Забавната история на БДЖ от времето, преди пътници да бутат влака
- "Твоите шапкари да си карат сами влака", казва железничар на цар Борис, когато офицери се жалват от мръсотията на машинистите. Тодор Живков вози във "Витоша eкспрес" Ким Ир Сен и Брежнев
- Трима в потури, цървули и мундири лежат на релсите в граничен град, за да спрат турска композиция през 1908-а
7 пъти по-малко е триенето между релсите и колелетата на влака в сравнение с гумите на колите и пътя. Така че на шосе 114-тонната композиция, която пътници услужливо бутаха в Пловдив миналата седмица, ще тежи много повече. Това обясни пред “24 часа - 168 истории” Петър Бунев, председател на Синдиката на железничарите в България.
При средно тегло на новите автомобили 1947 кг излиза, че масата и триенето на закъсалия влак е колкото 8 коли. В социалните мрежи дори
изчислиха каква сила е била достатъчна
- 10 - 12 млади мъже.
Това не е първият път, когато се е налагало вагоните да бъдат изместени от хора. Само че досега са го правили железничари, а не пътници, разказват от бранша. Да не говорим, че разполагат и с лостове за ръчна маневра.
Само за няколко седмици станахме свидетели на множество забавни случки с БДЖ - влак подпали три пожара, друг кара 20 км назад, за да стигне до гара, да мине на друг коловоз и да не се бутне в насрещна композиция, трети потегли без началничката на влака и се наложило тя да го догонва с кола до следващата гара.
Днес БДЖ е символ на разпад, но не винаги е било така. В края на XIX и до средата на XX век абревиатурата е била символ на престиж. Големи ценители на жп-то са били царете Фердинанд и Борис III, които дори лично са карали влака. Притежавали са специални царски вагони. За сина е произведен вагон-салон № 5 с махагонова тапицерия, кристални полилеи, килими от телешка кожа. За него е поръчан и “Корона експрес”, където е уреждал част от деловите си срещи. Червената армия го конфискува и с него пътува ген. Фьодор Толбухин до Берлин, а после и обратно до Москва.
Върнат е у нас през 1965 г. след личното застъпничество на Тодор Живков пред съветските другари и сега се намира в музея на БДЖ в Русе. Пак там е останало и друго бижу на жп техниката отпреди век и половина - вагон-салонът на султан Абдул Азис с веранда и две отделения, наречен “Султание”. Той е преминал с него през нашата страна при завръщането си от Париж и Виена през 1867 г. Със султанския вагон са се возили и други аристократични особи - френската императрица Евгения, майката на Фердинанд - княгиня Клементина, австрийският престолонаследник Рудолф. След Освобождението в него са пътували княз Дондуков и княз Александър Батенберг.
Като легенда се разказва между хора от бранша една история
от 30-те години на миналия век, когато в първа класа са се возили само офицерите и машинистите. Тогава за главите са били предвидени бели възглавнички, а не салфетки, както сега. Военните се оплакали, че машинистите ги цапат. Тогава влаковете се задвижват с пара, която се получава, след като огнярят, порядъчно очернен, хвърля с лопата въглища в пещта. Така някой издал заповед в първа класа да пътуват само униформените.
Обаче шефът на железничарите отишъл директно при царя и му заявил: “От утре твоите шапкари да си возят сами влаковете”. Разказал за конфликта в първа класа и Борис III веднага наредил заповедта да бъде отменена.
Още по времето на баща му има друга история, когато
страната ни конфискува турската жп компания “Източни железници”,
която е била собственик на част от линиите у нас. През 1908 г. започва стачка, някои решават да легнат на релсите, но всички линии да са български и да не се налага да си купуват три билета от София до Ямбол или Нова Загора. Така били разпределени компаниите, че от столицата БДЖ издавали картонче само до Вакарел, после турската компания “Виталис” ги таксувала от Вакарел до Белово. А от Белово до Пловдив, Ямбол, Любимец или Нова Загора – “Източните железници”. Тук въпросът е и политически.
От стачката най-много губят зърнопроизводителите - те са товарели цели кервани волски коли на влаковете и продавали в Турция, а в онзи момент трябвало да чакат с житото. Те искат да се пусне линията.
Бойно настроени българи в София пък чакат на гарата, качени в два влака, готови да завземат гарите на “Източните железници”. В крайна сметка Турция приема да върне линиите на България. Малко се знае обаче, че и независимостта, и железничарският проблем са решени от политиците в един и същи ден през 1908 г. - в дунавските води, в яхтата “Цар Крум”. За това свидетелства министър-председателят тогава Александър Малинов.
