Имаме рекордна емисия на външен дълг – какво означава това?

31.08.2024 16:48 Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

България пласира външни облигации на обща стойност 4,35 млрд. евро. Разпределена в три транша – 8-годишна емисия в размер на 1,75 млрд. евро, 12-годишна емисия в размер на 1,5 млрд. щатски долара и 20-годишна емисия в размер на 1,25 млрд. евро, това е най-голямата сделка, която страната реализира с едно излизане на пазара. Новината беше очаквана в последните седмици с оглед на предстоящо плащане по дълга в началото на септември и заложения дефицит в бюджета за 2024 г., който, по всичко личи, ще бъде реализиран.

Ако новината за емисия на външен дълг от порядъка на 8-9 млрд. лв., при това за покриване на нуждите в текущата година, а не в някакъв средносрочен период, звучи стряскащо, то е хубаво да се знае, че това ще се случи и следващата, и по-следващата година. Лимитът на новия държавен дълг през тази година е 11,7 млрд. лв., като заедно с емисиите на вътрешния пазар през годината вече сме взели над 10 млрд. лв. През следващата година лимитът е 11,6 млрд. лв., а през 2026 г. нови 11,7 млрд. лв. Очакването е дългът да нарасне от 48 млрд. лв. през 2024 г. до близо 66 млрд. лв. в края на 2026 г. Това е директен резултат от заложения в средносрочната рамка на държавния бюджет дефицит в размер на 3% от БВП за целия период, или общо близо 20 млрд. лв. в периода 2024-2026 г.

Рекордната емисия на външен дълг е едно от първите действия на новото (старо) служебно правителство. Веднага след изборите в края на октомври обаче предстои и приемане на държавния бюджет за 2025 г. и залагането на средносрочна рамка за периода 2025-2027 г. Това е моментът, в който траекторията на бюджета може да се пречупи, тоест да се свие дефицитът и да се укроти нарастването на дълга. Освен да проведе честни избори, новото правителство е длъжно да предложи пакет от мерки за балансиране на бюджета в средносрочен план, които новият парламент да разгледа заедно със Закона за бюджета.

Разбира се, има и алтернативен сценарий. Той всъщност е базовият сценарий, който ще се реализира при продължаване на политиката на раздуване на разходите в бюджета и липса на ясна политическа отговорност зад ключови решения за публичните финанси.

Ако се запази текущата средносрочна рамка, всяка година дупката в бюджета ще е към 6-7 млрд. лв., държавният дълг ще доближи границата от 30% от БВП, а разходите за лихви ще нараснат от 600-700 млн. лв. на година в периода 2018-2022 г. до над 2,3 млрд. лв. през 2026 и 2027 г. С тази траектория на държавните финанси разходите за лихви ще бъдат равни на общите разходи за култура и за съдебна власт в бюджета. До всяка съдебна палата – театър, и до всеки театър – нов съд. Това е реалната цена на дефицита и дълга.

(От бюлетина на ИПИ, със съкращения)

Други от Анализи

Защо Русия изпрати тези украински деца в Северна Корея

Неотдавна стана ясно, че Русия е изпратила украински деца на лагер в Северна Корея. Това е "военно престъпление", казва активистката Катерина Рашевска. Каква е целта на Кремъл

"Алфа рисърч": ГЕРБ и ПП-ДБ водят при нови избори

Недоволството срещу управлението отнема малко над 4 пункта от електоралната подкрепа за ГЕРБ. За момента партията на Бойко Борисов запазва първо място с 21

Правителството падна. И ко прайм ся?

Протестът постави такива искания, които не могат да се постигнат и след 10 години Понеже политическата каша е пълна и гореща, да споделя нещо поне по ясните и най-важното разбираеми проблеми след

Преди 2 г. на тази дата: Парламентът не се разпуска дори ако не излъчи кабинет

“Парламентът не се разпуска, дори да не излъчи кабинет, нов закон възпира служебната власт.” Под това заглавие на 16 декември 2023 г. “24 часа” съобщава за промените в конституцията

Борисов и Пеевски умно прескочиха зимата

Реалистичен анализ на текущата революция Правителството падна и народът пак победи, но като гледам как ликуват лидерите на ПП-ДБ, страх ме е пак да не останат с пръст в устата

>