Хора, мислете - губим кървави 10 млрд. лв. от войната на пътя. Дори малко от тях да са за камери и шосета... (Графика)

30.08.2024 12:27 Георги Ангелов, старши икономист, “Отворено общество”
61 загинали в катастрофи миналия август СНИМКА: Фейсбук

61 загинали в катастрофи миналия август, колко ще са този?

През 2023 година в България са станали 32 440 пътно-транспортни произшествия, при които има материални щети и пострадали – увеличение от 3% за година. Това сочат новите данни на НСИ и МВР.

Броят на пострадалите достига 9 101 души, което е още по-голямо увеличение от 8,1%.

Въпреки че данните не са добри, все пак продължава дългосрочната тенденция на намаление на броя на загиналите.

През 2023 г. загиналите в катастрофи са 525, което е вторият най-нисък показател в историята (само през 2020 г. по време на пандемията загиналите бяха по-малко). Намалението е двойно спрямо преди 15 години и трикратно спрямо 1990 г.

Продължаващото намаление в броя на загиналите на пътя е още по-забележително, като отчетем, че броят на автомобилите постоянно се увеличава. Докато през 80-те години на ХХ век в България бяха регистрирани

едва 1 млн. леки автомобила, днес те са над 3 милиона

С други думи, при наличие на тройно повече автомобили броят на загиналите при ПТП не се увеличава тройно, а всъщност намалява 2-3 пъти. Това показва, че въпреки всичко имаме напредък.

Лошата новина е, че въпреки положителната тенденция все още България и Румъния са с най-лоши показатели по отношение на смъртността по пътищата. Спрямо страни като Германия имаме близо двойно повече загинали при катастрофи на човек от населението. Дори страни от нашия регион, които традиционно имаха голяма смъртност по пътищата – като Литва, Словения и Естония – успяха значително да намалят загиналите при катастрофи и да се равняват със Западна Европа. Така че България има още много път да извърви.

Разбивката на данните на националната статистика показва, че месец август е най-смъртоносен на пътя. Загиналите през август миналата година са 61 души, като за сравнение

през април те са наполовина -

32-ма. В рамките на денонощието най-голям брой пътнотранспортни произшествия с фатален край стават между 16 и 18 часа - 1050 произшествия през годината със 72-ма загинали. В петъчните дни са регистрирани пътнотранспортни произшествия с най-голям брой пострадали - 15,6% от всички ранени. Броят на загиналите е най-голям в съботните дни - 17,1%, а най-малко са във вторник - 12,4%.

Какво се случва? През лятото заради отпуските и ваканциите на пътя излизат многократно повече леки автомобили на дълъг път и се отправят към морета и планини. Същото, макар и в по-малка степен, се случва всеки петък и събота. Привечер след работно време също има по-голям трафик и предпоставки за ПТП. Общо взето, наличието на твърде много автомобили едновременно по пътищата създава повече рискове.

Наблюдава се и обратният процес. Столицата по принцип е лидер по брой загинали на пътя. Но това се променя през лятото, когато в София остават по-малко автомобили. Например

през август София дори не е сред първенците по брой ПТП

и загинали на пътя – защото през лятото рисковете се преместват към морето и пътищата към курортите. Като цяло, най-много от загиналите на пътя са в населените места – 144 души, следвани от първокласни пътища – 136, второкласни пътища – 93, третокласни пътища – 85, общински пътища – 41.

Най-малко са загиналите по магистралите – 25 души, при това намаляват значително спрямо 32 през предходната година. Често

фокусът е върху скоростта по магистралите, но големите проблеми не са там

реално, тъй като качеството на останалите пътища е много по-лошо.

Колко ни струват катастрофите? Международните изследвания показват щети от катастрофи около 3% от световния брутен вътрешен продукт, като може да достигне до 5% за страни с ниски и средни доходи.

В Европа изследванията варират отново около 3%, но в някои страни може да надмине 4%. Ние, заедно с румънците, със сигурност сме на горната граница или дори над нея.

Ако трябва да го превърнем в числа, катастрофите по пътищата ни струват между 8 и 10 милиарда лева годишно на база на прогнозите за брутния вътрешен продукт за 2024 година.

Какво влиза в изчислението? Директни разходи като медицински разноски. Но и загуба на производителност и доходи заради увреждания или смърт, влошено качество на живота, щети по имуществото, задръствания и т.н.

Реално разходите са много по-високи заради негативните икономически ефекти от лошите пътища. Лошата инфраструктура също така отблъсква потенциални инвеститори и туристи, забавя икономическото развитие и влошава стопанския потенциал.

Тези числа са толкова стряскащи, че трябва да се замислим. Губим 10 милиарда годишно от ПТП и катастрофи – в същото време е трудно да се осигурят минимални средства за пътна безопасност.

Всъщност, по-евтино е да се инвестира в инфраструктура, пътна безопасност и камери, вместо да се продължава с досегашните загуби от прекомерни катастрофи по пътищата.

Други от Анализи

С 4% расте доверието към ЕС у нас, а с 8% - към НАТО

Доверието на българите към ЕС е скочило с 4% до 59,5%, а към НАТО с 8% до 40,1% от септември 2023 г. до септември 2024 г. Това показва представителен сондаж на "Галъп интернешънъл болкан" между 28

При условна присъда за пияни шофьори - да гледат клипове с трагедиите след катастрофи

САЩ и други държави задържат 3 дни в ареста хванатия да кара пил През 2022 с близо 70% са се увеличили шофьорите, заловени да карат след употреба на наркотици. През цялата 2022 г

Унижихме ли първата жена президент в Скопие?

През 2016 г. подобен вой предизвика и снимка на Борисов с Ердоган Истерията, че на срещата на българския държавен глава Румен Радев с неговата колежка от РСМ Гордана Силяновска-Давкова в София не е

България удари джакпота с ресора си в ЕК, но Фон дер Лайен направи разбъркан пъзел

Вижда се разминаване при припокриването на отговорностите и ресорите, още не знаем защо Средиземноморието става специален регион Предложеният състав на Европейската комисия от председателя Урсула

Търси се българският Орбан

2024-а - 35 години след свалянето на Живков, кръгът се затваря. Време е за нов политически елит Ще останат 2 основни партии и 3 - 4 по-малки, защото всички се познаваме и трудно постигаме консенсус

>