"Тихият убиец" - жегите, най-опасен у нас след Гърция заради многото хронично болни и малкото климатици
Смъртността в Южна Европа ще се увеличава, сочи проучването на Барселонския институт
Изненадващо, сериозно проучване на Барселонския институт за глобално здравеопазване (ISGlobal), публикувано в сп. Nature Medicine, показа, че България е втора в Европа от смъртност заради горещините през 2023 г.
Вярвам в обективността на проучването - посочва климатологът д-р Зорница Спасова, която е сред най-сериозните експерти у нас по темата. - Съставът на населението у нас е с много голям процент възрастни и хронично болни хора, които са много уязвими към горещините. На второ място - поради липсата на планове за адаптация и съответно слабата информираност на населението за рисковете и как да бъдат намалени. Да не забравяме и това, че сме страна с много малък процент на жилищата, в които поне в една стая има климатик. (Още от климатолога д-р Спасова може да прочетете на сайта на "24 часа")
Горещините в Европа са убили почти 48 хил.
души през 2023 година, сочи проучването на Барселонския институт за глобално здравеопазване.
Лекарите от доклада наричат жегите “тих убиец”, защото отнемат много повече животи, отколкото хората осъзнават. Обезпокоителните нива на смъртност през 2023 г. щяха да бъдат цели 80% по-високи, ако хората не се бяха адаптирали към покачващите се градуси през последните две десетилетия, пише още в проучването. Елиза Гало - екологичен епидемиолог в ISGlobal и водещ автор на изследването, обясни, че резултатите показват успеха за адаптиране на държавите към горещите вълни. “Броят на смъртните случаи, свързани с топлината, все още е твърде висок”, предупреди обаче тя и допълни:
“Европа се затопля с два пъти по-висока скорост
от средната за света – не можем да лежим на стари лаври”.
Горещите вълни същевременно стават все по-топли, по-дълги и по-чести, тъй като хората продължават да изгарят изкопаеми горива и вредят на природата, замърсявайки атмосферата с парникови газове.
В световен мащаб 2023 г. беше най-горещата година в историята, а учените очакват 2024 г. скоро да заеме мястото ѝ. Изследователите установяват още, че по-хладните страни в Европа, например Великобритания, Норвегия и Швейцария, ще се сблъскат с най-голямо увеличение на броя на неприятно горещите дни.
Смъртните случаи обаче ще останат най-много в Южна Европа, която, дори да е по-добре адаптирана към горещо време, е по-изложена на опасно високи температури. Починалите заради жегите през 2023 г. са най-много в Гърция - 393 смъртни случая на милион души, следвана от България с 229 жертви, Италия с 209 смъртни случая, Испания със 175, а Кипър и Португалия съответно със 167 и 136.
Доминик Ройе, ръководител на отдел “Наука за данните” във Фондацията за изследване на климата, който не е участвал в проучването, заяви, че данните им съответстват с публикувания доклад на ISGlobal. Той посочи, че е необходимо да се следи по-добре как горещините влияят върху най-застрашените групи, както и как се изпълняват плановете за превенция на смъртните случаи.
“Ние следим температурата много добре, но не и въздействието ѝ върху здравето - уточни Ройе и добави: - Социалната адаптация към повишаващите се температури играе решаваща роля за предотвратяване на смъртността в Европа, но остава недостатъчна.”
Д-р Санти ди Пиетро, асистент по спешна медицина в Университета в Павия, каза, че колегите му
лекуват повече пациенти на ден
през лятото, отколкото в началото на януари по време на грипния сезон.
“Трябва да се борим с горещите вълни на всички нива”, посочи той и допълни, че същевременно хората могат да предприемат и “прости мерки”, за да защитят себе си и своите близки.
Това например са избягването на слънцето през най-горещите часове на деня, търсене на сянка навън и замяната на алкохол с вода.
“Колкото и очевидно да звучи, питейната вода е от първостепенно значение за предотвратяване на дехидратацията”, каза той и уточни, че “възрастните хора често не усещат жажда, така че трябва да ги следим допълнително”.
Необходима е и повече работа за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на повишаването на температурите, каза Гало. “Изменението на климата трябва да се разглежда като здравен проблем”, категорична е тя.
Великобритания също отчита страшна статистика.
Всяка година в Англия има около 2000 смъртни случая,
причинени от високи температури. При сегашните аномалии се очаква положението да се влоши, съобщава Би Би Си.
Най-много жертви вземат сърдечните удари и инсултите. Рискът от смърт се появява, когато термометърът надхвърли 26 градуса. Има доказателства обаче, че фаталните инциденти са повече не през пиковите жеги, а през пролетта. Това може да се дължи на факта, че с напредването на лятото започваме да променяме поведението си и свикваме да се справяме с жегата. По данни от предишни горещи периоди скокът в смъртните случаи става много бързо - в рамките на първите 24 часа от настъпването на жегата.
Заради огромните жеги и заради аномалиите през лятото на 2024 г. Британската агенция за здравна сигурност дава следните
инструкции за поведение в жегите:
По възможност останете на закрито и хладно, пуснете завеси и щори в стаите със слънчево изложение.
- Пийте много течности и не прекалявайте с алкохола.
- Не оставяйте никого, особено бебе, деца и животни, в автомобила.
- Пазете се от слънцето между 11 и 15 часа, когато то е най-силно.
- Стойте на сянка, използвайте слънцезащитни продукти с висок фактор и носете шапка с периферия.
- Избягвайте физически натоварвания в най-горещата част на деня.
- Ако сте дълго навън или ще пътувате, вземете със себе си вода.
- Осигурете грижа за възрастни и болни близки и тези, които живеят сами.