Цели 47 г. минали от “Ще има паметник на боевете на Шипка” до строежа, карали камъните с волски каруци
Симеон Сакскобургготски показа на внука си Симеон Хасан монумента, открит от цар Борис III преди 90 г.
На 26 август 1934 г. цар Борис Трети открива тържествено Паметника на свободата на връх Свети Никола. Тогава церемонията се превръща в едно от най-паметните събития в съвременната българска история. Събрало се многохилядно множество, дошли Кимон Георгиев, министър-председател, и членовете на правителството, както и българският духовен, политически и военен елит, дипломатическият корпус.
90 г. по-късно - в събота, 24 август, стотици се стекоха на историческия връх, за да отдадат почит и участват в честванията на 147 г. от Шипченската епопея - боевете, обърнали хода на Руско-турската войната. Събитието, с което се отбелязва и юбилеят на Паметника на свободата, уважиха вицепрезидентът Илияна Йотова, бившият премиер Симеон Сакскобургготски с внука си Симеон Хасан, политици и др.
"Много и различни са емоциите - патриотични, исторически, лични - това е много специално място
Не съм идвал от 12 г., така че доживях и това", не скри вълнението си Сакскобургготски. От музея към паметника му подариха албум от посещението през 2003 г. Тогава в качеството на премиер участвал в тържествата за националния празник 3 март. Получи и албум, издаден за 60 г. Национален парк музей "Шипка-Бузлуджа".
"Предполагам, ще му бъде интересно - все пак баща му е открил официално паметника", коментира шефът на музея д-р Чавдар Ангелов.
Симеон Сакскобургготски показа близо 32-метровия паметник на внука си Симеон Хасан. 17-годишният син на княгиня Калина и Китин Муньос за първи път се качи на Шипка и разгледа монумента.
Всъщност идеята за изграждане на паметник е обсъдена за първи път по време на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 13 април 1879 г.
"Три дни преди да бъде приет текстът на Търновската конституция, учредителите коментират, че е необходимо да бъде издигнат паметник, който
да увековечи безсмъртието на всички загинали
в борбите срещу Османската империя и да изкаже преклонението на българския народ пред руските офицери и войници и българските опълченци", разказва шефът на музея.
Първите ни нотабили се спрели на предложението на д-р Стефан Берон, представител на Българското книжовно дружество в Браила, паметникът да бъде изграден на връх Свети Никола - най-високата точка в Шипченския проход, станал легендарен с августовските боеве от 1877 г. и участието в тези сражения в 5 от 12-те опълченски дружини.
"Решението е взето единодушно, но бързо е забравено и единствените, които повдигат въпроса за изграждане на паметника в следващите десетилетия, са поборническо-опълченските дружества, обединили бивши опълченци", допълва д-р Ангелов. Всъщност
първите паметници на опълченски дружини в
Шипченския проход са издигнати едва в 1910 г.
Това са паметниците на Трета и Пета опълченска дружина и като че ли идеята за изграждане на подобен голям монумент минава на заден план.
Междувременно избухва Балканската война и България е вплетена в други проблеми. След погрома, който нашата страна претърпява след Първата световна война, през 1920 г. именно опълченците поставят пак въпроса за паметника. Година по-късно е създаден инициативен комитет, който да организира архитектурния конкурс, набирането на средства и строителството.
Парите са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява фигурата на лъва.
През 1922 г. е направена първата церемония по полагане на основния камък на бъдещия монумент, но самото строителство започва чак през 1926 г. и в следващите 4 летни сезона паметникът на Шипка е издигнат във вида от наши дни.
"Това е съпроводено с колосални усилия от страна на бригадите, ангажирани със строежа
Камъните се обработвали на ръка и извозвали с волски каруци. Качвали материалите до строителната площадка буквално на гръб, а пясъкът се превозвал с катъри от Мъглиж и Енина.
Това е причината немалко от участвалите в строителството да се отказват.
За да се стигне до появата през 1928 г. на Пеню Атанасов Колев, известен като Пеню Бомбето, който с момчетата си доизгражда каменната кула. И работата е свършена изключително добре, защото паметникът е конструктивно здрав", обяснява шефът на музея "Шипка-Бузлуджа".
През 1930 г. на северната му фасада е монтиран емблематичният лъв, който и до ден днешен гордо се извисява там. На приземния етаж в монумента стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци.
Над него има още 4 етажа, а от покрива на пресечената пирамида, казват, че при ясно време се вижда Бяло море.
В началото на 90-те години на XX в. за първи път е изградена постоянна експозиция. Тя представя общия ход на войната и операциите в Шипченския проход през лятото и зимата на 1877 г. Могат да се видят експонати, отразили войнишкия бит, въоръжението, много нагръдни знаци, които българските опълченци, офицери и войници са получавали.
Включени са и портрети на руски военачалници и опълченци, реплики на популярни картини, отразяващи епизоди от Руско-турската война. В Паметника на свободата се
съхранява и едно от официалните копия на
Самарското знаме
Устоял 9 десетилетия на суровите природни условия, днес Паметникът на свободата има нужда от пълна реставрация и консервация, която обаче няма да започне тази година.
На 6 април 2020 г. 3 каменни блока от облицовката на монумента се самосрутиха. Това постави началото на процеса за техническо обследване, разработване на идеен и работен проект за реставрация 40 г. след последното укрепване.
"В момента музеят прави пореден опит да бъдат избрани изпълнители. Имаме сключен договор за строителния надзор по време на ремонта, но обществената поръчка за ремонтните дейности беше прекратена поради пропуски в проектните предложения на участниците.
Изпълняват се препоръките, които са ни дадени от Агенцията за обществени поръчки и ако всичко е наред с документацията, на 27 август да бъде официално обявена и да започне набиране на оферти. Нашият разчет е до края на годината процедурата да завърши и в началото на 2025 г. да пристъпим към подписване на договор", разясни Ангелов.
17 млн. с ДДС е прогнозата за всички ремонтни
дейности
плюс непредвидените разходи. Компрометираните фугиращи смеси трябва да бъдат механично отстранени, след което изпълнени наново по специална технология и с предписани от специалисти материали.
Стъпалата, които отвеждат към северния вход на паметника, ще бъдат изцяло преизградени, ще има реставрация и консервация на вратите на костницата от юг и на паметника от север.
Ще се работи в интериорните пространства, ще бъдат подменени всички инсталации - електрическа, пожароизвестителна, охранителна, видеонаблюдение. На финала ще бъде разположена новата постоянна експозиция.
"Това не е просто монумент, при който отиваме в определени дни от годината, а паметник, който се посещава ежедневно, независимо от метеорологичната обстановка, което показва, че той е изключително важен за българския народ и поколения му отдават необходимото уважение.
Макар и да няма официален статут, в очите на всички той се е превърнал в един от националните ни символи редом със знамето, химна и герба", убеден е директорът на музея "Шипка-Бузлуджа".