Филип Аврамов и Мая Бежанска: Щом политиците могат да се занимават с актьорско майсторство, защо ние да не сме политици?!
Те са лицемери, а ние нямаме повече време за техния театър, казват актьорите в интервю за "24 часа"
Още акценти от интервюто:
Аз съм първият в света политик, който влиза с предварително подготвена вътрешна опозиция, за да не се губи време да се делим и цепим
Влизаме в политиката, защото смятам, че това е единственият начин да изразим нашата позиция
Разликата между нас и тях е, че за мен думата "подкуп" не означава нищо, думата "корупция" не съществува, затова ние нямаме опоненти
Дори да не успеем, надявам се да бъдем чути, защото нашата партия иска да наблегне на три основни неща – спорт, култура и образование
- Освен “Политическия ъгъл на народа” думата “пън” значи малката останала част от ствола заедно с корените, след като дървото е било отсечено. Кое е отсеченото дърво, което накара двама успешни и ценени в своята професия актьори да погледнат към политиката? С други думи, защо доброволно влизате в тази не особено чиста игра?
Филип Аврамов: Искам да използвам вашата трибуна, за да благодаря на всички действащи политически партии, политици, държавници, съветници и лобисти, както и на настоящата политическа система за тюрлюгювеча, който забърка тези дни и направи възможно изборите да се отложат във времето. Този “колегиален жест” ще даде възможност на партия ПЪН да си свърши безумните юридически условности, които дават легитимност и шанс да участваме на следващите избори и да наберем още по-голяма симпатизантска и електорална маса.
С Мая приехме да дадем това първо общо интервю във вашата медия, защото една от нашите основни политически цели е бъдещите партии, които искат да участват в традиционните ежегодни избори в България, да могат да се регистрират по закон само за 24 часа. Правната система у нас е тотално несправедлива и ние настояваме за реформа в ЦИК.
Г-жа Бежанска не искаше да влезе в политиката, както и аз, но уеднаквихме целите и мотивите си. Имахме вътрешна конференция в продължение на два дни и обсъждахме бъдещите ни искания - с нея ще ми е по-лесно, защото съм ѝ свикнал на номерата като сценичен партньор, а пък заложих на това, че е кариеристка и иска да израсне.
Като председател на партията аз съм и политически иноватор. Аз съм първият в света политик, който влиза с предварително подготвена вътрешна опозиция, за да не се губи време да се делим и цепим. Мая ми е десният опонент, Николай Гундеров - левият. Аз ще центрирам хем ляво, хем дясно. Ще надделее едната идея, но и в този случай аз ще я центрирам и винаги ще се оказвам прав. Тоест председателят в нашата партия винаги е прав. Освен всичко останало, един от лозунгите на нашата партия е: “Аз си сложих главата в торбата”. И е много важно да има култ към председателя, а той да има култ към вътрешната опозиция.
Мая Бежанска: Аз съм съгласна с този култ, защото така е доста по-лесно.
Ф. А.: Мисля, че като влезем в парламента, депутатските заплати трябва да се вдигнат минимум двойно.
М. Б.: Субсидиите трябва да се вдигнат още повече – може тройно. Това е нещото, което ни интересува. Ние искаме да участваме в разпределението на парите.
Ф. А.: Също така трябва да се подмени целият автопарк на парламента с по-хубави и по-бронирани автомобили, за да може нашите депутати да са по-защитени. В тази политическа обстановка ние сме единствената алтернативна партия, за която някой може да гласува. Обръщам се към онези 70%, които не гласуват – има за кого да гласувате, новите пънове идват.
- Кои от ваша гледна точка са най-неотложните проблеми, пред които е изправена България? Какво мислите например за наскоро приетия закон за предучилищното образование, което забранява популяризирането на т.нар. нетрадиционна сексуална ориентация в училищата?
Ф. А.: Доколкото разбирам, този закон има един-единствен проблем – забранява нещо, което го няма. Разбирам броженията, особено покрай олимпиадата – на нас ни беше хвърлен голям парцал в лицето и за съжаление, този парцал повлече много ответни действия, които засега не мога да кажа до какво ще доведат.