Горе-долу тогава става ясно, че турски влак навлиза на наша територия, за да си върне контрола, без да комуникира с българските гари и без да получи сигнал, че пътят е свободен. Когато пристига на първата гара, машинистът забелязва трима души, обути с цървули, потури и мундири, легнали на линията. Началникът на гарата пита министъра на търговията и земеделието Андрей Ляпчев какво да прави с турците. А той отсича: “Само машина “Дунав 19" може да се движи на българска земя. Господата да си купят билети!”. В крайна сметка конфликтът е разрешен и “Източните железници” стават българска собственост срещу компенсации за турската страна.
В следващите години жп превозът продължава да е престижен, но най-забавните жп истории са от соца - със съветския лидер Леонид Брежнев и със севернокорейския Ким Ир Сен. Както е известно, Тодор Живков е имал на свое разположение собствена композиция, наречена “Витоша експрес”. С него е возел и двамата бележити гости.
Първият идва 3 г. преди смъртта си, за
да се лекува в Банкя,
защото там климатът е най-благоприятен за сърдечноболни. В допълнение властта е ангажирала и народния лечител Петър Димков, за да върне здравето на съветския вожд. Лекарите не са му позволили да лети със самолет, затова два дни пътува с влак от Москва до София. Тук композицията тръгва към курортното градче, но се появява неочаквана пречка пред слизането му. Кметът искал да блесне пред височайшия гост и наредил улиците да се измият със сапун и вода.
Дотук добре, но месецът е януари и всичко мигом се заледило. Бодигардовете не позволили на Брежнев да слезе от вагона, като видели ледената пързалка.
При посещението на Ким Ир Сен също има забавна случка. Той пък чул за прекрасните качества на Хисаря и искал да отседне там. Така с Тодор Живков през 1975 г. стигат до Пловдив.
Дядото на Ким Чен Ун не искал влакът да се връща назад.
За да не изпита никакво неудобство, машинистът минал през т.нар. глуха линия, която е строена като аварийна, ако има заплахи към централната гара. Ако не е било така, е трябвало да стигнат до основната, оттам вагоните да бъдат прикачени по другата линия за гара Филипово и оттам за Хисаря.
Пловдивчани си спомнят, че заради другаря Ким навсякъде било пълно с военни с автомати, които да предотвратят евентуални атентати. А който искал да маха на двамата лидери, трябвало предварително да се запише и да се знае къде точно ще стои.
Ким Ир Сен е пътувал през Китай, Съветския съюз и Румъния, за да дойде у нас с личния си влак. Към него е прикрепен правителственият “Витоша експрес”.
Височайшите гости не са станали свидетели на инциденти по жп мрежата. През годините е имало много случаи, когато животни са попадали на релсите - коне, крави, кози. Но според правилника на БДЖ, ако няма повреда на машината, няма човешки жертви, не трябва да чакат да се проведе следствие и композицията трябва да продължи. "Имаше един момент, когато 5 - 6 крави наведнъж бяха ударени от влак. Явно стадото е пасло наблизо и пастирът не е обърнал внимание, че си преживят върху релсите", спомниха си железничари. Пътниците усещат удара. Правилникът на компанията, за който професионалистите казват, че е писан с кръв и трябва да се изпълнява, съдържа предписания при всякакви подобни събития.
Има указание как да се действа, ако се наложи да тръгне назад, както се случи преди 10-ина дни. Тогава се прави маневра - един човек дава команди, следи през къде се минава, държи постоянна връзка с машиниста, подава му сигнали, че например след 200 метра има червен светофар, къде да намали и с каква скорост, кога да спре, кога да завие по отклонението.
Железничар разказа друга подобна случка отпреди няколко години. Возил се между Павликени и Левски. На с. Градище, Плевенско, композицията подминала спирката под смаяните погледи на чакащите го пътници. Машинистът профучал през гарата и чак след около километър се сетил, че е пропуснал да спре. Тръгнал на заден ход, за да качи хората.
Другото често срещано явление е влакова композиция да се скъса. Няколко вагона остават извън нея, защото винтовият спряг се е разкъсал. Затова на всяка гара се проверява дали е пристигнал цял, както е тръгнал от предишната. Ако два вагона са останали в нищото, локомотивът трябва да се върне и да ги вземе.
При по-новите технологии влакът спира автоматично, ако се откъснат вагони.
Освен това, за да не заспят машинистите, във всеки локомотив има устройство за будност. Той го натиска с крак и ако отпусне, като заспи през нощта, то започва да издава силен шум и го буди. Ако не се събуди и не го натисне, влакът спира автоматично.
Но дори и с новите вагони при нас пак стават куриози. Локомотивът, който трябвало да докара последните германски мотриси от Сърбия през Драгоман, се върнал без тях. Когато преминали границата, забелязали дим от него и машинистите разкачили вагоните. Те изчакали в Сърбия да дойде друг локомотив, за да бъдат доставени в София.
И докато тече модернизацията на БДЖ, която се очаква да приключи през 2027 г., забавните истории ще продължат. А може би и след това.