на 3% от БВП за целия период, или общо близо 20 млрд. лв. в периода 2024-2026 г.

Рекордната емисия на външен дълг е едно от първите действия на новото (старо) служебно правителство. Веднага след изборите в края на октомври обаче предстои и приемане на държавния бюджет за 2025 г. и залагането на средносрочна рамка за периода 2025-2027 г. Това е моментът, в който траекторията на бюджета може да се пречупи, тоест да се свие дефицитът и да се укроти нарастването на дълга. Освен да проведе честни избори, новото правителство е длъжно да предложи пакет от мерки за балансиране на бюджета в средносрочен план, които новият парламент да разгледа заедно със Закона за бюджета.

Разбира се, има и алтернативен сценарий. Той всъщност е базовият сценарий, който ще се реализира при продължаване на политиката на раздуване на разходите в бюджета и липса на ясна политическа отговорност зад ключови решения за публичните финанси.

Ако се запази текущата средносрочна рамка, всяка година дупката в бюджета ще е към 6-7 млрд. лв., държавният дълг ще доближи границата от 30% от БВП, а разходите за лихви ще нараснат от 600-700 млн. лв. на година в периода 2018-2022 г. до над 2,3 млрд. лв. през 2026 и 2027 г. С тази траектория на държавните финанси разходите за лихви ще бъдат равни на общите разходи за култура и за съдебна власт в бюджета. До всяка съдебна палата – театър, и до всеки театър – нов съд. Това е реалната цена на дефицита и дълга.

(От бюлетина на ИПИ, със съкращения)

Други от Анализи

Планира ли Сърбия да нападне съседни държави?

Сърбия се въоръжава: днес тя е най-силната във военно отношение страна на Западните Балкани. Но какви цели преследва? Дали наистина Белград планира да нападне съседни държави

Как Мъск убеди Тръмп да заобича колите на ток и защо бензинът ще поевтинява, а криптото поскъпва

Тъмни облаци за германската автомобилна индустрия Американските фондови пазари реагираха еуфорично след победата на Доналд Тръмп на президентските избори

Байдън посрещна Тръмп в Белия дом: Добре дошъл обратно

Американският президент Джо Байдън прояви учтивост, като посрещна Доналд Тръмп в Белия дом, където републиканецът, който вече има пълен контрол над Конгреса

Как Франция заграби Венера Милоска, Германия - Нефертити, а Англия - всичко останало

На 8 април 1820 г. един гръцки селянин разчистваше рутинно нивата си на остров Милос, когато лопатата му издрънча звучно в заровена в пръстта мраморна статуя, за да разбере

Ден за борба с диабета на рождения ден на доктор Бантинг, открил инсулина

Днешният ден - 14 ноември, е обявен за световен ден за борба с диабета от 1991 г. насам в чест на канадския учен Фредерик Грант Бантинг, който е един от откривателите на инсулина през 1922 г

>