Имайте предвид, че България по принцип не е страна, в която да се насажда омраза към различните и да се пропагандира насилие. Като държава сме една от най-толерантните. Много хора не си дават сметка, но в центъра на София имаме католическа и източноправославна църква, синагога и джамия. И това е в околовръст на 1 км. Когато в центъра на Ню Йорк се появи това нещо, нека тогава да ни кажат, че не сме демократични и не уважаваме чуждата култура или религия. То е вид религия, която се прокарва в момента, защото по друг начин не мога да си обясня жестокото присъствие на толкова много медии и такава яростна атака от световната сцена. Затова нека не се опитват да извъртят нещата и да казват, че в България, видите ли, има нещо гнило. Напротив – нека да се видят в западноевропейските си структури и да помислят за обикновените хора, защото и тамошните политици създават напрежение.
М. Б.: От психологична гледна точка е доказано, че до 28-годишната си възраст човек се оформя, тоест още не е отделно оформена личност. Затова не виждам защо в предучилищна възраст децата трябва да се занимават с такива глупости. Нека да играят и да бъдат заедно, пък някой ден който в каквато посока реши да тръгне, си е негова отговорност. Ние от ПЪН не отделяме нашите избиратели. Те са си пънове.
- В парламента досега е имало доста актьори от различни партии. Вие досега получавали ли сте покани? И съветвахте ли се с някои от вашите минали през жълтите павета колеги как функционира системата отвътре?
Ф. А.: Да, получавал съм. Но не съм се съветвал с никого, защото знам, че политиката е мръсна работа. Знам това сам по себе си. Всички съвети, които биха ми били дадени, сигурно ще са в посока “не се занимавай с това”. От друга страна, в нашата мила родина стана много модерно хората да вървят по наклонената плоскост с изречението: “О, там не се пипа”. За каквато и тема да се сетиш – там не се пипа. Като редовен данъкоплатец на тази страна аз не мога да се съглася с тази позиция, особено през изминалите 4 години. Това трябва да се промени. И единственото условие е да има за кого да гласуват хората. Влизаме в политиката, защото смятам, че това е единственият начин да изразим нашата позиция. И дори да не успеем, надявам се да бъдем чути, защото нашата партия иска да наблегне на 3 основни неща – спорт, култура и образование. С тези 3 неща и за подрастващото поколение – от 7-годишна възраст нагоре, ще видим резултати след 5-6 години. Имаме конкретни идеи, които да осъществим. А на тези, които казват, че политиката е мръсно нещо, мога да им кажа: “Всичко е политика”. Нашата партия се явява в исторически момент след N-тите избори, след потрошени държавни пари в най-бедната държава. Имаме доста свежи идеи за сериозни неща, но сега нито е мястото, нито е времето да обявим всички цели, защото тепърва почва политическа борба и не се знае как ще свърши.
М. Б.: Ние не искаме да влезем в парламента, защото нищо не може да обещаем. Ние може да обещаем само да се облагодетелстваме и да покажем на народа, че става лесно. Корупцията е много важна тема във всеки един парламент, но защо да се борим с нея? Тя явно няма да изчезне, затова нека просто е видима. Този е взел някакви пари, онзи – други. Аз имам имение на Юндола, искам да го разширя и да направя още къщички, защото аз правя лагери за децата от всички общности. И когато имаш нужда от средства, за да осъществиш своя мечта, да отидеш при съответния човек и да го помолиш за пари. Някой ще каже, че лично аз се облагодетелствам, но това не е точно така, защото обществото има полза от това.
Ф. А.: Мая Бежанска е в политиката, защото лично ѝ обещах да стане кмет на Юндола.
М. Б.: Да, аз това искам. Те са 200-300 жители, ще ги управлявам много добре.
Ф. А.: Също така България няма офшорна зона, което е голям пропуск. Като партия мислим да превърнем Перник в град държава, като го оградим с 5-метрови стени. И ще оставим 3 банки - “Перник” 1, 2 и 3, в които хората спокойно могат да перат своите пари и с единица валута един “перник”, което ще е равно на две евро.
Мисля, че по-добро място в България няма да намерим, а самите перничани ще бъдат много ентусиазирани. Така или иначе, сега хората трябва да се обаждат на Сейшелите, да ходят с едни документи дотам, не е удобно. Другата идея е парламентът да се премести на Античния театър в Пловдив. София е доста замърсена, в буквалния смисъл, от всички тези хора в парламента.
М. Б.: А и на Античния театър много добре ще им се отрази жегата – да се попекат и хората да ги гледат отстрани. Това е пряка демокрация.
- Важен въпрос - как ще се финансира вашата партия? Как ще гарантирате прозрачността, която другите ще очакват от вас?
М. Б.: Ние нямаме финансиране, затова отправяме апел към хората да гласуват за нас, като за това няма да получат нито стотинка.
Ф. А.: Когато обявих на 10 август създаването на партията, на следващия ден отидох в една телевизия. Много хора, които бяха привлечени от тази идея, ми се обадиха и ми предложиха своята помощ напълно безплатно. Засега нашето финансиране е в размер на 400 лв., дадени от собствените ни джобове за адвокат, който да запази името на партията в съда. Оттук нататък въобще не се лъжа, че ние ще успеем да влезем в парламента без нито един лев. Ако това се случи – бих могъл да обявя България за страната с неограничените възможности.
Сам разбирате, че когато се отнасяш човешки с някого, той е готов да даде много от себе си. Нашата партия разчита на тези хора, които биха се идентифицирали с нас и биха предприели такива действия, без да очакват заплащане. Но така повече не може да продължава. Точно заради това идваме в подходящия момент - може би няма да се класираме за парламента, но с тази пролука може да съберем 2500 членове и да се кандидатираме на изборите без субсидия и без частни интереси. Досега никой не ми се е обаждал, явно не ме приемат на сериозно. Но това е моят плюс. Дори да не успеем, ще се постарая да бъдем чути.
М. Б.: При всички положения има нужда от нас. Вие вярвате ли в сънища?
- Зависи.
М. Б.: Когато ми се обади Филип, аз му казах, че според мен това е пълен абсурд. Обаче след това сънувах, че хората имат нужда от поредна партия. И затова сега смятам, че Филип е абсолютно прав. За момент настана леко съмнение у мен, но имам приятели, които гледат на карти Таро, и излезе, че трябва да направим тази партия.
- Познаваме прословутия български скептицизъм към всичко. Отговорете в аванс на бъдещите критици, че с евентуалното си присъствие в Народното събрание само бихте вдигнали на по-професионално ниво ежедневния театър там. Защото през последните години видяхме, че няма по-добри актьори от политиците.
Ф. А.: Щом те могат да се занимават с актьорско майсторство, защо ние да не може да се занимаваме с политика? Няма да вдигнем нивото на театъра, защото театърът е нещо сакрално, където в рамките на час и половина разказваш два или три живота. В парламента като че ли има време да разкажеш някаква история за 2-3 века. Аз нямам такова време.
М. Б.: Вярвате ли, че са добри актьори? Аз не мисля така. Актьорът трябва да е искрен, честен и състрадателен, докато те са пълни лицемери. С толкова години на сцената мисля, че ние сме по-добри.
Ф. А.: Основната разлика между нас и тях е, че за мен думата “подкуп” не означава нищо. За мен думата “корупция” не съществува. В моя личен живот никой никога по никакъв начин не ми е предлагал подкуп, за да изиграя представление. Дори ако тръгнем само от чистотата ни, оттук нататък ние нямаме опоненти. Ние не се борим с никого, ние нямаме противници.
- А съюзници?
Ф. А.: Не, не ни трябват. Ние няма да се коалираме с никого, защото искаме цялата власт. Това е единственият начин нещата да се оправят. Знам, че е смешно.
М. Б: Не, тъжно е.
Ф. А.: Но знае ли човек – щом ние се нагърбихме да правим това, което не разбираме, с ясната идея да има промяна. Но не такава изсмислена, изпрана и съшита с поредните бели конци. В България ме учудва едно-единствено нещо – как след всичките ти провали хората да си мислят, че все едно нищо не е станало. Наистина ме втрещява. Ние сме единствената страна, в която няма никакво значение какво ще направиш, защото все едно не си го направил или пък не си бил ти, а е бил някой друг.
- Имате ли за цел да ангажирате младите хора предвид нарастващото им разочарование от политиката? Как ще достигнете до тях?
М. Б.: Аз лично ще се фокусирам върху възрастните хора. Аз съм в такава възраст, в която моята фенгрупа е около 50-60-годишните. Това е моята таргет група. Там има хора, които могат да дадат много добри съвети и идеи от миналото на младите, за да могат със самочувствие и вяра да продължат пътя напред.
Ф. А.: Младите могат да правят каквото си поискат, но нека да не живеят с усещането, че нищо не може да се реши на политическата сцена. Напротив – именно там се решават нещата. Там се решава кое да тръгне и кое – не. С оглед на това не може да подценяват политическата обстановка толкова крайно, колкото го правят. До голяма степен и самите партии имат участие в това – да откажат електората по всякакъв начин да се интересува от тях. И в тази си цел успяват. Аз скоро ще навърша 50 години и живях в два строя – единият беше твърд и праволинеен, а сега е много неясен, мътен, нищо незначещ. Затова като партия нямаме външна политика, защото тя отдавна се решава от посолства и други, които са наместници на случващото се в Брюксел, Вашингтон и не знам още откъде.
- За политическите си послания ще разчитате на работата на терен или профилите в социалните мрежи? Много политици през годините се научиха да говорят на електоратите си чрез фейсбук например.
Ф. А.: На социалните мрежи и на терен – тоест на сцената. Хората няма да видят наш билборд, защото ние нямаме финансиране. Тепърва ще бъде вменявано в пространството хората да се чудят кой стои зад мен. Трябва да знаете, че партия се прави с хора. Но бих помолил хората да не гласуват адски много за нас, защото може и да влезем в парламента. А за хората това ще бъде уникално преживяване.
М. Б.: И все пак ще използваме и терена, защото имаме спектакли, бъдещи проекти, с които може да говорим на всички тези теми от нашата трибуна – сцената. Имаме доста фенове и почитатели и затова там ще бъдем много активни.
Ф. А.: Аз ще разчитам на Мая за набирането на членска маса, защото аз съм наблъскал всичките си роднини и приятели в партията и се надявам да не се получи конфликт на интереси.
М. Б.: Моят баща е сирак, така че по тази линия аз нямам много роднини, които да набутам, така че аз ще подкрепя тези на Филип. Но нека всеки помага с каквото може – почнаха да пращат съвсем безплатно лого за партията, пиари изразяват желание да се включат, както и пишещи и можещи хора.
Ф. А.: Вече няма да се чудя за кого да гласувам. Аз ще гласувам за себе си. Като председател се оглеждах и по-добър не можах да намеря. Тепърва предстои приемането на устав и оттук нататък мога да заявя, че всички, които влизат в нашата партия, трябва да уважават моето мнение. Ако не го направят, да основат собствена партия, да си сложат главата в торбата и да диктуват условията.
Филип Аврамов и Мая Бежанска са едни от най-известните и талантливи български актьори в театъра, киното и телевизията. И двамата са завършили НАТФИЗ и са участвали в множество успешни продукции, сред които хитовия български сериал "Домашен арест" заедно с легендарната Татяна Лолова. На 10 август Филип Аврамов обяви, че ще прави партия, с която ще участва на предстоящия вот, а учредяването ще е навръх 50-ия му рожден ден на 9 септември в столичен клуб.